Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5923 от 04.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59466/2023
Вид
Определение № 5923
Подписан
04.02.2025
В сила
04.02.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5923 гр. София, 04.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110159466 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 414714/19.12.2024 г., подадена от ответника И. М. И..

В срока за отстраняване на нередовности, даден с разпореждане от 09.01.2025 г., е постъпила молба от въззивника с искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване. Страната е представила и попълнена декларация по образец, съобразно изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Софийски районен съд, 76 с-в, като взе предвид направеното искане, представените документи и извършената служебно справка, намира следното:

Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е процесуално допустимо, доколкото е своевременно заявено от страна, задължена за внасяне на разноски.

Разгледано по същество, искането се явява основателно по следните съображения:

Видно от представената по делото декларация молителят получава месечен доход единствено от пенсия, като същата е в размер на 493.48 лева.

Не притежава движимо имущество, притежава недвижим имот, който обитава. С оглед на това, съдът намира, че страна не притежава имущество, което би могло да бъде източник на допълнителни доходи.

Молителят не е семеен, живее сам в домакинството си.

Не страда от заболявания.

От служебно извършената справка в търговския регистър се установява, че страната няма участие в търговски дружества.

Предвид изложеното, съдът намира, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер от 110.97 лева, равняваща се на около ¼ от месечния доход на молителя /който сам по себе си е почти двойно по-нисък от 1 минималната работна заплата за страната/, се явява прекомерна на база декларираното от въззивника имуществено състояние.

С оглед на това, съдът намира, че въззивникът не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което, на основание чл. 83, ал. 2, изр.1 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА въззивния жалбоподател И. М. И. от внасяне на държавна такса по депозираната въззивна жалба с вх. № 414714/19.12.2024 г.

Определението е окончателно.

Да се връчи препис от определението на страната.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2