Решение № 20209 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20209 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110131916 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен установителен иск на „С-Т“ ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Подуяне, бул. „Ботевградско шосе“ № 273, представлявано от управителя Ганимир Христианов Ганчев, по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване на сумата от 6912 лв. (шест хиляди деветстотин и дванадесет лева), представляваща дължима сума по запис на заповед от 25.08.2022 г. с падеж 25.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.12.2022 г., срещу ответниците П. С. П., ЕГН **********, и „Е-И“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ж.к. Красно село, бл. 189, вх. Д, ет. 11, ап. 53, представлявано от управителя П. С. П..

Ищецът твърди, че на 20.06.2022 г. е сключил договор за наем на строително оборудване № ДХД6512/20.06.2022 г. (по-надолу „Договорът“), в качеството на наемодател, и ответното дружество, в качеството на наемател. На 25.08.2022 г. между страните е сключено допълнително споразумение № 80084780/25.08.2022 г. към Договора за отдаването под наем на 150 броя дървени трегери за метър L=3.60H за 30 дни на обща стойност 10 800 лв. без ДДС. Твърди, че след изтичане на уговорения едномесечен срок наемателят е продължил да ползва вещите, въпреки желанието на наемодателя да му бъдат върнати.

За да удовлетвори правата си по Договора, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и в производството по ч. гр. д. № 70353/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, му е била издадена заповедта заедно с изпълнителен лист. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, което обуславя правния интерес от завеждането на настоящия установителен иск. След предприетите действия за упражняване на правата на наемодателя по съдебен ред, наемателят върнал 70 броя дървени трегери към 26.04.2023 г.

Ищецът твърди, че към датата на образуване на настоящия исков процес не са върнати остатъкът от 80 броя дървени трегери и на основание чл. 19, т. 5 от Договора за наем му се дължи неустойка в размер на 120 % от стойността на невърнатото оборудване, равно на 6912 лв. Сочи, че в обезпечение на задълженията по Договора „Е-И“ ЕООД издало запис на заповед на 25.08.2022 г., който бил авалиран от П. П., в лично качество.

1

Предвид гореизложеното, иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията на ищеца към тях, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 6912 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, издаден на 25.08.2022 г., платим на 25.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Сочи, че с оглед връщането на част от наетите вещи, към датата на подаване на исковата молба дължимата сума е в размер на 6912 лв. Претендира разноски в заповедно и исково производство.

Ответниците – П. С. П. и „Е-И“ ЕООД, представлявани от адв. Г. В., са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който сочат, че искът е недопустим и неоснователен. Твърдят, че искът е недопустим поради разминаване в предявеното в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и в настоящата искова молба. Смятат, че искът е неоснователен поради липсата на уведомяване за прекратяване на Договора за наем от наемодателя. Оспорват общата стойност на предоставеното оборудване и сочат, че всички наети вещи са върнати към датата на отговора на исковата молба. Навеждат доводи за нищожност на записа на заповед от 25.08.2022 г. поради начина на определяне на падежа и липсата на задължителния елемент „място на плащане", от което аргументират и нищожност на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Сочат за нередовен спрямо авалиста П. П. процесният запис на заповед с оглед липса на изрично волеизявление за менителнично поръчителство в лично качество. Оспорва подписа си под записа на заповед. Във връзка с гореизложеното молят съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 535 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на действителен менителничен ефект, издаден от ответника. Също и да докаже каузалното отношение във връзка, с което е издаден записът на заповед, а именно договор за наем на оборудване и вземането за неустойка по него. В тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да докаже, че е изпълнил задълженията си по каузалното правоотношение и че е върнал цялото наемно оборудване.

От приобщената към настоящото дело преписка по ч. гр. д. № 70353/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, се установява, че на 22.12.2022 г. ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК. На основание чл. 418 ГПК съдът е издал заповед и е допуснал незабавното изпълнение. В законоустановения срок е постъпило възражение на ответника срещу заповедта. В изпълнение на указания на съда, ищецът е предявил настоящия установителен иск относно вземането.

Относно допустимостта на иска: ответникът оспорва допустимостта на иска, като твърди, че същият трябва изцяло да отговаря на предявеното вземане в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Възражението е неоснователно, доколкото съдът има задължение от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, като те може да са настъпили и след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по реда на чл. 422 ГПК (виж т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.).

Ответникът навежда аргументи, че издаването на заповед за незабавно изпълнение е недопустима с оглед приетото в т. 4д от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. – при добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение. Такава добавка липсва в процесния запис на заповед, по който не е отречен безусловният характер на задължението на издателя, каквато всъщност е предпоставката, предвидена в т. 4д. За пълнота следва да се отбележи, че дори да е посочено, 2 че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от конкретно каузално правоотношение, то това няма да е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер за плащане – виж т. 4д от посоченото Тълкувателно решение № 4/2014 и решение № 21 от 4.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1348/2013 г., I т. о.

