Определение № 11616 от 24.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11616 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. СТОЕВ като разгледа доклад.ото от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20241110171251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

С Решение № 3310/05.06.2014 г. по гр.д. № 5051/2023 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, е обезсилено Решение № 20043920/22.06.2022г., постановено по гр.дело № 75215/2018 год. по описа на СРС, 85-и състав, в частта, в която по исковете на А.

Б. Г., Г. Б. А., Б. А. Н., Е. Г. Н., С. Г. Н., К. С. А., А. Р. А. и С. Р. А., с правно осно.ие чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на А. А. М. и Г. К. П. е признато за установено, че ищците са собственици по силата на придобивна давност на реална част от поземлен имот с идентификатор ........... по КККР за землището на с. Ч., одобрена със Заповед № РД-1810/16.01.2012г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-20/18.02.2014г. на началника на СГКК-София, идентичен с имот № .......... по КВС на землището на с. Ч., район Нови Искър – СО, обозначена с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението, с площ на реалната част от 1449 кв.м, която реална част е идентична с обозначената с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата (л.259) – нерадзелна част от решението реална част от нива в землището на с. Ч., район Нови Искър – СО, м. „Кремички път“, цялата с площ от 4.300 дка и представляваща имот с пл.№ 1140 от кад.л. № Б-8-7-А по неодобрен кад.план на с. Ч. от 1980г., обозначена по б. АБВГА по скицата на вещото лице-неразделна част от решение от 17.06.1999г. по к.адм.д. № 16/1999г. по описа на СГС, III В-състав, при граници на нивата: стар път за Кремиковци, нова улица, наследници на И. Н. К., наследници на поп И. К., наследници на Т. Д. и наследници на И. П. и Н. П., като недопустимо - постановено по отношение на неправосубектни страни.

Въззивният съд е изложил мотиви, че първоинстанционната инстанция е разгледала е постановила решнието при участие на страни, загубили процесуалната си правоспособност преди приключ.ето на устните състезания пред СРС. Поради което решението е обезсилено, а делото е върнато със задължителни указания за повтаряне на процесуалните действия, извършени след смъртта на почина. ищец Б. А. Н. с участието на нейните наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановя.ето на процесуално 1 допустим съдебен акт.

Ищците излагат твърдения, че са придобили правото по силата на давностно владение, продължило в периода от 06.1999 г. до настоящия момент (исковата молба е предявена на 27.11.2018 г.), върху реална част от поземлен имот с идентификатор ........... по КККР за землището на с. Ч., одобрена със Заповед № РД-18-10/16.01.2012г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-20/18.02.2014г. на началника на СГКК-София, идентичен с имот № .......... по КВС на землището на с. Ч., район Нови Искър – СО, обозначена с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението, с площ на реалната част от 1449 кв.м, която реална част е идентична с обозначената с червена щриховка по контура на точки 1-2-3- 4 на скицата – нерадзелна част от решението реална част от нива в землището на с. Ч., район Нови Искър – СО, м.

„Кремички път“, цялата с площ от 4.300 дка и представляваща имот с пл.№ 1140 от кад.л. № Б-8-7-А по неодобрен кад.план на с. Ч. от 1980г., обозначена по б. АБВГА по скицата на вещото лице-неразделна част от решение от 17.06.1999г. по к.адм.д. № 16/1999г. по описа на СГС, III В-състав, при граници на нивата: стар път за Кремиковци, нова улица, наследници на И. Н. К., наследници на поп И. К., наследници на Т. Д. и наследници на И. П. и Н. П..

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата А. Т. А. чрез адв. Д.а – особен представител, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Оспорва наличието на идентичност между имота, възстановен на ищците, и възстановения на наследниците на И. К. К. имот. Оспорва ищцовите твърдения, че от средата на 1999 г. те владеят и обработват нива от 2.140 дка, находяща се в землището на с.

Ч., м. „..........“, четвърта категория, представляваща имот № .......... по плана за земеразделяне, при граници: имоти с номера .............................., като излага, че от момента на влизане в сила на Решение № 1411/07.12.1998 г. на ПК – Нови Искър, с т. 4 от което на наследниците на И. К. К. е възстановена собствеността върху посочения имот, наследниците са били въведени във владение на възстановения имот, като от началото на м. 03.1999 г. и понастоящем го обработват спокойно и непрекъснато. Излага, че никой от наследниците на И. К. К. не е бил конституиран като страна в производството по адм. д. № 16/1999 г. на СГС, АО, ІІІ-В състав, и че за решението е узнала едва с връч.е на препис от исковата молба по настоящото производство. Релевира възражение за придоби.е на имота по давност въз основа на осъществено добросъвестно владение с начало на придобивната давност от 21.12.1998 г. – датата на влизане в сила на Решение № 1411/07.12.1998 г. на ПК – Нови Искър.

Подаден е от ответницата А. А. М. отговор на исковата молба, който обаче е извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, защото съобщението до нея за исковата молба с указания за възможността да подаде отговор е редовно връчено на 28.06.2019 г. /л. 47/, като срокът за пода.е на отговор е бил до 29.07.2019 г. включително, а такъв е депозиран в съда едва на 01.08.2019 г.

