Определение № 446 от 19.10.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. С., 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20232200600562 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – С. против протоколно определение от 05.09.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 487/2023г. по описа на Районен съд – С.. С атакувания съдебен акт без да посочи правно основание съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП – С. „за отстраняване на съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК“.

В частния протест е изложено становището на Районна прокуратура С. по наведени в разпоредително заседание от защитата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, като същите според прокурора били несъстоятелни и необосновани. Възражението относто ограничаване правото на подсъдимия да се ползва от договорен защитник, респективно провеждане на действия по разследване с негово участие в присъствие на назначения му служебен защитник п р и първоначалните действия, извършени по досъдебното производство, касаели проведените действия по разследване, съответно евентуални нарушения по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства и за обсъждане на същите в разпоредителното заседание била въведена забрана с нормата на чл. 248, ал. 4 от НПК. Въпреки това прокурорът твърди, че спрямо обв. Х. били предприети действия по разследване в условията на неотложност, като разследващите органи пристъпили към претърсване и изземване в дома, обитаван от обв. Х., тъй като конкретни доказателства сочели, че в съответния момент там се извършвало престъпление. Именно с оглед охраняване на правата му и спазване на стандартите, прилагани от ЕСПСЧ и СЕС, във възможно най-кратък срок, на обв. Х.

1 било предявено постановлението за привличане, разяснени му били правата при участие на преводач и назначен защитник, тъй като такъв бил задължителен.

Разследващите органи пристъпили към извършване на действия по неотложност с негово участие, а именно вземане на образци за сравнително изследване, обтривки и микроследи от обвиняемия Х., след разрешение на съдия. В качеството му на обвиняем му била осигурена възможността да участва при разпити на свидетели, с назначен защитник и преводач. Прокурорът счита, че с назначаването на служебен защитник на обв. Х. от разследващия орган, в изпълнение на задължението му по чл. 94, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 и 6 от НПК, по никакъв начин не му била ограничавана възможността да се ползва от упълномощен такъв. Както и обв. Х. посочил в разпоредителното заседание, той провел разговор с адв. Н., тоест имал е възможност да избира адвокат, който да се яви, за да поеме защитата му за съответните действия. Такъв адвокат не се е явил, респ. не било отказвано неговото допускане до проведени процесуално-следствени действия.

Без никакво забавяне от страна на прокуратурата било внесено искане в PC С. за задържане на обв. Х., като в производството по чл. 64 от НПК, адв. Н. се явил и е участвал, без да е ограничавано правото му в нито един момент. На обв. Х. било предявено прецизирано постановление за привличане, за което своевременно бил уведомен упълномощения му защитник - адв. Н., предоставена му била възможност да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, материалите по разследването и м били предявени с предоставяне на необходимия срок за запознаване със същите, в з е т о било отношение по направените при предявяването искания, бележки и възражения.

На досъдебното производство не било допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, според която обвиняемият имал право да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4, когато не владее български език.

От защитата било направено възражение, касаещо насрочени от разследващия орган разпити на свидетели пред съдия, за които РП С. получила предложение, но същите не били извършени по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК. Според прокурора от една страна се касаело за доказателства и обсъждането им в рамките на разпоредителното заседание било недопустимо, а от друга разпитите не били проведени пред съдия и законът не въвеждал задължение за осигуряване възможност за участие на обвиняем и защитник.

По отношение направените възражения за съдържанието на изготвения от Районна прокуратура - С. обвинителен акт счита, че същият отговарял на изискванията 2 на чл. 246 от НПК, съобразен бил с въведените с Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/ 2002 г., ОСНК, стандарти относно структурата и съдържанието на обвинителния акт. Според утвърдената съдебна практика не било необходимо в диспозитива на повдигнатото обвинение да се съдържат всички индивидуализиращи обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази връзка били и задължителните указания, дадени с посоченото тълкувателно решение, според които за да се конкретизира престъпното деяние, било достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци и било допустимо съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид. Обективната и субективна съставомерност на инкриминираната престъпна дейност на подс. Х. в пълна степен б и л а обоснована от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, поради което не следвало да се приема, че било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правата на подсъдимия. В тази връзка били изложени възражения, касаещи съществото на делото, за които съдът следвало да вземе отношение, след провеждане на съдебно следствие и с окончателния а к т по делото, но въпреки това, с оглед изчерпателност прокурорът излага съображения по част от въпросите. При направения анализ на обективните признаци на престъплението по чл. 157 от НК, защитата тълкувала проникването при изпълнителното деяние „сношение“, като съставомерно само, ако било извършено от активната страна в сексуалните отношения. Прокурорът не споделя този извод, позовавайки се на Решение № 10 от 18.02.2009 г. по к.д. № 472/2008 г/, II н.о. на ВКС, в което ясно бил даден отговор, че за „съставомерността на деянието е без значение дали подсъдимият е бил активната или пасивната страна в половото сношение“. Същото важело и за наведените в този смисъл възражения за „действия на полово удовлетворение“.

