Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 19.03.2020, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Гражданско дело 130/2019
Вид
Решение № 30
Подписан
19.03.2020
В сила
05.06.2020
Състав
ДИЯНА ДИМОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

19.03.2020 год.

Номер . . . . . .

. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) февруари Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател

Дияна Петрова

Секретар Мюжгян

Ахмедова,

Прокурор . . . .

. . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова гражданско дело номер 130 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527, с адрес за съобщения: п.к.1335, гр......... 4, представляван по закон от Т.Я.К. –Управител, представлявано по пълномощие от Д.А.-юрисконсулт срещу И.Й.В. с ЕГН **********,***, с които се иска да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща главница, договорна лихва 104.34 лева (сто и четири лева и тридесет и четири стотинки) от 30.01.2018 г. до 27.09.2018 г., неустойка за неизпълнение на задължение 565.87 лева (петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), разходи за извънсъдебно събиране 36.00 лева (тридесет и шест лева), законна лихва 30.94 лева (тридесет лева и деветдесет и четири стотинки) от 28.09.2018 г. до 14.11.2018 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 226.74 лева (двеста двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем с № 3115161, сключен на 28.12.2017 г. между „И.А.М.“ АД - заемодател и И.Й.В. – заемател, вземанията по който са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с рамков договор за цесия от 30.01.2017г., приложение №1 към него от 03.07.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №378/23.11.2018г. по ч.гр. дело №869/2018г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че между „И.А.М.“АД и ответника на 28.12.2017 г. е сключен договор за паричен заем №3115161, като на последния е отпусната в заем сума от 600.00 лв., която сума следвало да бъде погасена на девет равни месечни вноски от по 78.26 лв., ведно с договорна лихва или задълженията по кредита били в общ размер на 704.34 лв. Поддържа се, че е усвоената цялата главница от ответника веднага след сключване на договор за заем и до настоящият момент не е погасена. По договора за заем ответника е извършил плащания в общ размер на 50.00 лв. Сочи се, че страните са се споразумели ответникът в срок от три дни от датата на сключване на договора да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, което той не е сторил, поради което е възникнала и отговорността му за неустойка уговорена в размер на 565.87 лв.

В договора за кредит било предвидено и в случай че кредитополучателя не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж и забави плащането си с повече от тридесет дни е длъжен да заплати такси за извънсъдебно събиране в случая в размер на 36.00 лв.

Поради изтичане на срока за който е предоставен и неизпълнение на задълженията на ответника се сочи, че кредитът е станал изискуем на 27.09.2018 г. и ответника дължи обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата за периода от 28.09.2018 г. до 14.11.2018 г., а именно 30.94 лв.

Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с кредитната институция „И.А.М.“АД договор за цесия, с която последната му е прехвърлила вземането си от ответника.

В качеството на трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище:***, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С.– Изпълнителен директор и Мартин Деспов Деспов-председател на съвета на директорите, поотделно, представляван по пълномощие от Ц.П.– юрисконсулт, поради сключен с ищеца договор за прехвърляне на вземането на ищеца срещу ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

В о.с.з., чрез пълномощник изразява писмено становище за основателност на предявените искове.

В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен представител, е депозирал такъв, с който по същество не оспорва предявените вземания.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител. Ищецът не взема становище по съществото на спора. Третото лице помагач писмено в нарочна молба, моли съдът да се произнесе положително по предявените искове и да му присъди направените разноски за възнаграждения на вещо лице и юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч. гр. д. №869/2018 г. по описа на ВПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща главница, договорна лихва 104.34 лева (сто и четири лева и тридесет и четири стотинки) от 30.01.2018 г. до 27.09.2018 г., неустойка за неизпълнение на задължение 565.87 лева (петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), разходи за извънсъдебно събиране 36.00 лева (тридесет и шест лева), законна/мораторна лихва 30.94 лева (тридесет лева и деветдесет и четири стотинки) от 28.09.2018 г. до 14.11.2018 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 226.74 лева (двеста двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем с № 3115161, сключен на 28.12.2017 г. между „И.А.М.“ АД - заемодател и И.Й.В. – заемател, вземанията по който са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с рамков договор за цесия от 30.01.2017г., приложение №1 към него от 03.07.2018г.

