Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2548 от 29.07.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8423/2021
Вид
Решение № 2548
Подписан
29.07.2022
Състав
Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2548 гр. Варна, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110108423 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Г. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: гр. В. ул. „И. Д.“ №**, ет.*, ап. *, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Е.В. К.- К., ЕГН **********, адрес: гр. В., бул.

„С.“ № *, ет. *, ап. *, че е собственик на недвижима вещ - помещение с предназначение „баня“, което е част с площ от 4,81 кв.м. (повдигната с жълт цвят на приложената към исковата молба скица) от самостоятелен обект на собственост /СОС/– жилище с идентификатор ****** пo КК и КР на гр. В., находящо се в сграда с идентификатор *****, построена в поземлен имот с идентификатор ***** пo КК и КР на гр. В. с адм. адр. в гр. В., бул. „С.“ № ***, ет.*, ап.* като ответницата бъде осъдена да предаде на ищцата владението върху тази вещ.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищцата е собственик на помещение с предназначение „баня“ в самостоятелен обект с идентификатор № ****** /******/. Съгласно нотариален акт № ****, том ****, дело **** г. целият апартамент, находящ се в гр. В., бул. „С.“ № ***, ет.*, се състои от три стаи, вестибюл, кухня, баня, антре, балкон, клозет, избено и таванско помещение. От горепосоченото жилище бащата на ищцата закупил от продавач Н. Т. К. само антре, стая, хол, баня, балкон, както и ½ идеална част от избата, и 65/2970 идеални части от цялото дворно място, застроени и незастроено, с площ от 515.56 кв.м. Закупената част от имота, съгласно нот.акт. е с площ 56.30 кв.м. и има следните граници: Г. Т., ул. „Г. Д.“ (сега бул. „С.“), Н. К. В договора за покупкопродажба между страните е уговорено общо ползване на клозета в жилището, като същият остава собственост на продавача, а купувачът придобива собственост над банята. На 10.06.1975 на основание нот.акт. № ****, том ****, дело *****г., собствеността на останалата част на апартамента е прехвърлена от наследницата на Н.

1

К.- В. К. К. на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане. По силата на тази сделка ответницата получила следната част от апартамента: входен коридор, стая, хол, кухня, изолационно антре, общ клозет, таванско помещение, ½ идеална част от изба, както и 85/ 2970 ид.част от дворното място, цялото с площ 515.50 кв.м. Впоследствие, през **** г., тази част бива дарена на малолетния син на ответницата А. Р. Р., като след това, на 03.08.2016г. същият дарява на майка си гореописаната идеална част.

Ищцата сочи, че жилището не е било предмет на делба и от него не са обособявани две самостоятелни жилища, както и че намира жилището за неподеляемо поради факта, че едно от двете сервизни помещения е нейна собственост, а другото- собственост на ответницата.

Бащата на ищцата Г. З., няколко месеца преди смъртта си на - **** г., упълномощил племенника си Г. В. З. като му дал право да прехвърли собствеността на притежаваната от него част от апартамента на себе си, което било извършено от Г. З. с договор за дарение на **** г. В нотариалния акт, с който се прехвърля собствеността на притежаваната от Г. З. част от имот, същата е описана като самостоятелно жилище, което довежда до обявяването на договора за дарение за нищожен поради липса на предмет (гр.д. № 829/2003 г. по описа на ВРС), като с решението съдът установява, че процесната реална част не съставлява самостоятелен обект. Същевременно, на 30.10.2003 г. между ищцата и ответницата е сключено споразумение, с което ищцата писмено дава съгласието си при желание да продаде своята част от апартамента, да отправи първо предложение на ответницата. В периода 2012г. - 2016г. страните се намират в добри отношения, като същите се развалят след влизането в сила на съдебно решение по процеса срещу Г. З. и след като ищцата предприема процедура пред СГККВ. за вписването и за съсобственик в кадастралните регистри и й бива отказано съдействие от сина на ответницата - А. Р., който към този момент е собственик на останалата част от имота. На 03.06.2016 г. с пълномощно от сина си, на основание нот.акт. №****, т.** рег. № *****, дело №****г. Е. К. си прехвърля частта, с която е надарила сина си. През този период ответницата поддържала у ищцата заблуждението, че желае да изкупи нейната част от жилището, като двете сключват и предварителен договор за покупко-продажба, в който не е посочен конкретен срок. След установяване на заблуждението, през 2016 г., Д.З. подава искова молба за започване на делбено производство (гр.д. №9121/ 2017 г.), като делбата не бива допусната поради това, че в кадастралната карта са обособени два самостоятелни поземлени обекта. През септември 2020 г. е поискано изменение на кадастралната карта, съгласно което към частта на ищцата следва да бъде включена и банята, която погрешно е отразена като СОС. Ответницата е направила възражение пред СГКК- В. срещу това искане като е предоставила и констативен нотариален акт №****, том. *, дело №***г. Поисканото изменение е отказано въз основа на възражението на ответницата и законовата презумпция, че е налице спор за материално право.

