Решение № 9 от 04.01.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2724/2022
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 04.01.2023
- В сила
- 06.10.2023
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл. 343б,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2, буква "б" · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№9 гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги И.
Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502724 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 261986/14.06.2022г, постановено по гр.д.№ 14169/2020г по описа на СГС, ГО, I-15 с-в, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на Л. И. Д. на осн. чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 8500,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД 4502/2014 г. на СРС, ведно със законната лихва от 22.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 118,90 държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до 30 000лв.
Осъдена е Прокуратурата на РБългария да заплати на адвокат И. В. Ю. на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 414,70лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария, чрез Софийска градска прокуратура, в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Възразява, че същото е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД, тъй като определеният размер не съответства на принципа на справедливост, установената съдебна практика, социално-икономическите условия на живот в страната през периода, на вида и обема на доказаните вреди. Сочи, че определеното обезщетение е завишено по размер, тъй като претърпените неимуществени вреди са обичайни. Поддържа, че съдът не е съобразил, 1 че през периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда ищецът е имал и други наказателни производства, както и, че не е бил застрашен от осъдителна присъда по НОХД № 4502/2014г. Сочи, че определеният размер на разноски от 414.70лв. за адвокатско възнаграждение не е мотивиран. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част, алтернативно да се измени чрез намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до 2 000лв.
Ответната страна- Л. И. Д., чрез адв. И. Ю. от САК, е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Възразява срещу изложените доводи, че обезщетението следва да не надхвърля 3 000лв. Сочи, че възраженията във въззивната жалба за наличието на други наказателни производства са неоснователни, тъй като съдебната практика приема, че това обстоятелство не може да бъде довод за липса на вреди при установено незаконно обвинение. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото Л. И. Д. е посочил в исковата молба, че с постановление от 16.01.2013 г. е бил привлечен като обвиняем по ЗМ 15064/2012 г. на 08 РУП СДВР, пр.пр. № 11609/2012 г. на СРП за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Била му е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв. По внесен обвинителен акт било образувано НОХД 4502/2014 г. на СРС, 9 с-в, като с присъда от 16.11.2018 г. подсъдимият бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била протестирана, но впоследствие протестът бил оттеглен след постановяване на мотивите. Присъдата влязла в сила на 22.09.20202 г. Наказателното производство срещу него е продължило 7 години и 8 месеца, в периода 16.01.2013 г. – 22.09.2020 г. През това време ищецът участвал в 24 съдебни заседания. Притеснявал се от налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода“, доколкото се твърдяло повдигнатото обвинение да е било извършено в изпитателен срок на отложено изпълнение на наказание „лишаване от свобода“.
Авторитетът му в обществото бил безвъзвратно загубен и близките му спрели да контактуват с него. Обтегнали се отношенията с жената, с която съжителствал, притеснявал се от невъзможността да се грижи за сина си К.–роден през 2016 г. Станал раздразнителен, загубил концентрация, сънят му се влошил. Дълго време бил депресиран. От приятелския му кръг останали само 2-3-ма приятели, наложило се да търси нови приятели. Затворил се в себе си, не желаел да общува с никого. Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 30000 лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът-Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция, с доводи, че не са доказани твърдените неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Възразила е, че няма контрол върху продължителността на съдебната фаза, както и, че в този период ищецът е осъждан, че е бил страна по водени 4 2 наказателни производства, като три от тях са приключили със споразумение, а четвъртото с осъдителна присъда, поради което неимуществените вредите от обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, не могат да се отграничат от тези по останалите четири дела.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция като е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника, тъй като ищецът е претърпял неимуществени вреди. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.
С постановление от 15.05.2012 г. по пр. пр. № 11609/2011 г. на СРП е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител по молба на Н. Г. за извършена спрямо него измама на стойност 455,00 лв. – заплатена сума за доставка на пелети за отопление.
На 22.06.2012 г. и 25.06.2012 г. ищецът е бил разпитан по досъдебно производство № 15064/2012 г. по описа на 08 РУП СДВР в качеството му на свидетел. На 25.06.2012 г. на ищеца са снети сравнителни образци за извършване на графологична експертиза.
С постановление от 24.10.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 НК: за това че на 16.02.2012 г., около 13:00 часа, в с. Бистрица, ул. „ Спортист”, №29, като извършител и в съучастие с Г. И.
С. (помагач), с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н. Г., че е доставчик на дървесни пелети и му казал, че трябва предварително да заплати сумата за доставка на един тон пелети, които щели да бъдат докарани след няколко дни с камион на място и получил в брой от Н. Г. сумата от 455 лева, за която сума и доставка Л. Д. му предал квитанция за „Дървесни пелети“, написана и подписана от Г. С., с което причинил на Н.Г. имотна вреда в размер на 455 лв. На 24.10.2012 г. било постановено задържане под стража на Л. Д. за срок от 72 часа, а на 30.10.2012 г. бил разпитан в качеството му на обвиняем.
С определение от 02.11.2012 г. по НЧД № 20223/2012 г. на СРС, НО, 15-ти с-в, е оставено без уважение искането на Прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Л. Д., определена била мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500 лв.
С постановление от 16.01.2013 г.
