Решение № 4249 от 29.12.2025, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 984/2025
- Вид
- Решение № 4249
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- Ивелина Грудева
Цитирани разпоредби
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.25, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.34, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
РЕШЕНИЕ
№ 4249
Велико Търново, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - X състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ИВЕЛИНА ГРУДЕВА
При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА административно дело № 20257060700984 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Ц. Х. Х. от гр.Свищов, [улица]против мълчалив отказ на Кмета на Община Несебър за достъп до обществена информация заявена по електронен път със Сигнал и заявление вх. № Н2-УТ-7226 / 15.09.2025г. В жалбата се твърди, че в законоустановения срок не е постановено решение по подаденото заявление за достъп до обществена информация, поради което е налице мълчалив отказ. Моли се за отмяна на обжалвания административен акт, задължаване на органа да осигури достъп до исканата информация и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата по съображения за несъответствие на заявлението с изискванията на чл.25, ал.1 от ЗДОИ, поради което и то е оставено без разглеждане. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
От Ц. Х. Х. е депозиран документ наименован Сигнал и заявление до кмета на община Несебър. Документът съдържа както сигнал и искане за извършване на проверка във връзка с установено незаконно заустване на тръба в канализационна шахта на сграда, така и предоставяне на информация на основание на Закона за достъп до обществена информация. Изрично е посочено, че се иска предоставянето на схема/извадка от план-карта на подземните проводи и съоръжения /канализационна мрежа/ в района на З. дюна, [улица]. Посочена е и целта на предоставянето на информация – установяване на лицата, които е допустимо да бъдат присъединени към канализационната шахта.
Заявлението е получено на 15.09.2025г. от община Несебър и получава входящ номер Н2-УТ-7226 / 15.09.2025г.
В законоустановения срок и до депозиране на жалбата пред Административен съд Бургас на 21.10.2025г. от административният орган не е издадено решение за достъп до обществена информация, искане за уточнение на исканата информация или препращане на заявлението.
В хода на съдебното производство от ответника се представя ново доказателство – писмо от 24.11.2025г. от младши експерт в дирекция АОРГСН до главен специалист КС в община Несебър.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед липсата на произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация съдът намира, че е налице мълчалив отказ от административен орган. Следва да се отбележи, че независимо дали искането е конкретно или не, дали исканата информация е обществена или не, органът дължи изрично писмено произнасяне при наличие на подадено заявление за достъп до обществена информация. Единствено в хипотезата на изпратено до заявителя искане за конкретизиране на искането и липсата на отговор от негова страна е допустимо административният орган да не се произнася с изричен акт.
Съгласно императивната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗДОИ решението за предоставяне на достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв, следва да се изготви в писмена форма, да има предписаното от закона съдържание. Предвид императивността на това изискване на закона, мълчаливият отказ за предоставяне на достъп до обществена информация противоречи на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗДОИ, представлява нарушение на изискването за съдържание на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същият на основание чл.146, т.3 от АПК следва да се отмени, а преписката да се върне на административният орган за произнасяне по същество с решение, отговарящо на изискванията за закона за съдържание и форма по чл.34, ал.1 от ЗДОИ.
В противоречие с доказателствата по делото е становището на процесуалния представител на ответника за оставяне без разглеждане на процесното искане. По делото липсва представен писмен документ, който да е издаден в отговор на Сигнал и заявление вх. № Н2-УТ-7226 / 15.09.2025г. Към административната преписка е приложено писмо до жалбоподателката с изх. № Н5-ЕС-195-001 / 27.08.2025г., което видно от датата на издаването му предхожда подаденото заявление за достъп до обществена информация. От съдържанието на писмото е видно, че то е в отговор на друга жалба на Ц. Х.. Към писмено становище от 11.12.2025г. и приложено писмо от 24.11.2025г. с твърдения, че то обективира извършване на проверка по заявлението на Х.. От съдържанието на същото писмо тези твърдения се опровергават. Писмото започва така – във връзка с постъпило в общинска администрация писмо с входящ номер ….05.11.2025г. от РДНСК – Бургас… Следователно ответникът не само не е провел процедурата по Закона за достъп до обществена информация, но е и игнорирал сигнала, подаден от Х.. Едва след сезиране от друг държавен орган е удостоверен, във вътрешен документ, фактът на липса на строителни книжа, задължителни според ЗУТ, на изградена вече сграда.
Независимо дали счита за допустимо, не по този ред или нередовно подаденото заявление за достъп до обществена информация, кметът на община Несебър дължи писмено произнасяне по него, поради което и развитите в писмено становище доводи се явяват в противоречие със закона и трайната съдебна практика.
При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Несебър за достъп до обществена информация заявена по електронен път със Сигнал и заявление вх. № Н2-УТ-7226 / 15.09.2025г.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Несебър за произнасяне в едномесечен срок от получаване на решението по Сигнал и заявление вх. № Н2-УТ-7226 / 15.09.2025г.
ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Ц. Х. Х. с [ЕГН] от гр.Свищов, [улица]сумата от 10лв. / десет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: