Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 09.05.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2/2023
Вид
Решение № 87
Подписан
09.05.2023
Състав
Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова, Диана Вълева Джамбазова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1, пр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 142, ал. 2, т. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 07.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Сл. Станчева

Членове:

Диана В. Джамбазова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500002 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 2746/11.04.2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, подадена от адв. В. Г. от АК – Силистра – процесуален представител на С. А., с която сочи, че защитата на довереницата й в производствата по гр. д. № 21/2022 г. по описа на ОС – Силистра и в. гр. д.

№ 2/2023 г. по описа на и Апелативен съд – Варна е реализирана по реда на чл. 38 от ЗА. Изтъква, че при направено искане за присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение се дължи на адвоката, а не на страната. В тази връзка моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 68/05.04.2023 г. по в. гр. д. № 2/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта, с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдено да заплати на С. А. Д. адвокатско възнаграждение, като вместо думите: „С. А. Д.“ да се чете „адв. В. Г.. Със същата молба е отправено и искане за изменение на същото решение в частта за разноските, като се сочи, че предявеният иск е в размер на 98 807.41 лева, което предпоставя извод за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 8 554.59 лева на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С писмен отговор с вх. № 3192/27.04.2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КПКОНПИ чрез прицесуалния си представител – инспектор М.

Д. изразява становище за основателност на искането по чл. 247 ГПК и 1 неоснователност по отношение на искането за изменение на решение № 68/05.04.2023 г. по в. гр. д. № 2/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК.

Молбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът намира, че в частта по чл. 247 ГПК същата е изцяло основателна, а в частта по чл. 248 ГПК е частично основателна по следните съображения:

Когато е предоставена безплатна правна помощ, в зависимост от изхода на делото, носител на вземането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е адвокатът осъществил процесуално представителство. Възнаграждение се присъжда нему, той е кредитор и той, в лично качество, при неизпълнение, може да поиска издаване на изпълнителен лист срещу задълженото лице. Съдът, при присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА определя неговия размер и осъжда направо задължената страна да го заплати на адвоката. Обратно, при присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1, 2 и 3 ГПК съдът постановява на страна по делото да възстанови съответната сума на насрещна страна от сторените разноски, съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от иска.

В случая адвокатско възнаграждение неправилно е било присъдено на страната вместо на процесуалния представител – адв. В. Г., поради което решението следва да бъде изменено, като бъде зачетено, че носител на вземането за адвокатско възнаграждение е процесуалният представител, а не страната.

Настоящият състав на съда отчита, че пред първоинстанционния съд е представен договор за правна защита и съдействие сключен на 27.04.2022 г. между С. А. Д., от една страна като клиент и В. Г. от АК – Силистра, от друга страна като адвокат с предмет: правна помощ по гр. д. № 21/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра. Страните са уговорили безплатно представителство в исковото производство. Заедно с този договор е представено пълномощно за процесуално представителство на С. А. Д. от адв.

В. Г., което следва да бъде осъществено по гр. д. № 21/2022 г. на Окръжен съд – Силистра, като предвидените правомощия на пълномощника включват завеждане и водене на делото до приключването му пред всички съдебни инстации, в производство по отмяна и възобновяване, както и извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и тези предвидени в чл. 34, ал. 2 и 3 от ГПК. Друг договор за правна помощ не е представен пред въззивния съд.

Тълкувайки така формулирания предмет на приложения по първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие и съпоставяйки го със спектъра от правомощия предвиден в пълномощното за процесуално представителство, съдът намира, съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, че действителната обща воля на страните е да бъде осъществявана безплатна адвокатска защита на доверителя пред всички съдебни инстанции до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт.

С исковата молба КПКОНПИ е отправила до ОС - Силистра искане на 2 осн. чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от С.

А. Д. и Б. Я. Р. в полза на държавата на сумата от 98 807.41 лева, представляваща получени парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за получаването на които не е установено законно основание. Тази претенция е била уважена от първоинстанционния съд. С решение № 68/05.04.2023 г. по в. гр. д. № 2/2023 г. на Апелативен съд – Варна въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил така предявената искова претенция.

Съдът намира, че следва да определи размерът на адвокатското възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 27.04.2022 г. Според този текст за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интересв размер от 10 000 до 100 000 лева възнагражденията са 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В настоящият случай материалният интерес е равен на сумата от 98 807.41 лева Предвид изложените критерии за определяне на размера на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че следва да бъде определено такова в размер на 3 494.22 лева за всяка инстанция или общо в размер на 6 988.44 лева.

От гореизложеното следва, че са налице предпоставките на чл. 247, ал.

1, пр. второ ГПК за поправяне на допуснатата очевидна фактическа грешка и чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 68/05.04.2023 г. по в. гр. д. № 2/2023 г., по описа на Апелативен съд – Варна, като абзац осми на диспозитива на решението, вместо:

„ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Д., ЕГН ********** сумата от 5650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ГПК.“ следва да се чете:

„ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Г. Д. от АК – Силистра сумата от 5650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ГПК.“

ОПРЕДЕЛЯ допълнително /наред с определеното с решение № 68/05.04.2023 г. по в. гр. д. № 2/2023 г. на Апелативен съд – Варна възнаграждение/ в размер на сумата от 1 338.44 лева адвокатско 3 възнаграждение на адв. В. Г. Д. от АК – Силистра на основание чл. 38, ал. 2 ГПК за първоинстанционното и въззивното производство.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на адв. В. Г. Д. от АК – Силистра сумата от 1 338.44 лева представляваща адвокатско възнаграждение допълнително определена с настоящото решение над определеното с решение № 68/05.04.2023 г. по в. гр. д. № 2/2023 г. на Апелативен съд – Варна възнаграждение .

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4