Л. Д. е привлечен като обвиняем за същото престъпление. Разпитан е в качеството му на обвиняем на 24.01.2013 г. С мнение от 30.01.2013 г. на разследващия полицай по ЗМ 15064/2012 г. е предложено воденото досъдебно производство да се изпрати на РП София за предаване на обвиняемите на съд.
На 25.05.2013 г. е внесен обвинителен акт, като с определение от 04.11.2013 г. по НОХД 7842/2013 съдебното производство е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
На 06.03.2014 г. е внесен обвинителен акт и образувано НОХД 4502/2014 г. на СРС, 9 с-в.
С разпореждане от 06.11.2014 г. е насрочено открито съдебно заседание на 18.11.2014 3 г. Първото съдебно заседание е отложено по искане на адв. Ю. – защитник на Л. Д., при посочена причина адвокатът да е упълномощен непосредствено преди съдебното заседание.
Заседанието на 20.02.2015 г. е отложено по искане на подсъдимия С. за организиране на защитата му. Ход на делото е даден на откритото съдебно заседание, насрочено за 05.05.2015 г. и отложено за призоваване на свидетели. Заседанието на 14.07.2015 г. е отложено поради неявяване на адв. Д.– защитник на подсъдимия С.. Съдебното заседание на 29.09.2015 г. е пренасрочено поради командироване на съдията докладчик в НИП. На проведеното на 12.11.2015 г. е приета съдебно-графологическа експертиза и са разпитани трима свидетели.
Съдебното заседание на 07.01.2016 г. е отложено поради причини от здравословен характер, касаещи съдията-докладчик. Насроченото на 18.02.2016 г. съдебно заседание е отложено поради служебна ангажираност на адв. Ю.. Съдебното заседание на 31.03.2016 г. е отложено поради заболяване на подсъдимия С.. Съдебното заседание на 13.05.2016 г. не е проведено поради неявяване на свидетеля Д.. Съдебното заседание на 15.06.2016 г. е отложено по искане на адв. Ч. – новоупълномощен защитник на подсъдимия Д.. На проведеното на 17.06.2016 г. съдебно заседание са разпитани двама свидетели. Заседанието на 13.09.2016 г. е отложено по молба на адв. Ч. – защитник на подсъдимия С.. Заседанието на 25.10.2016 г. е отложено поради влошаване на здравословното състояние на подсъдимия Д.. На проведените на 14.11.2016 г. и на 03.02.2017 г. съдебни заседания е разпитан по един свидетел. Съдебното заседание на 18.03.2017 г. е отложено поради неявяване на свидетели.
Съдебното заседание на 21.04.2017 г. е отложено поради смърт на член на семейството на съдията-докладчик. Съдебното заседание на 16.07.2017 г. е отложено поради неявяване на свидетели. На проведеното на 27.06.2017 г. съдебно заседание е разпитан един свидетел.
Заседанията на 10.10.2017 г., 01.12.2017 г., 13.02.2018 г., 13.03.2018 г. са отложени поради неявяване на свидетел. Заседанието на 23.03.2018 г.е отложено поради влошено здравословно състояние на защитника Ч.. Последният свидетел е разпитан на проведеното на 22.06.2018 г. съдебно заседание. Пренията са отложени по искане на защитника на подсъдимия С.. Заседанието на 12.07.2018 г. е отложено поради влошено здравословно състояние на подсъдимия С.. Съдебното заседание на 27.09.2018 г. е отложено поради отпуск по болест на съдебен заседател. Представени са доказателства за смъртта на подсъдимия С., настъпила на 23.07.2018 г. На проведеното на 16.11.2018 г. съдебно заседание е даден ход на съдебните прения. С присъда от 16.11.2018 г. Л. Д. е признат за невинен по повдигнатото обвинение. Отменена е взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“. Срещу присъдата е подаден протест на 16.11.2018 г., оттеглен на 05.06.2020 г. след запознаване с мотивите на присъдата.
По делото е приета Справка за съдимост за ищеца, в която са отразени осъждания: 1.
Решение от 08.02.2006г на Софийски районен съд, в сила от 24.02.2006 г. по НАХД № 6962/05/2005 г. за престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК; 2. По НОХД № 7018/07 г. на СРС е одобрено споразумение в сила от 19.10.2007 г. за престъпление чл. 274 ал.1 пр.1 вр.чл. 54 НК; 3. по НОХД № 30242008 г. е одобрено споразумение, в сила от 20.05.2008 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б" НК; 4. по НОХД № 4
3024/03 на СРС е постановена присъда, в сила от 19.04.2010 г. за извършено престъпление по чл.129,ал.2,вр. ал.1,вр.чл. 20, ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК, като подсъдимият е осъден на две години лишаване от свобода на осн.чл.66, ал.1 НК и е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила; 5. По НОХД № 13148/2009 на СРС е одобрено споразумение за престъпление по чл.343б,ал.2 от НК,вр.чл.55, ал.1,т.2, б. „б“ от НК; 6. по НОХД № 16845/10,Споразумение на Софийски районен съд, в сила от 13.01.2011 г. за престъпление по чл. 343в, ап.2, вр. ал.1 от НК, поради което и е осъден на осн. чл.343 в, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б" от НК, вр. чл.42а; 7. Одобрено споразумение по НОХД № 21112/12, НОХД, в сила от 12.11.2013 г. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК; 8.