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл.

47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане от 07.01.2019 г. е дал указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е образувано настоящото производство.

На 28.12.2017 г. ответникът е сключил договор за паричен заем с № 3115161 с „И.А.М.“ АД - заемодател. Съдържанието на правоотношението е установено с договора за заем.

На

30.01.2017 г. ищецът е сключил с „И.А.М.“ АД договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, като с Приложение № 1/03.07.2018 г. е прехвърлено, заедно с други вземания и процесното от ответника.

Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за прехвърляне на вземането.

Ищецът на 03.05.2019 г. е сключил с „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, договор за прехвърляне на вземания, като с Приложение № 1/03.05.2019 г. е прехвърлено процесното вземане от ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Цесията е потвърдена от цедента.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените главница, договорна лихва, неустойка, мораторна лихва и такси в издадената по реда на чл.

410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и иска е предявен в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „И.А.М.“ АД са се намирали в облигационно отношение по договор за паричен заем с № 3115161/28.12.2017 г. Това обстоятелство, както и получаването от страна на ответника на сумата по заема от 600.00 лв. се установява и от изявлението на ответника в договора – чл.3 от същия.

Видно от съдържанието на представения договор, изплащането на усвоената сума, ведно с договорна лихва, е следвало да стане на девет месечни вноски, с датата на първа вноска 30.01.2018 г. и следваща вноска е дължима в деня следващ този на предишния падеж, като последната вноска следва да се плати на 27.09.2018 г. В чл.2, т. 5 от договора са посочени неговите основни параметри, а именно, фиксирания годишен лихвен процент от 40 % и годишния процент на разходите в размер на 47.80 %.

Освен връщане на използваната сума предоставена на кредитополучателя, последният, съгласно чл.5 и чл.6 от договора, дължи и договорна лихва върху нея.

В същото време страните са уговорили санкции и обезпечения при несвоевременно изпълнение на задълженията по договора – чл.8, чл.9, чл.10 от договора.

Ето защо при тези данни и предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, чиято е доказателствената тежест за установяване на положителния и изгоден за него факт на извършено плащане, съдът следва да приеме, че ответникът дължи цялата сума предоставена му по кредита в размер на 600.00 лв., представляваща главница. От страна на ответника не се представиха доказателства, че е изпълнил и задълженията си по договора за заплащане разсрочено на главница и договорна лихва, произтичащи от липсата на установени плащания на погасителни вноски по него. Независимо от твърдението на ищеца, според настоящият състав плащането направено от ответника на 26.03.2018 г. е погасило такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв., т.к към този момент ответника е бил неизправна страна по договора за заем, която такса е еднократна, съгласно договора и следва да се заплати наведнъж, а не на разсрочени вноски. Заплащането на вноски на такси по договора за потребителски кредит противоречи на чл.10, ал.3 от ЗПК.

Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната/мораторната лихва на основание чл. 8 от договора, в посочения в исковата молба размер от 30.92 лв. за периода от 28.09.2018 г. до 14.11.2018 г. Ответникът дължи и договорната лихва за целия период на действие на договора за ползване на сумата по кредита от 30.01.2018 г. до 27.09.2018 г. в общ размер на 104.34 лв. на осн.чл.5 от договора, от която сума следва да бъде приспадната остатъка от внесената от ответника сума в размер на 5.00 лв., ето защо последния дължи договорна лихва в размер на 99.34 лв. Които задължения са установени и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото. Към исковата молба ищецът не е представил погасителен план към договора за заем, поради което съдът приема за установено по отношение на размер и дължимост по отношение на вноските за главница и лихва, падеж, изложеното в експертното заключение, което кореспондира с договора – погасяване на задълженията по договора за главница и лихва на девет равни вноски от по 78.26 лв.

От приобщеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява размер на предоставената в заем сума, размер на дължимата договорна лихва, съгласно подписания договор. В експертното заключение са посочени дължимите суми съгласно отразеното в счетоводната документация на дружеството – ищец, включително и за неустойка по договора и по начина по който то е разпределило вземанията си, поради което съдът не е задължен да приеме изложеното по отношение на неустойката и направеното разпределение на погасените задължение от внесената от ответника сума от 50.00 лв.