Решение № 369 от 07.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. ХАСКОВО, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.З.Т. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500550 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. Х. Й. Х., АК- Хасково като пълномощник на ищцата И. М. Д. против Решение № 110/03.06.2024 г. по гр. дело – 138/2024 г. по описа на РС - Свиленград, с което са отхвърлени предявените от И. М. Д., с ЕГН: **********, срещу Средно училище „Желязко Терпешев“ - гр. Любимец, с Код по Булстат: 000893295, искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата суми, дължими въз основа на сключен между страните трудов договор, във връзка с Анекс № *** към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №**, а именно: сумата в размер на 2207,45 лева, представляваща дължимо, договорено от страните, но неначислено и незаплатено от ответника трудово възнаграждение увеличено със задна дата - от 01.01.2023г., с 15% върху основната работна заплата, за периода от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г. /датата от която трудовото правоотношение е прекратено/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане (чл.128, т.1 и 2 КТ); сумата в размер на 3983,76 лева. - представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане (чл.222, ал.3 от КТ); сумата в размер 279,85 лева, - представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение за 17 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й 1 изплащане (чл.224, ал.1 КТ).С решението И. М. Д. е осъдена да заплати на Средно училище „Желязко Терпешев“, гр. Любимец сумата 900,00 лв. - разноски по делото.

Недоволна от решението е останала въззивницата И. М. Д., която чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата са изложени подробни съображения във връзка с неправилно прилагане на материалния закон. Считат, че изменението на КТД, извършено с Анекс № ***, следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключване на анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в анекса са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в предходен момент правоотношения между страните по КТД. Ако с Анекса страните по него са искали да предвидят освен обратно действие за увеличението на работните заплати, и ограничение само за работещите / заетите / в системата към датата на подписване на анекса – 10.08.2023 г., то е следвало това изрично да се запише и предвиди в него. Считат, че ограничението на кръга от лица в настоящия случай, които да имат право да получат увеличения размер на основното си трудово възнаграждение, в зависимост от това дали към датата –10.08.2023г. са със съществуващи или вече прекратени трудови правоотношения, означава да се поставят една и съща категория лица в неравноправно положение, с което се накърняват правата и интересите на педагогическите специалисти с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023г. за сметка на работещите към тази дата.

Молят въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно решението на РС- Свиленград и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените от ищцата срещу ответника искове и да й присъди сторените разноски по делото и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна чрез пълномощника й, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд – Свиленград. Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което същата е допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С въззивната жалба е направено оплакване относно приложимото материално право, което очертава и обхвата на въззивната проверка за правилност.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с 2 наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС - Свиленград е образувано по искова молба от И. М.

Д., с която против Средно училище “Желязко Терпешев“, гр.Любимец са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.1 и 2 КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищцата претендира да се осъди ответника СУ „Желязко Терпешев“, гр. Любимец да й заплати въз основа на сключен между страните трудов договор, във връзка с Анекс № *** към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД за СПУО) № *** сумата в размер на 2147,74 лв., представляваща дължимо, договорено от страните, но неначислено и незаплатено от ответника трудово възнаграждение увеличено със задна дата - от 01.01.2023г., с 15% върху основаната работна заплата, за периода от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г. /датата от която трудовото правоотношение е прекратено/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, сумата в размер на 3983,76 лв., представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане и сумата в размер 279,85 лв., представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение за 17 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СУ „Желязко Терпешев“ - гр. Любимец е оспорил предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищцата, относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните, в т.ч. че към датата на прекратяването ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не оспорва и твърденията за изплатените обезщетения, изчислени на базата на полученото от ищцата трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който трудовото правоотношение било прекратено.Ответникът счита, че претендираните суми не се дължат, тъй като ищцата е получила в пълен размер дължимите й се обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.1,т.2 от КТД за СПУО *** и тези по чл.224, ал.1 от КТ, след прекратяване на трудовото й правоотношение е ответника със Заповед № *** на директора на СУ„Желязко Терпешев”, гр. Любимец.

Твърди, че претендираните с искова молба суми за обезщетения по КТ са недължими, тъй като поради прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата не е имала качеството „****”, определящо категорията лица, за които се отнасят измененията в Анекс № *** към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и 3 училищното образование от 06.12.2022г. и пар. 3 от Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., на които се позовава ищцата.

Считат, че прекратеното с ищцата трудово правоотношение не се обхващало от действието на Анекс № *** към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. и §3 от ЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда (обн.

ДВ, бр.75 от 01.09.2023г.), тъй като към момента на подписването на Анекса и приемането на Наредбата, трудовото правоотношение вече било прекратено и ищцата нямала качеството „педагогически специалист“. Наличието на действащо трудово правоотношение било абсолютна предпоставка за реализиране на предвиденото с посочените актове увеличение, тъй като трудовото възнаграждение се определяло с индивидуален трудов договор, а трудовото правоотношение определяло кръга от лицата, за които можело да се приложат съответни разпоредби.

Според ответника, предвиденото в Анекса и в Наредбата ретроактивно действие касаело само съществуващите трудови правоотношения между работещите педагогически специалисти, към момента на подписването на Анекса и съответно обнародването на Наредбата. Аргумент в подкрепа на това било обстоятелството, че по прекратени трудови правоотношения не можело да се извърши допълнение или изменение на неговите клаузи, свързано с допълнително изплащане на средства, а и съобразно чл.27, ал.2 и ал.3 от Анекса, осигурените средства от държавния бюджет във връзка с Анекса следвало да се разходва единствено и само за увеличение на заплатите на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, като осигурителните им вноски следвало да се за сметка на работодателя.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове и да присъди в полза на ответника направените по делото разноски.

Страните по делото не спорят, а и от представените и приети писмени доказателства се установява, че ищцата е работила като „***“ при ответника СУ „Желязко Терпешев”, гр.Любимец по трудов договор №*** за периода от 01.09.1990г. до 04.07.2023 г. включително.С Допълнително споразумение ЛС*** към трудов договор №*** основното месечно трудово възнаграждение било определено на 1737 лева, като било определено и допълнително възнаграждение за продължителна работа 38 % за всяка година трудов стаж и възнаграждение за IV ПКС -40 лева, като през 2023 г. това допълнително възнаграждение за продължителна работа било начислявано в размер на 39 % за всяка година трудов стаж.

Със Заповед №***, на основание чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 327, ал. 1, т.12 от КТ, трудовото правоотношение на ищцата с ответника било прекратено, считано от 05.07.2023 г., по взаимно писмено съгласие на страните, като ищцата придобила и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповедта било определено да се изплатят на ищцата : обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за СПУО №*** - в размер на 11 брутни работни заплати и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. - 17 работни дни, които обезщетения били изплатени на ищцата по банков път.