Решение № 39 от 02.05.2023, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Гражданско дело 819/2021
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 02.05.2023
- Състав
- АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100819 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1404, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, чрез адв. В. Г. от САК, като пълномощник на управителя, против Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ...... Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г.
По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 374/2021 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 56 от 23.06.2021 г. за сумата от 160,58 лева – главница и за сумата от 36,33 лева – мораторна лихва за периода от 08.09.2018 г. до 30.11.2020 г., както и за сумата от 205 лева разноски по делото, от които 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева заплатена държавна такса.
Вземането, претендирано от ищеца, представлява задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ..... от дата 19.08.2017 г. и допълнително споразумение от 25.08.2017 г., сключен между „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК 831642181 и Р. А. Ц., което вземане е прехвърлено от страна на мобилния оператор в полза на „С. Г.
Груп” ЕАД, ЕИК 205942517 по силата на Договор за цесия от дата 16.10.2018 г., като от своя страна „С. Г. Груп” ЕАД прехвърля вземането в полза на 1
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД) по силата на Договор за цесия от дата 01.10.2019 г. За задължението от страна на „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД) са издадени фактури от 22.05.2018 г., 22.06.2018 г., 22.07.2018 г. и 23.08.2018 г. за периода от 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Р. А. Ц., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД) за сумата от 160,58 лева незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г. по договор с клиентски номер 16200743001 от дата 19.08.2017 г. и допълнително споразумение от 25.08.2017 г., сключени между ответника и „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), за което са издадени Фактура № 1246916532/22.05.2018 г., Фактура № 1248603796/22.06.2018 г., Фактура № 1250210956/22.07.2018 г. и Фактура № 1252249151/23.08.2018 г. Претендират се още и направените разноски, както по настоящото дело, така и по заповедното производство.
За сумата от 36,33 лева – мораторна лихва за периода от 08.09.2018 г. до 30.11.2020 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 56 от 23.06.2021 г. на Районен съд Своге, не е предявен иск, следователно в тази й част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. Р. А. Ц. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез пълномощник, е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК – с Молба-становище с вх.
№ 3138 от 09.12.2022 г.
По делото са приети писмени доказателства представени от дружеството-ищец.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 20.12.2021 г., с определението на съда по чл.
140 ГПК от 21.11.2022 г. и с призовката, връчена на 24.02.2023 г. за о.с.з., насрочено за 30.03.2023 г.
Исковете са допустими, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства - вероятно основателни. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе 2 направените от ищеца разноски по делото в размер на 205 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и 25 лева – заплатена държавна такса. ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в размер на 205 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ....., че същият дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1404, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя М. А. У., сумата от 160,58 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г. по договор с клиентски номер 16200743001 от дата 19.08.2017 г. и допълнително споразумение от 25.08.2017 г., сключени между Р. А. Ц. и „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК 831642181, за което са издадени Фактура № 1246916532/22.05.2018 г., Фактура № 1248603796/22.06.2018 г., Фактура № 1250210956/22.07.2018 г. и Фактура № 1252249151/23.08.2018 г., което вземане е прехвърлено от страна на „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД) в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, по силата на Договор за цесия от дата 16.10.2018 г., като от своя страна „С. Г. Груп“ ЕАД прехвърля вземането в полза на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД) по силата на Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., за която сума е издадена Заповед № 56 от 23.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 374/2021 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1404, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя М. А. У. , сумата от 205 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 819/2021 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1404, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя М. А. У. , сумата от 205 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 374/2021 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която 3 то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК, пред Софийския окръжен съд.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, Заповед № 56 от 23.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 374/2021 г. на Районен съд Своге, в частта й за сумата 36,33 лева – мораторна лихва за периода от 08.09.2018 г. до 30.11.2020 г.
Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Софийския окръжен съд – в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 374/2021 г. на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4