Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 229 от 04.06.2021, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Административно наказателно дело 166/2021
Вид
Протокол № 229
Подписан
04.06.2021
В сила
04.06.2021

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 229 гр. Смолян , 04.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * и прокурора *

Сложи за разглеждане докладваното от * Административно наказателно дело № 20215440200166 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЗА РП – СМОЛЯН, редовно призована, се явява прокурорът Н.Д..

ОБВИНЯЕМИЯТ *., редовно призован, се явява лично и с адв. Ед. С., редовно упълномощен.

СВИДЕТЕЛКАТА М. М. Т., редовно призована, се явява лично.

ПРОКУРОР – Да се даде ход на делото.

АДВ. С. – Да се даде ход на делото.

ОБВ. Г.- Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът сне самоличността на явилата се свидетелка, както следва:

М. М. Т. – *

Съдът напомни на свидетелката отговорността по чл.290 от НК.

1

Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Т., както следва:

СВ. Т.- Приятелка съм на Е.Г.. Той работеше в чужбина. Като се запознахме, той си беше в Англия, горе-долу от три години беше там. Идваше да се видим. В началото беше сервитьор, доставяше храна и накрая таксиджия. През това време се връщаше доста често, почти всеки месец в България. Като идваше в България, ние се виждахме и се прибирахме на село, за да се види и с техните. Аз уча в София и завършвам тази година.

Той вече работи в България. Дойде си към края на 2019 г. и от тогава работи в София.

Почти веднага си намери работа. Работи от къщи. Учеше в София в училище за програмисти. Завърши и сега работи. Още докато беше в Англия, тогава учеше и идваше за изпитите. Последната му работа е като таксиметров шофьор в Англия. В България си идваше всеки път различно. Идвал си е и с кола и със самолет. Почти всеки месец си идваше. В момента завършвам медицина в София, редовна форма на обучение съм.

Обучението ми продължава шест години. Започнах да уча през 2015 г. В София живея.

Редовно се обучавам. Честотата на лекциите ми беше всеки ден. Пропускала съм някои дни, когато * си е идвал. Почти всеки ден съм била на лекции. Не се е налагало да ме записват кога посещавам часовете. Не знам да се водят протоколи за присъствие. Не мога да кажа кога сме се срещали. Беше почти всеки месец. Познаваме се от около 2016 г. или 2015 г. Не мога да кажа за тези пет години кога точно * е идвал в България. В периодите , в които си търсеше работа, * си беше тук. Имаше намерение да се върне в България.

Искаше да се върне. Не желаеше да остава в Англия.

ПРОКУРОР – Моля със съгласието на защитата на обвиняемия да се прочете изготвената в хода на ДП експертиза на вещото лице *.

АДВ. С.– Не възразявам да бъде прочетена и приобщена като доказателство по делото изготвената от вещото лице * експертиза в хода на ДП, като не държа на разпита на вещото лице.

Съдът намира, че не следва да се провежда разпит на вещото лице *, с оглед съгласието на страните следва да се прочете експертизата, като на основание чл. 282 ал.3 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА изготвената в хода на ДП почеркова експертиза, изготвена от вещото лице *.

ПРОКУРОР – Да се приеме експертизата.

2

АДВ. С. – Не възразявам да бъде приета експертизата.

Съдът намира , че експертизата следва да се приеме по делото като ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА по делото изготвената почеркова експертиза от вещото лице *, за която е изготвен Протокол №65/16.07.2020 г.

ПРОКУРОР – Няма да соча други доказателства. Моля да се приемат доказателствата по делото.

АДВ. С. – Нямам други доказателствени искания. Да се приемат доказателствата по делото.

