Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12141 от 22.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 75084/2024
Вид
Решение № 12141
Подписан
22.06.2025
В сила
22.06.2025
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12141 гр. ***, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110175084 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Ж. Г. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1354,49 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 229,22 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г., сумата от - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода 33,05 лв. от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,04 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК на 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46214/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия 1 на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Ж. Г. С., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

2

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 677 от 2000 г., се установява, че на 11.10.2000 г. В. П. В., Д. Г. В.-К. и С. Г. В., са прехвърлили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет. *** на Ж. Г. С. и В. К. С.. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. С оглед изложеното, съдът намира, че ответницата е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Макар ответникът и другото лице, посочено в нотариалния акт, да са с едно и също фамилно име и различни бащини имена, не може да се предполага, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, предвид липсата на такива твърдения и на данни в тази насока. Поради това следва да се приеме, че ответницата е носител на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесното жилище, доколкото от приетите по делото писмени доказателства не се установява друго съотношение между притежаваните от съсобствениците идеални части. При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящият случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението ъм кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността.

Предвид изложеното ответницата Ж. Г. С. в качеството си на собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота, съобразно участието си в съсобствеността – по отношение на ½ част.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 20.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и приложен към него списък /в който под № ***фигурира В. К. С./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № *** г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № *** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.

3

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 3 бр. отоплителни тела- радиатори, на които с монтирани 3 бр. топлинни разпределители и 3 бр. термостатни вентили, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е извършвано дялово разпределение от трите ИРРО-радиаторите са демонтирани/затъпени. ТЕ за отопление на имот е определяна от ТЕ отдадена от 1 бр. щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. За периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. потреблението на топла вода на база брой потребители – 1 лице, поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 147 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.