Решение № 390 от 05.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Б., 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120201634 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по повод на подадена жалба от А. А. А., ЕГН **********,с посочен адрес ********************************** чрез адв.Г.М. срещу Наказателно постановление № 240769-001105/27.05.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., С-р Пътна полиция- Б., с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата са изложени бланкетни по своята формулировка оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, обвързани с искане за отмяна на НП.

В о .с.з. административно-наказващият орган,редовно призован, се явява гл.юрк.Ж., която настоява за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно по изложените в писменото й становище аргументи.В становщето е направено и искане за присъждане на разноски.

В о.с.з. жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв.Г.М., който счита,че спрямо жалбоподателя са допуснати в съдебно производство съществени нарушения на процесуалните правила, като същият е лишен от възможността да обори доказателствената сила на съставения срещу него АУАН поради недопускане до разпит в режим на довеждане на свидетел.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН бл. №396509/22.04.2024 г. , в който били изложени следните обстоятелства: На 22.04.2024 г., около 15.55 часа, в гр.Б.,по ул. „И.“, от магазин „Шк.“ към КРЗ управлява л.а. „Ф.“ с рег.№*******,като водачът по време на движение не ползва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС-то.

Индивидуализирана била в АУАН и правната квалификация на нарушението, съответно 1 по чл.137а,ал.1 ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя,който го подписал без възражения.

В изпълнение на правомощията си, Началник група в ОДМВР-Б., С-р Пътна полиция- Б., издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят А. е санкциониран за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т.7,предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 50 лева.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приложени в административно-наказателната преписка писмени материали, както и от приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетеля В. С. и св.С. М..

I.Съдът кредитира изцяло преките гласни доказателствени източници, приобщени чрез разпита на контролните длъжностни лица В.С. и Ст.М., като подлагайки ги на индивидуална преценка и в съвкупност; чрез съобразяване на съществените им страни,съдът не констатира противоречия, нито логически разминавания, дори в детайлите на пресъздадената версия относно събитието на нарушението и персоналното участие на жалбоподателя в това нарушение.

Показанията на полицейските служители притежават необходимата информативност, и пълнота на разказа, а с оглед тяхната последователност и неутрална свидетелска нагласа към фактите, за съда липсват основания да се съмнява в тяхната достоверност.

Свидетелят С. е със запазени възприятия,които са категорични, последователни и достатъчни от съдържателна гледна точка.Той е имал пряк зрителен контакт към движещия се автомобил л.а. „Ф.“ с рег.№*******,управляван от жалбоподателя, за да може да опише точно поведението на водача, който именно по време на управление е забелязан без поставен обезопасителен колан, движейки се в района на магазин „Шк.“с посока към КРЗ. /бел.

„Категорично имахме зрително възприемане на водача и го видяхме без поставен обезопасителен колан в процеса на движение.“ /…/ „Категоричен съм, че го възприех без поставен обезопасителен колан в процеса на движение.“/

Действието на неблагоприятния фактор изминалото време /почти 1 година и 2 месеца до разпита на свидетеля в съдебна фаза/ и естествената способност на човешката памет да елиминира определени факти от миналото,в т.ч. невъзможността за прецизиране на определени детайли поради естеството на служебна ангажираност и смесване на сходни факти от различни случаи, не са способни да обосноват претендираните от защитата каузални връзки между действителното протичане на събитието и логическа недоказаност на факта на нарушението. И това е така, т.к. отделните непълноти при разпита на акотсъставителя – например относно цвета на управляваното МПС не са от съществено значение,т.к. актоъставителят с категоричност потвърди,че е забелязал и съхранил в неразколебан от времето спомен факта на самото деяние- управление на МПС без поставен от водача обезопасителен колан.

Неговите възприятия са потвърдени от собствения му визуален,поради което съвсем основателно настоящата първа инстанция се довери на показанията на св.С.,за да приеме,че административно-обвинителната теза, основана на тези показания,не е голословна и недоказана, а напротив. Непълнотите относно несъществени детайли в показанията на св.В. С., вторично възникнали в процеса на изминалото време и динамичната контролна дейност,предопределена от длъжностното му качество, не следва да се абсолютизират. И това е така, т.к,. същите не засягат информативността и логичната им завършеност. На следващо място, неговите показания не могат 2 да бъдат оценявани изолирано, а в хармоничната им връзка и логична последователност със съобщеното от присъствалия в екип с този свидетел – св.С. М.. Свидетелят С. М. категорично очерта пред съда конкретния епизод на възприемане на водача А. А., при предприето изпреварване от страна на полицейския автомобил на мл.автоконтрольорите от С-р „Пътна полиция“,на автомобила, управляван от жалбоподателя - „Ф.“ с рег.№*******. Именно в момента на изравняване на двата автомобила, св.С. М. е възприел зрително,как жалбоподателят управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, което е довело до спирането му за проверка и съставянето срещу него на процесния АУАН за нарушение на чл.137а,ал.1 ЗДвП. /бел. виж разпита на М.: „Абсолютно имам спомен, че възприех водача да управлява без поставен обезопасителен колан. На посочената дата, на ул. „И.“ изпреварваме лек автомобил, „Ф.“ мисля, че беше. При изравняване с автомобила, установих че водачът не използва обезопасителен колан.“/ И двамата свидетели съобщиха пред съда,че нямат спомен, в автомобила на жалбоподателя да е пътувало трето лице негов спътник, както и заявиха,че жалбоподателят към момента на съставяне на АУАН не е възразил.

