Решение № 3422 от 10.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,10.05.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело

№13959 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 443374 от 03.07.2018г., постановено по гр. дело № 5950/2016г. Софийският районен съд, III ГО, 138-ми състав, е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал1 ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, че Д.А.С., ЕГН **********,***, дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 3920 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № **********/05.02.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 01.10.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 630,02 лв. за периода от 15.03.2015г. до 16.05.2015 г., лихва в размер на 94,94 лв. за периода от

15.03.2015 г. до 17.09.2015год. г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.10.2015 г. по гр.д. № 59012/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 138 с-в. Осъдена е Д.А.С. да заплати разноски от 513,90лв. за първоинстанционното производство и сумата от 142,90лв.-разноски в заповедното производство.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д.А.С. - ответник в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал и е направил погрешен извод, че упражненото в срок от ответницата на право на отказ от сключения договор за кредит не е влязло в сила и процесният договор не е прекратен. Сочи се, че неприемането на прекратяването на процесния договор от страна на ищеца представлява нарушение на закона, за което е издадено НП № К-033592/01.07.2015г., и нарушителят не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Жалбоподателят изтъква, че съдът в нарушение на чл.297 ГПК не се е съобразил със задължителната сила на постановеното по процесния договор и влязло в сила решение от 17.12.2015г. по нахд № 16474/2015г. на СРС, наказателно отделение, 129 с-в, потвърдено с решение № 2433 от 13.04.2016г., постановено по адм.д. №2440/2016г. по описа на Административен съд - София град. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, че договорът за кредит се прекратява само когато уведомлението за отказ е направено в срок и са върнати дължимите на кредитора суми, е неправилен, защото съдът не е съобразил характера на процесния договор, който представлява

„свързан договор за кредит“ и в който случай пряк получател на средствата е третото за договора лице- продавач на стоката, чието закупуване банката е финансирала и при упражняване на валидно право на отказ именно това трето лице дължи връщане на получените парични средства. Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на закона. Претендира за присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.Б.А.Б.“

ЕАД - ищец в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Смята, че съдът правилно е приел, че правото на отказ от процесния договор не е упражнено валидно, тъй като от страната на потребителя не е била възстановена главницата и лихвата по договора. Твърди се, че няма нарушение на съда, произтичащо от несъобразяването му с мотивите на цитираните съдебни решения, след като обвързаващата сила на решенията се ограничава единствено до техния диспозитив и сочи съдебна практика в този смисъл. Посочва, че връщането на главницата по кредита и заплащането на лихвата са в тежест на потребителя по процесния договор, а не на продавача на стоката. Въз основа на посочените съображения въззиваемото дружество счита въззивната жалба за неоснователна и моли съдът да я отхвърли като потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което е допустима.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и настоящият състав на въззивния съд счита, че същото е неправилно, поради следните съображения:

Ищтецът - “Т.Б.А.Б.“ ЕАД, е сезирал първоинстанционния съд с искове предявени по реда на чл.422 ГПК като твърди, че на 05.02.2015 г., чрез кредитен посредник“С.К.“ ЕООД, сключил с ответника Д.С. договор за потребителски кредит за закупуване на стока, по силата на който ответникът се задължил да върне получената парична сума на 30 погасителни месечни вноски съгласно погасителен план, описан в чл. 11.2 от договора. Твърди, че поради забава в плащането е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обявена на ответника на 21.07.2015 г. За дължимите по договора за кредит суми е издадена заповед за изпълнение от 09.10.2015 г. по гр.д. № 59012/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 138 с-в. и е образувано изпълнително дело №12619/2015г. по описа на ЧСИ Н.М.. По делото в срок е постъпило възражение от длъжника Д.С. срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, поради което ищцовото дружество предявило иск за установяване на дължимост на следните вземания: 3920 лв. - непогасена главница, ведно със законна лихва за периода от 01.10.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 630,02 лв. за периода от 15.03.2015 г. до 16.05.2015 г., лихва в размер на 94,94 лв. за периода от 15.03.2015 г. до 17.09.2015 г. При условията на евентуалност са предявени съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 3488.ЗЗ лв., от които 3106.07 лв. - главница, и 382.26 лв. - договорна лихва, представляваща общ сбор на 23 предсрочно изискуеми вноски с падежи от 15.10.2015 г. до 15.08.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата до датата на исковата молба.

Ответницата Д.А.С. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва изцяло предявените искове. Посочва, че е упражнила валидно правото си на отказ от договора за закупуване на стока и че е върнала стоката на продавача. Твърди, че е упражнила валидно право на отказ от сключения договор за кредит и ищцовото дружество в нарушение на закона е отказало да удовлетвори същия, за което е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност от компетентните органи. При условията на евентуалност, твърди нищожност на договора поради неспазване на предписаната от закона форма и липса на съгласие от страна на кредитния посредник. Поддържа, че кредитът да не е обявен за предсрочно изискуем. Евентуално навежда трърдения за неправилно изчисление на дължимите суми по договора за кредит от страна на ищцовото дружество.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове и е признал за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 3920 лв. - непогасена главница, ведно със законна лихва за периода от 01.10.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 630,02 лв. за периода от 15.03.2015 г. до 16.05.2015г., лихва в размер на 94,94 лв. за периода от 15.03.2015 г. до

17.09.2015 г.