Направеното възражение, че записът на заповед обезпечава само стойността на наетото оборудване, а няма характер на неустойка, е неоснователно. В чл. 15, ал. 1 от Договора за наем е предвидено, че наемателят се задължава със записа на заповед да обезпечи всички свои задължения по договора, в това число и предвиденото в чл. 19, т. 2 – неустойка в размер на 120 % от стойността на липсващото оборудване.

Във връзка с гореизложеното настоящият състав смята, че искът по реда на чл.

422 ГПК е допустим.

Няма спор по делото, че между страните е сключен договор за наем на строително оборудване № ДХД6512/20.06.2022 г. По силата на този договор страните уреждали общите условия за наемането на специализирано оборудване, а впоследствие чрез допълнителни споразумения към него уреждали конкретните вещи, описани по вид, елементи, наименование, количество, единична цена, стойност и други характеристики. Договорът за наем, уреден в чл.228-239 ЗЗД, представлява двустранен, възмезден и консенсуален договор, с който наемодателят предоставя на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят се задължава да плаща определена цена. Не се спори за сключеното допълнително споразумение № 80084780/25.08.2022 г. към Договора за отдаването под наем на 150 броя дървени трегери за метър L=3.60H за 30 дни на обща стойност 10 800 лв. без ДДС. Чл. 5 от Договора за наем урежда задълженията на наемателя да заплаща наемната цена в срок от пет дни от издаване на всяка фактура, както и да върне оборудването на наемодателя незабавно след прекратяване на договора. На 16.11.2022 г. наемодателят е изпратил уведомление до наемателя, с което прекратява Договора за наем между страните на основание чл. 7, ал. , т. 3, б. „а“ от Договора – при забава повече от петнадесет дни за плащане на дължим месечен наем, като това са дължими суми по четири фактури – № 8000119181/31.08.2022 г., № 8000120706/30.09.2022 г., № 8000122266/31.10.2022 г. и № 8000122780/16.11.2022 г.

Ответникът оспорва да е имал неплатени наемни суми към наемодателя с отговора на исковата молба. Той не е представил надлежни доказателства за това свое възражение – плащания по посочените от ищеца фактури, поради което съдът приема за доказано от ищеца, че сумите са неплатени и дължими от наемателя. Това обосновава и правната възможност на наемодателя да прекрати едностранно Договора за наем на горепосоченото основание, доколкото насрещната страна не е заплатила наемната цена за последните четири месеца. Нещо повече, наемателят не посочи доказателства и за връщането на остатъка от 80 броя дървени трегери, поради което „Е-И“ ЕООД е в неизпълнение и на задължението си по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на вещите след прекратяване на наемното правоотношение.

Съгласно чл. 15 от Договора за наем наемателят се задължава да даде едно от изброените обезпечения за всички свои задължения към наемодателя. В тази връзка ищецът е представил като доказателство запис на заповед от 25.08.2022 г., с падеж 25.09.2022 г., издадена от наемателя „Е-И“ ЕООД, авалирана от П. П., според която се задължавали да платят на „С-Т“ ЕООД сумата в размер на 10 800 лв.

Записът на заповед представлява ценна книга, която материализира парично вземане.

По своята същност той е едностранна абстрактна търговска сделка, от която се поражда задължение за издателя, като основанието за плащане (каузата) не е елемент от съдържанието на менителничния ефект, нито е условие за действителността на записа.

Когато записът на заповед е редовен – спазена е формата и реквизитите по чл. 535 ТЗ, поемателят разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга (виж в този смисъл решение № 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 314/2011 г., III г. о. и решение № 71 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 444/2011 г., II т. о.).

Ответникът релевира нищожност на записа на заповед поради неяснота на падежа и 3 липсата на „място на плащане“.

Възражението е неоснователно, тъй като процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити в чл. 535 ТЗ. Падежът е посочен ясно като дата – 25.09.2022 г., а мястото на плащане е гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 273.

По отношение на конкретната формулировка в процесиня заповед срещу предявяване на настоящия запис на заповед, то съдът намира, че това не опорочава падежа, като изрично в този смисъл трайната съдебна практика : Определение № 763 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 678/2011 г., I т. о., с което се приема, че отказът на съдилищата е обусловен от тезата, че записът на заповед е платим "на предявяване", а липсват доказателства за предявяването на документа.В издаденият на 08.07.2008 г. запис на заповед датата на падежа е конкретно определена - 28.07.2008 г., както и е в настоящия случай падеж на плащане 25.09.2022 г. Вярно е, че записът на заповед съдържа и текста "срещу представяне на този Запис на заповед да платим на 28.07.2008 г.". Това, обаче, не води до извода, че падежите са два - по чл. 486, т. 1 ТЗ и чл. 486, т. 4 ТЗ, доколкото предявяването на конкретна дата, всъщност възпроизвежда падежа по т. 1 на чл. 486 ТЗ и предявяването не е обуславящо настъпването му. В т. 3 на Тълкувателното решение изрично са разграничени хипотезите дали предявяването е обуславящо за настъпването на падежа на ефекта или не. В този смисъл Определение № 87 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 882/2011 г., I т. о и Определение № 146 от 23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о.