Решение № 260181 от 18.06.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 229/2021
- Вид
- Решение № 260181
- Подписан
- 18.06.2021
- Състав
- РАДКА ДИМОВА ЧОЛАКОВА, НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429,ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493,ал.1,т.5 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е № 260
181
В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 18.06.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №229 описа на ПАС за 2021 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадени две въззивни жалби против постановеното решение №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. по описа на Окръжен съд Кърджали в отхвърлителните му части и частично в осъдителните му части.
С посоченото решение са разгледани искове с основание чл.499, ал.1, във вр. с чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ответникът ЗК Л.И. АД е осъден за заплати, както следва:
- на И.М.Е. сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на сина му Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част - над 150 000 лв. до пълно предявения размер от 440 000 лв. отхвърля като неоснователен,
- на Ф.Ю.Е. сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на сина и Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част - над 150 000 лв. до пълно предявения размер от 440 000 лв. отхвърля като неоснователен,
- на Е.И.М. сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на брат му Е. И.М. в ПТП на 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част - над 50 000 лв. до пълно предявения размер от 150 000лв. отхвърля като неоснователен.
С решението са присъдени и разноски.
По първата жалба жалбоподателите - ищците И.М.Е., Ф.Ю.Е., Е.И.М., действащи чрез пълномощника си адвокат В.Л.С., са останали недоволни от така постановеното решение в отхвърлителните му части – за разликата над 150 000 лв. до 440 000 лв. за първите двама и за разликата от 50 000 лв. до 150 000 лв. за третия, както и относно началния момент, от който е присъдена законната лихва.
Считат решението в посочените му части за неправилно и незаконосъобразно. Не са съгласни с приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъдените обезщетения не съответстват на критерия за справедливост. Твърдят, че са занижени, като не са отчетени всички обективни и субективни елементи, които следва да се вземат в предвид, за се приеме, че присъдените обезщетения са справедливи. Считат, че законната лихва върху обезщетенията следва да се присъди от деня на увреждането 03.01.2017 г. Ако се приеме хипотезата на чл.429 от КЗ, считат, че са дължими от деня на уведомяването на застрахователя 18.06.2019 г., но е и от посочената в решението дата. Молят да се отмени решението в обжалваните му части и да се присъди обезщетение в пълните претендирани размери, както са посочили във въззивната жалба, ведно със законната лихва считано от 03.01.2017 т., евентуално 18.06.2019 г. Претендират присъждане на направените разноски за две инстанции.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗК Л. И. АД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.Ч., в който се счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендират се разноските.
По втората жалба жалбоподателят – ответникът ЗК Л. И. АД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.Ч., е останал недоволен от решението частично в осъдителните му части – за разликата над 100 000 лв. до уважените 150 000 лв. относно първите двама ищци И.М.Е. и Ф.Ю.Е., изцяло в осъдителната му част за сумата 50 000 лв. за третия ищец Е.И.М..
Счита, че решението в посочените му части е неправилно, поради противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Моли да се отмени, като се отхвърлят исковете за разликата над 100 000 лв. до присъдените 150 000 лв. за първите двама ищци, а по отношение на третия ищец – да се отхвърли иска, тъй като не са налице предпоставките на Тълкувателно решение №1/2016 на ОСНГТК на ВКС. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от И.М.Е., Ф.Ю.Е.,
Е.И.М., чрез пълномощника си адвокат В.Л.С., в който считат същата за неоснователна и молят да се остави без уважение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на ищците на 11.01.2021 г. и на ответника – на 18.01.2021 г. Въззивните жалби срещу него са подадени съответно на 25.01.2021 г. по пощата и на 28.01.2021 г. също по пощата, съгласно положените пощенски печати, което е в срок. Същите са от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледат по същество съобразно оплакванията, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД и понятието справедливост, както и с началния момент, от който следва да се начислява законна лихва за забава върху претендираните обезщетения.
Предмет на въззивно обжалване са субективно съединените искове в частта им за разликата над 100 000 лв. до 440 000 лв. за първите двама ищци, за дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди за третия ищец и евентуално неговия размер до 150 000 лв., както и началния момент, от който е присъдена законната лихва.
Първите двама ищци И.М.Е. и Ф.Ю.Е. са родителите, а третия ищец - Е.И.М. е братът на починалия на 03.01.2017 г. при пътно транспортно произшествие Е.И.М., който е бил пътник в лек автомобил марка „Б...“, модел „...“, рег. № ..., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочват, че са предявили претенциите си пред застрахователя на 18.06.2019 г., като не са съгласни с определения размер, поради което са сезирали съда. След направено изменение на исковете в хода на съдебното производството първите двама претендират по 440 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, третият ищец – 150 000 лв.
Посочили са, че няма по-тежко наказание от това да надживееш детето си, че животът им без него е много тежък, а бъдещето, което ги очаква – още по-трагично. Е. бил за тях не само радост и гордост, но и стабилна опора в живота им. Разчитали на него, както финансово, така и морално. Надявали се да ги подкрепя и в старините им. Сега са обречени на безкрайни мъки и мизерия, без надежда за бъдещето.