За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е упражнила валидно правото си на отказ от договора за кредит, отказът не е влязъл в сила, поради неизпълнението на условието за връщане на дължимите на кредитора суми, поради което облигационното правоотношение между страните не е прекратено и ответницата дължи изпълнение на произтичащите от него задължения. Съдът е приел, че процесния договор не е нищожен, тъй като са спазени изискванията за неговата действителност и не е налице липса на съгласие от страна на посредника за сключване на договора. Съдът е приел, че размерът на претендираните от ищцовото дружество суми е доказан от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и е уважил предявената от ищеца искова претенция в пълния й размер.

По делото не се спори и е установено, че на 5.02.2015г. Д.С. е закупила от „С.К.“ ЕООД система за почистване EV 3000i, като за покупката е издадена фактура № ********** от 05.02.2015 г. на "Н.д.г." ОООД. Стоката е получена от Д.С. и на нейно име е издадена гаранционната карта на уреда. За покупката на стоката Д.С. е сключила процесния договор за целеви потребителски кредит чрез кредитен посредник „С.К.“ ЕООД, съгласно който кредиторът с изричното нареждане на потребителя е платил на продавача „С.К.“ ЕООД цената по договора за продажба.

С писмо вх. № 469/06.02.2015 г. Д.С. е подала до продавача на стоката "С.К." ЕООД, Приложение № 6 - формуляр за упражняване правото на отказ от Договор за закупуване на стоката, към чл. 47, ал.1, т.8 и чл. 52, ал.2 и 4 от ЗЗП. В становище от 05.03.2015 г. продавачът на стоката "С.К." ЕООД приел, че г-жа С. "няма правно основание да подава от нейно име Формуляр за упражнява на право на отказ и да иска анулиране на сделка, извършена по нейно искане с юридическо лице " Н.д.г." ООД, което не попада в обхвата на ЗЗП".

С вх. № 0100/0526 от 12.02.2015 г. Д.С. е депозирала до Изпълнителния директор на "Т.Б.А.Б." ЕАД заявление за отказ от Договора за потребителски кредит № **********/05.02.2015 г., на осн. чл. 29 от ЗПК и т.20.1 от Договора.

Със съобщение, вх. № 470/13.02.2015 г. "Н.д.г."

ООД, чрез неговия управител Д.К.уведомил "С.К." ЕООД, че Д.С. е действала без представителна власт, поради което извършените от нея действия не се приемат от "Н.д.г. " ООД и издадената фактура се връща за анулиране.

На 20.02.2015 г. Д.С. върнала закупената от нея стока на продавача "С.К." ЕООД, за което е съставен Констативен протокол Акт № 20, Т. I, вх.Рег. № 646/2015 г. от Петя Тодорова - помощник-нотариус при нотариус В.Б., че стоката с принадлежностите и по опис е оставена в офиса на продавача.

С вх. № 0100/0614 от 20.02.2015 г. Д.С. депозирала пред Изпълнителния директор на "Т.Б.А.Б." ЕАД молба, с която го уведомява повторно, че в 14-дневния срок се отказва от сключения Договор за потребителски кредит № **********/05.02.2015 г., на осн. чл. 29 от ЗПК, както и че е върнала стоката на "С.К." ЕООД и като доказателство за това е приложила съставения Констативен протокол Акт № 20, Т. I, вх.Рег.

№ 646/2015 г.

На 13.02.2015 г. с вх. № 1497 Д.С. е изпратила жалба до КЗП, с която помолила за съдействие по случая. След извършена проверка от КЗП е прието, че отказът от удовлетворяване на искането на Д.С. за прекратяване на договора за потребителски кредит е неоснователен и в нарушение на чл.29, ал.1 от ЗПК, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно постановление, обжалвано от кредитора и потвърдено с решение по нахд № 16474/2015г по описа на 129-ти състав, СРС, което е потвърдено с решение № 2433 от 13.04.2016г., постановено по адм.д. №2440/2016г. по описа на Административен съд - София град.

С оглед на събраните по делото доказателства и които не са оспорени от ищеца се установява, че именно ответницата Д.А.С. на 05.02.2015год. е закупила стока- система за почистване с продавач „С.К.“ЕООД извън търговския му обект и в същия ден стоката е предадена на потребителя Д.С., за което е съставена декларация от същата дата, както и е издадена гаранционна карта за стоката на името на Д.С.. Именно ответницата като купувач на стоката и потребител е върнала стоката в офиса на дружеството продавач. Независимо, че е издадена фактура за покупко-продажбата на името на дружеството „Н.д.г." ООД, същото не е получило стоката, а ответницата е действала без представителна власт за дружеството и видно от изпратеното съобщение от 13.02.2015г. дружеството, посочено във фактурата „Н.д.г."