На основание чл. 283 от НПК съдът ПРИЕМА И ПРИЛАГА следните писмени доказателства: Заповед №345з-*/20.05.2020 г.; Декларация ОТ *.Г. от 10.01.2020г ;

Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин от 10.01.2020 г.; Разписка от 10.01.2020 г.; Данни за издаване на СУМПС от 10.01.2020 г.;

Удостоверение за здравословното състояние на водач от 27.12.2019 г.;.; Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 04.03.2020 г.;; Фотоалбумприложение към Протокол №*/16.07.2020 г.; заявка за проверка по *; Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани; Удостоверение от 21.02.2020 г. от ТП НОИ ; Справка за пътуване на лице- български гражданин за периода от 01.01.2017 г. до 10.01.2020 г.; Справка от система на Прокуратурата на РБ.;

Справка за съдимост към 04.06.2020 г.; Характеристична справка от 28.07.2020 г.;

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Е.Г. от 12.08.2020 г.; копия извлечения от 9 броя самолетни билети, общо 28 листа и 3 бр. копия извлечения общо 3 листа за ферибот от Англия до Франция.

ПРОКУРОР- Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи съдебното следствие и да се даде ход по същество.

АДВ. С.- Също считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля ход по същество.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

3

ПРОКУРОР – Считам, че от така събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства по безспорен начин се установява, че обвиняемият Е.Г. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно за това, че на 10.01.2020 год., в гр. Смолян, в сградата на *, в качеството ѝ на служител в сектор *, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и чл. 17, ал. 6, вр. ал. 3, вр. с чл.

13, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредба № I - 157 от 1 октомври 2002 г. на МВР се дава пред орган на властта - Началника на * за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на параграф 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, а не в друга държава членка на ЕС - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Считам, че от така събраните доказателства, а именно разпити на свидетелите в съдебното производство, тези, които бяха прочетени, както и разпитите на родителите на обвиняемия, дадени в съдебна фаза, а и от самите обяснения на обвиняемия, дадени в съдебното производство, по безспорен начин се доказа, че Е.Г. е установил обичайното си пребиваване в Обединено Кралство Англия, където е работил и живял дълги години.

Самият той казва, че е имал адресна регистрация, сменял е множество работи, на негово име е издаден документ за управление на МПС в Англия, съобразявайки се с изискванията за обичайно пребиваване, които важат на територията на целия Европейския съюз /ЕС/. Тази книжка за управление на МПС видно от писмените доказателства, които са в пълен синхрон с разпита на свидетелите, е издадена скоро преди обвиняемият Г. да се завърне в Република България. В този смисъл са и писмените доказателства по делото, а именно Разпечатка от системата за единен контрол в ЕС между държавите-членки на ЕС за обичайно пребиваване на гражданите на ЕС /RESPER която е отчела, че обичайното пребиваване на обвиняемия Е.Г. е именно Обединено Кралство Великобритания. Това обстоятелство се доказва и от приобщените в наказателното производство справки за граничните преминавания на обвиняемия и самолетните билети, които същият е представил. Очевидно е, че справките за граничните преминавания съвпадат със самолетните билети, т. е. всяко негово преминаване на границата е отчетено. За периода, за който същият е бил в Англия от 2015 г. до 2019 г. има регистрирани 17 преминавания на границата. Самолетните билети, които обвиняемият е предоставил, напълно съвпадат. Респективно, обвиняемият не установявал обичайното си пребиваване в Република България, не се е връщал, както твърди г-ца Т.

„почти всеки месец“, нито е прекъснал връзката си с Обединено Кралство Великобритания, където продължава до 2019 г. да работи и живее. Точно обратно постоянното му пребиваване е било прекъснато в РБ, където същият се е връщал „като на гости“. Тези обстоятелства се потвърждават от разпитите на свидетелите * * и * Г., които потвърждават, че обвиняемият се е връщал в РБ, но с не такава честота, каквато сочат неговите родители и приятелка. В тази връзка считам, че показанията на тези свидетели в 4 тази част не кореспондират с нито едно от останалите доказателства по делото. Считам, че същите са защитна версия на обвиняемия Г. и не кореспондират с останалите доказателства. Безспорно е установено, че обвиняемият е имал възможност, а и в декларацията е посочено какво означава „обичайно пребиваване“, по кои правни норми се изисква по смисъла на Конвенцията за държавите- членки на ЕС и значението, като в самата декларация е описано какво означава, т. е. цялото значение на „обичайно пребиваване“ е описано в декларацията, която обвиняемият не отрича, че е прочел.