II.Относно възраженията за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения чрез неуважаването на искането за допускане до разпит в режим на довеждане на свидетел, за когото се твърди,че е бил спътник на жалбоподателя на процесната дата: Съдът следва да припомни на ползващата това възражение страна, че то по същество елиминира едно основно положение в административно-наказателния процес– оценката на доказателствата по вътрешно убеждение, прокламирано с чл. 14 НПК. По силата на тази разпоредба съдът реализира свободно процесуалната си автономия в избора на път за достигане на обективната истина, като водещо в това отношение е собственото му оценъчно отношение към качеството и значението на доказателствената информация. Следователно съдът разполага с процесуална автономия, преценявайки колко и какви доказателства и свидетели да допусне и да приобщи по пътя към постигане на обективната истина.

В случая в основата на съдебната преценка за лишена от необходимост доказателствена претенция за разпит на свидетел, за когото защитата твърди да е присъствал по време на проверката, е липсата въобще на възможност за сигурно установяване присъствието на такъв свидетел в автомобила на А. при спирането му на 22.04.25г. за проверка. И това е така, т.к. и свидетелят С. и св. М. съобщиха,че не си спомнят, да е присъствало трето лице в автомобила,управляван на жалбоподателя, а св.М. изрази по –ярко резервите си към този съществен за защитната линия момент, заявявайки,че мисли,че водачът е бил сам в автомобила.

Възможностите на всеки от двамата свидетели М. и С. обаче да добие собствени и непосредствени възприятия от отделните етапи от развоя на проверката, съответно от поведението на водача А., управлявал автомобила без обезопасителен колан, и всички второстепенни детайли,в т.ч. относно присъствието на трети човек в спрения автомобил, изискват преценка и анализ от страна на съда,единствено постижими в настоящото изложение.На първо място,точен измерител или предварително зададена рационална формула за степента на доказаност на конкретно фактическо твърдение, не съществува.

От друга страна, уважаването на доказателствено искане на защитата в административно-наказателния процес не може да е самоцелно. Необходимостта от уважаването му трябва да се преценява от гледище на способността му да обоснове или поне да подпомогне процеса по формиране на извод относно обстоятелства от предмета на доказване, да способства 3 разкриването на нови логически връзки и доказателствени факти, които без съответния свидетел не биха били формирани и които са съществени за правилното решаване на делото. В случая възражението за недопускане на разпит на свидетел /с непроверима и неясна връзка към събитието на деянието/, не е съпътствано с излагане на конкретни аргументи в полза на извода, че извършването на такъв разпит и фактите,придобити чрез него, биха променили перспективата към фактите и изместили достоверната значимост на вече събраната информация при разпита на св.М.

–че при изравняване с автомобила на жалбоподателя и още преди начеване на проверката,последният е възприет да управлява без поставен обезопасителен колан.

Още повече, че по делото,както се спомена, тезата за придружител в автомобила на жалбоподателя, е изцяло в сферата на прагматичното и поетапно изграждане на защитни версии.

Обективната непроверимост на тази теза я поставя на нивото на процесуалния дебют на защитата и не може да окаже качествено влияние на съда върху избора му на процесуален алгоритъм за приключване на съдебното следствие в административно- наказателното производство .

Следва да се има предвид още,че липсата на допълнително приобщени преки доказателства по искане на защита/при това в обсега на изначално несигурните и поетапно въведени в стадия на съдебното дирене факти за присъствие на трето лице при проверката на 22.04.2024г./ е изначално ненужно. И това е така, т.к. установяването на действителното фактическо положение се компенсира от наличните достатъчни по обем, вътрешна логичност и действителна съгласуваност преки гласни доказателствени средства, придобити чрез показанията на полицейските служители. Количественото натрупване на факти чрез разпита на двамата свидетели формира стройна логична последователност, правеща извода относно процесното събитие и поведението на жалбоподателя единствено възможен.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР-Б., С-р Пътна полиция- Б.,, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.автоконтрольор по арг. на т.3.11 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42,ал.1 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово индивидуализиране на правната квалификация на нарушението и словесно описание на фактическите му елементи. Правилно е определена правната квалификация на нарушението в АУАН – чл.137а, ал.1 ЗДвП и е приложена относимата санкционна норма на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП.