Определение № 28114 от 03.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28114 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20251110149814 по описа за 2025 година установи следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Производството да бъде насрочено открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026 г. от 14.10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ компетентните ДСП по местоживеене на родителите и детето, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност да представят писмен доклад. Докладът следва да бъде извършен след извършване на посещения в жилищата на родителите, изслушване на родителите и разговор с детето, събиране на информация от личен лекар, учител, възпитател, лично наблюдение върху взаимоотношенията между детето с родителите.

Същият следва да съдържа информация относно това какви са условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, каква семейна и социална среда им осигурява всеки от тях, каква е привързаността на детето към всеки от родителите, какви са трудовата ангажираност, доходите и другите финансови ресурси, с които разполага всеки от тях за обезпечаване отглеждането на детето, какви са възможностите им да гарантират безопасността, сигурността и спокойствието на детето. Докладът трябва да съдържа информация дали ще навреди на интересите на детето то да бъде изслушано от съда.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските 1 права по отношение на ненавършилите пълнолетиедеца, като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 25,56 евро до 153,39 евро.

ИЗГОТВЯ и СЪОБЩАВА следния проект за доклад по делото:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Е. В. М., ЕГН **********, срещу М.

П. М., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на 17.07.2009 г., от който имат едно ненавършило пълнолетие дете – В. М.ова М., родена на 20.09.2010 г. Сочи, че след раждането на детето основно тя полагала грижите за него и домакинството. Заявява, че след завръщането й на работа отношенията между съпрузите постепенно се влошили, като причините за това били желанието на съпругата за професионално развитие, по-високите доходи на съпругата и финансовата подкрепа, оказвана от нейните родители. Твърди, че постепенно съпрузите спрели да излизат заедно и да се виждат с приятелите си. Ходели на почивка 1-2 пъти в годината заради детето. Ответникът започнал да употребява алкохол, като най-малкият проблем го напрягал. Ищцата твърди, че детето им започнало да се оплаква, че бащата пие, че влиза в стаята му и започва да крещи. Ищцата поддържа, че когато ответникът се напиел, ставал агресивен и тормозел семейството си. Годината пред КОВИД пандемията ответникът започнал да излиза всеки ден и да пие пред блока с други хора. Така ответникът си въобразил и започнал да обвинява ищцата, че си има любовник. В резултат на тези свои подозрения ответникът отправял обиди и предизвиквал скандали, на които детето било свидетел. Отношенията между страните не се подобрили, като ответникът създал напрежение в семейния дом. Ищцата поддържа, че е налице пълно отчуждение между страните, което прави съществуването на брака формално, изпразнено от необходимото съдържание. Предвид изложеното ищцата моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, да й предостави упражняването на родителските права спрямо детето, да определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични отношения с бащата и да осъди същия да заплаща месечна издръжка на детето. Претендира още предоставяне ползването на семейното жилище и възстановяване на предбрачното й фамилно име – Георгиева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, както и е предявила насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ищцата, обективно кумулативно съединен с небрачни искове относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето В.М.ова М., както и относно ползването на семейното жилище.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, но твърди, че това се дължи на вината на ищцата. Ответникът оспорва да е проявявал агресия, да е предизвиквал скандали, да се е държал грубо и да е чупел вещи, да е злоупотребявал с алкохол, да не е полагал грижи за детето на страните. Ответникът излага твърдения, че работи във фирма „Сектрон”, гр. София, от 21 години на най-висока позиция 2 като специалист. Твърди, че работата изисква пълна концентрация и съсредоточеност и е несъвместима с твърденията на ищцата за ежедневна употреба на алкохол. Ответникът твърди, че поради добрите му доходи му бил разрешен ипотечен кредит за закупуване на семейното жилище. Ответникът сам извършил основния ремонт в семейното жилище.