Повдигнатите въпроси за довършеността на изпълнителните деяния „действия на полово удовлетворение“ отново счита за въпроси по същество на делото. РП С. повдигнала обвинение за довършени престъпления и никъде не обосновавала някое от деянията да е останало във фазата на опита. Обстоятелството дали същите са останали във фазата на опита според защитната теза, подлежи на доказване в хода на съдебното следствие, респективно на решаване от съда с крайния съдебен акт.

Били направени и възражения, че в част от периодите обв. Х. бил извън гр. С..

Това отново били обстоятелства, налагащи събиране на доказателства в подкрепа на защитната теза, респективно, за тях съдът дължал произнасяне с окончателния съдебен акт, поради което същите не следвало да се обсъждат на този етап.

По въпросите за наличието на квалифициращите признаци, отново били 3 изложени възражения, отнасящи се до въпроси, свързани с наличието или липсата на съставомерни признаци и евентуално тяхната доказаност.

Относно възраженията за липса на необходимата конкретника по отношение на дати и място на всяко едно от деянията счита, че същите били конкретизирани в степента явяваща се възможна, с оглед характера на делото. Изрично било посочено място на деянията, а по въпроса за непосочени дати, в практиката си ВКС приемал, че отразяването на времето можело да бъде направено и чрез посочване на период от време. Прокурорът се позова и на фактическа невъзможност за навлизане в детайлна конкретика за част от деянията, а „В случаите на неизвестни обстоятелства, относими към предмета на доказване не може да бъде изисквано държавното обвинение да ги измисли или да гадае, като непосочването им в обвинителния акт е обяснимо и не може да бъде прието за процесуално нарушение. („Процесуални нарушения в наказателното производство” част втора Кр. Ш.) Още повече, дори да била налице някаква неточност, същата можело да бъде отстранена хода на съдебното производство по реда на чл.287 от НПК, респ. с постановяването на присъдата по делото, при произнасянето на съда по същество, след оценка на доказателствената съвкупност.

В заключение прокурорът е посочил, че всички изложени възражения от страна на защитата са несъстоятелни и не обосновават наличие на допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Същите засягал и или евентуални нарушения по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства и не следвало да бъдат обсъждани, съгласно забраната на чл. 248, ал. 4 от НПК, или въпроси по същество на делото, които следвало да се решат едва с крайния съдебен акт.

Искането е съдът да отмени Протоколно определение от 05.09.2023 г. по НОХД № 487/2023 г. по описа на Районен съд С., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура - С. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като незаконосъобразно.

В допълнителен протест прокурорът излага още аргументи в подкрепа на претендираната незаконосъобразност. Счита, че съдебния акт страдал от съществен порок, тъй като в изложените мотиви били налице непълноти, неясноти и вътрешнологически противоречия, водещи до невъзможност да се установи действителната воля на съда. В атакуваното определение било посочено, че при самото започване на досъдебното производство подс. Х. посочил, че желае да го защитава адв. С. Н. и въпреки изричното му искане органите на досъдебното производство му назначили служебен защитник, след което били извършени „разпити на малолетни свидетели, както и други следствени действия“, които ни били конкретизирано посочени. Според съда това съставлявало съществено и отстранимо нарушение. Спроед прокурора, с приетото от съда била нарушена забраната на чл. 248, ал. 4 от НПК. Абсолютно константна била съдебната практика, която приемала, че в разпоредителното заседание не се обсъждат, по силата на посочената норма, нарушения, 4 свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Евентуално допуснатите такива, ако са отстраними, следвало да бъдат обсъждани, евентуално отстранени при разглеждане на делото от съда, а ако не можело да бъдат отстранени, следвало да доведат до изключване на опорочените доказателства. В този смисъл били и обоснованите в правната доктрина съображения, „Когато на защитника не е била осигурена възможност да участва в действия по събирането и проверката на доказателствен материал, нарушението може да е съществено и отстранимо, но то не е основание за връщане на делото на прокурора, поради забраната по чл. 248, ал. 4 от НПК“ - проф.М.Ч., д-р Б.Б. „Обща характеристика на предаването на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“, сп. „Норма“, бр.

3/2018г. Въпреки оспорването въобще да е допуснато такова нарушение, от изложените аргументи според прокурора следвало, че приетото от съда не било от категорията на нарушенията, годни да обсоноват прекратяване на съдебното производство и връщане на делото. В същото време, абсолютно неясно било в каква връзка се изследвало обстоятелството за мястото, на което работи адв. Н. - гр. В., респективно невъзможността му да представи пълномощно, тъй като подс. Х. бил задържан в гр. С.. По отношение приетата от съда „липса на единство между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт“ не били изложени никакви мотиви и оставало абсолютно неясно в какво се изразявало констатираното нарушение. Тази констатацията, освен необоснована, била и неправилна, респ. произнасянето на съда и в тази му част - незаконосъобразно. Изготвеният обвинителен акт отговарял на изискванията на закона, не съдържал противоречия, отговарял на заложените с тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС стандарти и прокурорът изпълнил задълженията си по чл. 246 от НПК. Незаконосъобразно решаващият съдебен състав върнал делото на прокуратурата с непълни и неясни мотиви, съдържащи противоречия, от които можело да се заключи единствено, че съдът в нарушение на чл. 248, ал. 4 от НПК приел, че при събиране на конкретни доказателства било допуснато процесуално нарушение, без да се установява какво е неговото съдържание.