Определение № 3696 от 28.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3696 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502891 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274,ал.1,т.2 във вр.с чл.248,ал.3 от ГПК.

Образувано по частна жалба на адв.Д. М. в качеството му на пълномощник на ищцата М. Д. Д. против определение № 11408/09.09.2025г.,постановено по гр.д.№ 18393/24г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно по изложени в частната жалба съображения.Поддържа,че въпросът за материалната затрудненост на ищцата,респ.за предоставянето на безплатна правна помощ на същата, касае само отношенията между нея и пълномощника и не подлежи на контрол от съда.Отделно излага съображения,че Д. е материално затруднено лице,видно от събраните в тази насока доказателства,които доказателства районния съд неправилно интерпретирал.Счита,че на адв.М. се дължи адв.възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата Д. в минимален размер от 480лв.с ДДС и иска да се измени атакуваното определение,като се осъди дружеството ответник да му заплати адв.възнаграждение в посочения размер.

Ответникът по частната жалба “Сити Кеш” ООД,ЕИК-202531869 със седалище гр.София в писмен отговор е взел становище за нейната неоснователност.Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С решение № 3621/17.07.25г.,постановено по гр.д. № 18393/24г.по описа на ПдРС е уважен предявеният от М. Д. Д. против “Сити Кеш” ООД главен осъдителен иск,като е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата на осн.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД сумата от 120лв.,недължимо платена без правно основание над чистата стойност на кредита по 1 договор за потребителски кредит № 1076051/21.05.2024г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник-адв.Д.М., с уговорена безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. С решението си ПдРС е приел в частта за разноските,че не се дължи адв.възнаграждение за адв.М. по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.,тъй като от събраните пред районния съд доказателства не се доказвало ищцата Д. да е материално затруднено лице.

С молба от 28.07.2025г.пълномощникът на ищцата е поискал от съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК и да осъди “Сити Кеш” ООД да заплати на адв.М. адв.възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ в размер на 480лв.с ДДС.

С определението си № 11408/09.09.25г.съдът е оставил без уважение молбата,като е препратил към мотивите си,изложени в постановеното по делото решение.

Настоящата инстанция намира определението за неправилно.

В случая претендираните от ищцата разноски са на осн.чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв,видно от представения ДПЗС.

Съгласно чл.38,ал.1 от ЗАдв.адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица,които имат право на издръжка,материално затруднени лица,роднини,близки или на друг юрист.Според чл.38,ал.2 от ЗАдв.,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал. 2 от ЗАдв.и осъжда другата страна да го заплати.

В хода на производството ответникът е оспорил с нарочно възражение предпоставките за присъждане на разноски за адв.възнаграждение на пълномощника на ищцата на осн.чл.38 от ЗАдв. с твърдение,че същата не е материално затруднена и в тази връзка е поискал събиране на доказателства.Такива са събрани от районния съд и на база на същите в решението е прието,че действително Д. не е материално затруднено лице.

По въпроса за присъждането на адв.възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. е налице многобройна,но и противоречива съдебна практика,цитирана и от двете страни.Според последната,актуална съдебна практика на ВКС,която се споделя и от настоящия състав,наличието на основанията по чл.38,ал.1 от ЗАдв.не може да бъде обсъждано от съда,дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.38,ал.1 от ЗАдв.и ангажирани по него доказателства.Преценката да окаже безплатна помощ по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката,тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него,че е материално затруднено лице,нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така.

Поради горното настоящата инстанция намира,че на пълномощника на ищцата се дължи адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.съгласно представeния по делото договор за правна защита и съдействие.

По отношение на размера на това възнаграждение-съдът не е обвързан от претендирания размер на възнаграждението,нито от НМРАВ № 1/04г.предвид практиката на СЕС,обективирана в Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16.По всяко дело,по което следва да се определи адв.възнаграждение,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер,като все пак въззивния съд счита,че цитираната наредба следва да служи за ориентир при определяне на размера на адв.възнаграждения,но преди всичко следва да се изхожда от няколко критерия-обемът 2 извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища,наличието на фактическа и правна сложност на делото,както и цената на исковете.

Съдът в случая счита,че не са били осъществени при разглеждане на делото специфични действия за защитата по иска,не са настъпили усложнения в хода на производството,което е протекло в рамките на две проведени съдебни заседания,на които пълномощникът на ищцата не се е явил,а е представял становища по делото.Самото дело не е нито с правна,нито с фактическа сложност; по сходни и дори еднотипни казуси,свърани с неравноправни клаузи по договори,сключени с потребител, е налице обилна съдебна практика.Следва да се отчете и малката цена на иска-120лв.Ето защо предвид цената на иска,липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид осъществената по него правна защита на ответника,съдът приема, че на пълномощника на ищцата следва да се определи възнаграждение в размер на 100лв.(120лв.с включен ДДС).

По изложените съображения атакуваното определение на ПдРС следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго,с което да се измени постановеното по делото решение № 3621/17.07.25г.,като се осъди “Сити Кеш” ООД да заплати на адв.Д. М. адв.възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата М. Д. на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.пред първата инстанция в размер на 120лв.с ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11408/09.09.2025г.,постановено по гр.д.№ 18393/24г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата на “Сити Кеш” ООД,ЕИК-202531869 за изменение на постановеното по делото решение № 3621/17.07.25г.в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 3621/17.07.25г.в частта за разноските,като:

ОСЪЖДА “Сити Кеш” ООД,ЕИК-202531869,гр.София да заплати на адвокат Д. В.

М.,Адвокатска колегия-Пловдив,с адрес на кантора-********************,сумата от 120(сто и двадесет)лв.с включен ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата М. Д. в първоинстанционното производство на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3