Твърдят, че обезщетенията няма да им върнат детето, нито ще намалят болката им. То е единствената надежда за достоен живот занапред. Посочват, че са имали с Е. силно изградена физическа и емоционална връзка. Държат много на семейството си.
На Е. разчитали във всяко отношение. Той бил тяхната опора и утеха. Работили цял живот, за да възпитат и изучат децата си. Бащата нямал възможност да учи и винаги работил тежка обща работа. Майката не работила. По-големият им син също бил с непостоянни доходи. В родния им край е цяло чудо да се намери работа, затова често излизали извън страната. Нямат имущество. Живеят в къщата на братът, който е и баща на другото загинало момче в катастрофата. Трагедията им е огромна. Считат, че са налице условията на тълкувателното решение за присъждане на обезщетение и на брата на загиналия.
Ответникът оспорва исковата молба и изложените твърдения в нея в представения отговор, като в настоящото въззивно производство и в съответствие с оплакванията и повдигнатите въпроси на обсъждане подлежи на разглеждане размерът на застрахователното обезщетение по отношение на родителите на загиналия при ПТП и дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди по отношение на неговия брат, евентуално размерът му.
Ищците са допълнили исковата си молба с допълнителната искова молба, като са считат, че претенциите им не са прекомерни и са изложили становището си за правната легитимация на брата на загиналия да получи обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът поддържа възраженията си в допълнителния отговор.
От доказателствата по делото се установява пътно транспортното произшествие на 03.01.2017 г., в резултат на което за загинали водачите на сблъскалите се леки автомобили и пътникът, пътувал на дясната предна седалка в единия автомобил. Изяснен е механизмът на произшествието – двата автомобила са навлезли едновременно в лентите за насрещно движение, след удара са се завъртели по посока на часовниковата стрелка, като са спрели в откритите положения. Няма спор, че в лекия автомобил с марка „Б...“ са намерени два силно овъглени трупа, единият от които е установено, че е на загиналия пътник, возил се на предна дясна седалка.
Ищците са родителите и братът на загиналия пътник в резултат на ПТП. Установява се и, че лекият автомобил с марка „Б...“, модел „...“, рег. № ..., в който той се е возил, е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели на страната на ищците за отношенията им със загиналия, както и за състоянието на всеки един от тях след смъртта му.
Изслушана е и съдебно-психологична експертиза.
От показанията на първия свидетел Д. К. С., се установява, че по повод работата си се запознал с И. и впоследствие станали приятели вече доста години. Виждали се всяка седмица, тъй като се занимавал с търговия и пазарувал в магазина на И. в Т. Това, което му правило впечатление е, че бащата И. говорил с голяма любов за синовете си. В семейството имало много голяма привързаност, бащина любов, синовна и братска привързаност.
След катастрофата настъпила голяма промяна. И. се променил, вече не приличал на себе си. В момента е останал без коса, забравен, със сърдечни проблеми, тотално съсипан. Не е мъжът, с който комуникирал преди катастрофата и загубата на сина му.
Разпитана като свидетел е и Ш.Ю.Б., приятелка на загиналия син на ищците. От показанията и се установява, че семейството на И. и Ф., и техните синове, било много задружно и обвързано. Особено с баща си Е. имал голяма и силна връзка. С брат си били и приятели, и кафето си пиели заедно, всичко си споделяли. Единият брат бил главата, другият – тялото, толкова близки били. Силна била връзката и с майката. Било и странно как едно момче може да споделя всичко с майка си. Разчитали си един на друг. След катастрофата настъпила огромна разлика в тяхното психично, физично и здравословно състояние. Били много позитивни и енергични хора, като 30-годишни.
Сега ги чувствала като 80-годишни с много здравословни проблеми. Мъката им е неописуема.
Разпитана като свидетел е и Х. Ф. Е., майка на загиналия водач на лекия автомобил, в който пътувал загиналия роднина на ищците. От показанията и се установяват силните и много близки отношения между ищците и Е. Двамата братя били в много добри отношения, били много близки. Семейството нямало собствен дом в Б. Отсядали в нейната къща, като идвали в Б. и живеели заедно.
След смъртта на Е. настъпила промяна в емоционалното и здравословното им състояние.
Така събраните показания са непротиворечиви и непосредствени. Не са оборени от ответната страна. Ето защо следва да бъдат кредитирани от съда при изграждане на изводите му.
От констатациите на съдебно психологическата експертиза се установява психологическото състояние на всеки един от ищците, конкретните травми, които са преживели и състоянието им към момента на изготвяне на експертизата. Състоянието на бащата И. се разглежда като усложнена реакция на скръб, като отговор на преживяното стресогенно събитие, довело до емоционални преживявания от тревожно-депресивния регистър в умерена степен, умерена депресивна реакция, с нарушения в личностното и социалното функциониране. От медицинската документация може да се направи извод за остър инфаркт. При майката Ф. се е достигнало до тежка депресивна реакция, засягаща личностното и социално функциониране. При брата Е. – до умерена депресивна реакция, засягаща личностното и социално функциониране.
Разпечатката съдържа 44 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aad971e8-5b72-468f-b155-3617879b96c3