Именно поради това считам, че по безспорен начин същият е декларирал неистина в нея, а именно, като е посочил обичайно пребиваване в РБ, докато то е било в Англия. Считам, че не са налице предпоставките, които Директивата предвижда: обвиняемият не учи. Той посещава курсове, които не са висше образование, т. е. не учи в РБ. Дори и да приемем обратното твърдение, то това не отменя обстоятелството за обичайно пребиваване, което е в Англия. Престъплението, за което е повдигнато обвинение, отговаря на изискванията на чл. 78а от НК, поради което считам, че процедурата , по която преминава производството е съотносима и са налице основанията обвиняемият Е.Г. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба“. По отношение на наказанието, предвид добрите характеристични данни на обвиняемия, трудовата ангажираност, необремененото съдебно минало, считам, че за постигане на целите на наказанието и целите на индивидуалната и генерална превенция, считам, следва да се наложи на обвиняемия Е.Г. наказание в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно „Глоба“ в размер на 1 000лв. Считам, че взетата в хода на ДП МНО „Подписка“ следва да се отмени. Моля в този смисъл да бъде Вашият съдебен акт.

АДВ. С. – Моля да признаете подзащитния ми за невиновен в извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Ще започна от там, че на подзащитният ми му е повдигнато обвинение за това, че е попълнил декларация, изискваща се по смисъла на закона, в която е декларирал невярно обстоятелство, че е установил обичайното си пребиваване в РБ по смисъла на параграф 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата. При анализ в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, може да се направи обоснован правен извод, че подзащитният ми не е извършил престъплението, в което е обвинен.

Действително, едностранно погледнато, би могло да се гради извод за извършено престъпление, както се позова представителят на държавното обвинение само и единствено на декларацията, на една справка на преминаванията на границата, както и цитиран документ от Англия, който липсва по делото.Обвинението се позовава и на свидетелски показания на служител от сектор *. считам, че подзащитният ми не е извършил вмененото му престъпление. В нормата на чл. 12 от Директива ЕС 2006/126 ЕО е дадена дефиниция на понятието обичайно пребиваване , която съответно ни формулировката за обичайно пребиваване в параграф 6, т. 46 от Допълнителните 5 разпоредби на Закона за движение по пътищата. От страна на държавното обвинение се цитира половината от разпоредбата, което мисля, че е незаконосъобразно. Това е дефиницията Директивата, пренесена в ЗДвП. Категорична е практиката на върховния съд, че когато има различни групи доказателства, същите се ценят в съвкупност, като съдът преценява с оглед на определена група доказателства. В случая има няколко групи доказателства: писмени доказателства- Декларация от друга страна писменото доказателство Справка за преминаванията на границата; една група гласни доказателства на служителката в * и гласни доказателства на всички останали свидетели, както съседи, така родители, така и приятелката. От всички събрани тези доказателства може да се направи извод, че обичайното пребиваване на подзащитния ми е в РБ, а не в Кралство Великобритания. Лицето е ходило от време на време да поработва: бил е сервитьор, след това в България, след това в Англия работил като таксиметров шофьор. През периодите, когато не е бил в Англия е бил в РБ. Видно от справката това са 17 преминавания на границата, което за 48 месеца са повече от половината. Тази справка не опровергава, а потвърждава показанията на свидетелите- приятелката Т. и родителите, както и тези на * Г. и *, които са съседи на подзащитния ми. Те не биха могли да знаят всеки път и да виждат обвиняемия всеки път, когато Е.Г. си е дошъл. Обсъдени в съвкупност свидетелските показания и документите може да се направи извод, че установява, че подзащитния ми постоянно се е завръщал и обичайното му Обединено пребиваване е в РБ, като няма данни за установяване в Кралство Англия.Той не е тръгнал да подава документи за постоянно пребиваване в Англия, да е закупил имот и да се установява там.