Другите ответници не са депозирали отговор на исковата молба.

С молба с вх.

№

25018108/02.02.2021

2 г.

/л.

267/ ищците са оспорили законосъобразността на Решение № 1411/07.12.1998 г. по преписка с вх. № 14061/12.12.1991 г. на ПК – Нови Искър. Твърдят, че план за земеразделяне за землището на с. Ч., одобрен по реда на чл. 25, ал. 5 ППЗСПЗЗ, няма. Поради това считат, че посоченото решение няма конститутивно действие и не легитимира ответниците като възстановени собственици.

Оспорва твърдението ответниците да са въведени във владение на имота по решението поради липсата на протокол по чл. 30 ППЗСПЗЗ за въвод във владение.

С влязло в законна сила Определение № 20090655/09.04.2021 г. /л. 162/ производството е прекратено в частта по предявените срещу С. Г. С. искове.

С Определение № 20144725/23.06.2021 г. /л. 172/ са конституирани като ответници в производството на мястото на починалата в хода на процеса ответница В. Н. К.а нейните законни наследници Б. К. К., Н. Б.ова К.а и В. Б.ов К., а на мястото на починалата в хода на процеса ответница Н. Д. Я. са конституирани нейните законни наследници Х. Н. П.а и Е. Н.

Д.. С протоколно определение от 14.10.2021 г. /л. 227 – гръб/ е отменено горното определение в частта, с която В. Б.ов К. е конституиран като ответник по делото в качеството му на наследник на В. Н. К.а.

В хода на въззивното производство пред въззивната инстанция е установено, че на 12.05.2021г., преди приключ.ето на устните състезания пред първоинстанционния съд (на 31.03.2022г.), е починал ищецът Б. А. Н., като неин единствен законен наследник се явява синът й В. Ц. Т.. На осно.ие чл. 227 ГПК, с определение на въззивния съд от 29.09.2023г., последният е конституиран по делото на мястото на почина. ищец Б. А. Н..

Въззивният съд с Определение № 20078280/02.02.2023 г. е конституирал на мястото на почина. на 20.03.2022г., преди устните състезания пред първата инстанция, ответник А. Г.ев К., наследникът му по закон Станимир А.ов К..

Настоящият съдебен състав с Определение № 7095/16.01.2026 г. е конституирал на осно.ие чл. 227 ГПК наследниците на С. Г. Н. (ищец), починал на 28.07.2025 г., А. Р. А. и С.

Р. А..

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищците субективно абсолютно притезателно право на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор ........... по КККР за землището на с. Ч., одобрена със Заповед № РД-18-10/16.01.2012г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-20/18.02.2014г. на началника на СГКК-София, идентичен с имот № .......... по КВС на землището на с. Ч., район Нови Искър – СО, обозначена с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата – нерадзелна част от решението, с площ на реалната част от 1449 кв.м, която реална част е идентична с обозначената с червена щриховка по контура на точки 1-2-3-4 на скицата (л.259) – нерадзелна част от решението реална част от нива в землището на с. Ч., район Нови Искър – СО, м. „Кремички път“, цялата с площ от 4.300 дка и представляваща имот с пл.№ 1140 от кад.л. № Б-8-7-А по 3 неодобрен кад.план на с. Ч. от 1980г., обозначена по б. АБВГА по скицата на вещото лиценеразделна част от решение от 17.06.1999г. по к.адм.д. № 16/1999г. по описа на СГС, III Всъстав, при граници на нивата: стар път за Кремиковци, нова улица, наследници на И. Н. К., наследници на поп И. К., наследници на Т. Д. и наследници на И. П. и Н. П..

Исковете са допустими.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникна. правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) осно.ието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прок.ни от човека съобразно правото на собственост. В случаите на предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявя.ето на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. Следователно предявеният иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху реална част от поземлен имот е допустим. В този смисъл мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС.

2. В тежест на ищецът е да установи в условията на пълно и главно доказ.е: 1) осъществя.ето на фактите, включени в твърдения от него правопораждащ фактически състав на спорното материално право, т.е. че в рамките на десетгодишен период е упражнявал фактическа власт (corpus) върху индивидуализираната реална част от процесния недвижим имот; 2) с намерение за св.е (animus domini, animus rem sibi habendi), т.е. следва да се установи, че са извърш.и действия, които по съдържание и обем съответстват на съдържанието на правото на собственост. Тези действия трябва да са от такъв х.ктер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ. ( Решение № 453 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2011 г.) 3) Кумулативно с двата признака, под в.нието на чл. 302 ЗИСС(отм.) и чл. 2, ал. 2 ЗД (отм.), в съдебната практика се приема, че владението следва да бъде поС.но, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. (Решение № 705 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., I г. о., ГК), които факти подлежат на установя.е от ищеца в условията на пълно и главно доказ.е.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказ.е, че е упражнявал давностно владение спрямо процесната реална част в периода от 21.12.1998 г. до настоящия момент, а в а в условията на насрещно и непълно доказ.е следва да обори 4 твърдените факти от ищеца.

3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказ.е.