Излага твърдения, че през 2016 г. ищцата е започнала работа в „Есбико”, където й възложили счетоводното обслужване на „Кока Кола”. Поради това ищцата започнала курс по английски език, като първоначално ответникът я прибирала. Впоследствие ищцата започнала да излиза сама и да се прибира късно вечер. Ищцата започнала да установява близки контакти извън брака, дистанцирала се от домакинските си задължения. Ответникът твърди, че от 2021 г. съпрузите били във фактическа раздяла – живеели под един покрив, но не поддържали физическа и духовна връзка. Ищцата не комуникирала както с ответника, така и с детето. Излага твърдения, че само той полага грижи за детето, когато то е болно, само той осигурява „джобни” на детето и плаща обучението по английски език, полага грижи за домакинството. Твърди, че поддържа добри отношения и с родителите на ищцата.

Ответникът изразява воля за сключване на споразумение.

С насрещната искова молба ответникът моли за прекратяване на брака по изключителна вина на ищцата, предоставяне на упражняването на родителските права върху детето на бащата, определяне на режим на лични отношения с майката, присъждане на месечна издръжка в размер на 700 лв., предоставяне ползването на семейното жилище В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който съпругата оспорва предявените насрещни искове като неоснователни. Заявява, че съпругът системно злоупотребява с алкохол и създава напрежение в дома, като обижда и унижава съпругата, хвърля и чупи вещи. Твърди, че детето живее в напрежение, станало е затворено и потиснато. Твърди, че съпругът спрял алкохола за кратко, за целите на изследване, след което отново започнал да пие. Твърди, че съпругът все по-рядко се вижда с роднини и приятели. Поддържа, че емоционалната затвореност на съпруга и склонността му към вредни навици оказват негативно влияние върху психиката на детето. Заявява, че грижите от съпруга към неговата тъща са преувеличени. Поддържа, че материалното спокойствие и комфорта в семейството са осигурявани от съпругата. Твърди, че изложените от съпруга факти са преувеличени. Твърди, че жилището в кв. „Младост 1” е закупено през 2007 г. по инициатива на съпругата, чиито родители са участвали в покупката и ремонта. Твърди, че жилището в кв. „Дружба” също е закупено със средства на съпругата. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените насрещни искове, като уважи претенциите заявени с първоначалната искова молба.

Съдът е сезиран от Е. В. М. с иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, с искане за произнасяне по въпроса за вината, кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име, небрачен иск с правно основание чл.

56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище и небрачен иск с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за разрешаване на въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето на страните.

3

Съдът е сезиран от М. П. М. с насрещен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, с искане за произнасяне по въпроса за вината, кумулативно съединен с небрачен иск с правно основание чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище и небрачен иск с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за разрешаване на въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето на страните.

УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест да установи по делото съществуването на брак, както и всички положителни факти, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

УКАЗВА на ищците, че следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на ищците по брачния иск, че следва да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде прекратено съгласно чл. 321, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 56 СК, че носи доказателствената тежест да установи собствеността върху семейното жилище, както и основанието (нуждата) за ползването му.

УКАЗВА на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето от конкретните претендирани от всяка от страните мерки относно родителската отговорност; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.

УКАЗВА на Е. В. М., че по иска с правно основание чл. 53 СК носи тежестта да докаже, че е променила името си при сключване на граждански брак с ответника.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от страните писмени доказателства, както и постъпилия социален доклад от ДСП.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно трудовите договори на страните, техните доходи, както и данни за страните като самоосигуряващи се лица и за техни доходи от извънтрудови правоотношения, считано от 01.01.2025 г. до момента на изготвяне на справката.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ за получавани обезщетения по КСО от страните за период от една година преди датата на справката.

ДА СЕ ИЗИСКА от Служба по вписванията справка за притежавани недвижими имоти от страните.

4

ДА СЕ ИЗИСКА от МВР, отдел „Пътна полиция”, справка за притежавани от страните МПС.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане на ищцата за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.

УКАЗВА на ищцата, че следва да води свидетелите в съдебното заседание. При неявяване на свидетелите в открито съдебно заседание без уважителна причина определението, с което са допуснати, може да бъде отменено.

ПРИКАНВА страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение производството ще се разгледа и ПРИКЛЮЧИ В ЕДНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, а дължимите ДЪРЖАВНИ ТАКСИ СА ПО-НИСКИ. Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят ДОБРИЯ ТОН ПОМЕЖДУ СИ, КОЕТО Е В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО.

РАЗЯСНЯВА на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.