Решение № 539 от 27.09.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Д. Д при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело № 20211110212342 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на “ против Наказателно постановление № 11-0001583/10.08.2021 г., издадено от Директора на ДИТ-Ловеч, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 КТ.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за непрецизно описание на нарушението и за несъответствие между АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за законосъобразно и правилно, като взема отношение по направените от жалбоподателя възражения.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Дружеството-жалбоподател стопанисва строителен обект – „жилищна сграда с гаражи и подпорна стена – Перла парк“, находящ се в гр.

Дружеството (като работодател) имало сключен трудов договор от 05.07.2021 г.

(регистриран в НАП на 06.07.2021 г., в 13:37 ч.) с (работник), като допуснало същия на работа на 06.07.2021 г. в 12:00 ч. на строителния обект, без да му е връчено копие от уведомлението по чл.

62, ал. 3 КТ.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля Ц.Ц.; АУАН; НП; разписка за връчване; протокол за оглед; декларация; обяснение; трудов договор; справка от НАП; книга за инструктаж; справка от ТР; заповед за компетентност.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.

Предвид часа на подадена на уведомлението до НАП (13:37 ч. на 06.07.2021 г.), отнесено към момента на проверката, касаеща (около 12:00 ч., видно от съдържанието на самата преписка), в рамките на която работникът е заварен да полага труд, не позволява да бъде правен извод в насока, обратна на закрепената в атакуваното наказателно постановление (няма как да е връчено копие от уведомление, което все още не е било подадено).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

2

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. В АУАН и НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, като коментираната разлика между АУАН и НП е изцяло терминологична и обхваща идентичен кръг обстоятелства от състава на нарушението, подлежащи на доказване.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 06..2021 г. Александър Ангелов е полагал труд в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, без да му е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.

Нарушението е формално, извършено чрез противоправно бездействие. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и коментиране на вина е неуместно, а по аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, налице е императивна законова забрана за квалифициране на случая, като маловажен, без оглед конкретиката на същия.

По размера на имуществената санкция

Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В конкретния случай, надлежни действия в изискуемата се по закон насока са били предприети, едва в резултат на намесата на контролните органи, което предполага размер на санкцията, над наложения минимален такъв, но доколкото производството е образувано по негова жалба и предвид забраната reformatio in peius, подробни разсъждения в тази насока са безпредметни.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата 3 на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-0001583/10.08.2021 г., издадено от Директора на ДИТ-Ловеч, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на “била наложена имуществена санкция размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 КТ

ОСЪЖДА “ да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4