С оглед на едностранно извършените изменения на кадастралната карта, снабдяването на ответницата с констативен нотариален акт за процесното помещение, с което заявила собственически права, както и поради възпрепятстването на достъпа на ищцата до помещението, се претендира установяване на правото на собственост над помещението на ищцата и осъждането на ответницата да предаде владението на помещението. Претендират се разноски.

В първото проведено открито съдебно заседания уточнява, че оспорва праводателя на ответника да бил собственик на самостоятелен обект с идентификатор ************ по КККР на гр. В., независимо дали е бил реална или идеална част от 2 друг по голям обект.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомената ответница е постъпил писмен отговор по делото, с който се оспорва иска. Счита, че искът с правно основание чл.108 ЗС е недопустим, тъй като процесното помещение „баня“ не представлява СОС и не следва да се признава право на собственост върху помещение, което няма самостоятелно съществуване и е принадлежност към жилище, т.е. то е извън гражданския оборот. Оспорва се факта, че Г. Г. З.- баща и наследодател на ищцата е бил собственик на СОС в сградата, респективно на СОС с идентификатор *****. Договорът за покупко-продажба на реална част, обективиран в нот. акт. № ****г. е нищожен на основанията, изложени в мотивите на влязлото в сила решение на ВОС №46/13.01.2009г. по гр.д. №663/2007г., което потвърждава твърденията на ответницата за липса на правно основание, обуславящо претендирането на право на собственост от ищцата на процесното помещение. Ответницата твърди, че нарушаването на императивната норма на чл. 155 ал. 1 от ППИНМ /отм./ е основание за нищожността на договора за покупко-продажба, страна по който е бащата на ищцата, поради невъзможен предмет и противоречие със закона, което пък от своя страна води до твърдението, че ищцата не е наследила правото на собственост от своя баща.

Ответницата не оспорва, че в периода 2002г.-2004г. е зазидала/затворила вратата, осигуряваща достъп до процесното помещение. Не отрича и сключването на споразумение с ищцата на 30.10.2003г., но твърди, че не е сключила договор за покупко-продажба с ищцата поради факта, че след приключване на делата между Д.З. и Г. З. се оказало, че покупката на реалната част е нищожна, съответно и ищцата не е притежател на жилище по наследство. Потвърждава също така, че е била свидетел на ищцата по делото й срещу Г. З., вкл. и относно обстоятелството, че е зазидала/затворила вратата преди 2007 г., както и че се е сдобила с въпросния констативен нотариален акт. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копия от: заверени за вярност нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот № ****, том ***, дело № ****г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ****, том ****, дело № *****; нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****, том ****, дело № ****г.; нотариален акт на недвижим имот № ****, том *, рег. № ****, дело ****г.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение № *** том ***, рег. № ****, дело № *****г.; удостоверение за наследници с изх. № *****г.; възражение до АГКК от 06.10.2020 подадено от Е. К. К. със заповед № 185479/19.05.2021г.; решение № 46/13.01.2009г. на ВОС; удостоверение за данъчна оценка с изх. № *****г.; схема № ******г. на СОС в сграда с идентификатор ********; схема № *****г. на СОС в сграда с идентификатор ******; скица на поземлен имот № *****г. и схема на СОС № ******; скица на поземлен имот № ******г.; схема № ****; споразумение от 30.10.2003г. между Д. Г. ЗЛ. и Е.В. К.; архитектурен проект на сграда в гр. В., бул. „С.“ № *; архитектурен план на апартамент № *** в гр. В., бул. „С.“ № ***, ет.***; удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Е. К. с изх. № *****г и с изх. № *****г., се установява, че: На 27.03.1956г. със сделка обективирана в нотариален акт Г. Г. З. /поч. *****г. с наследник Д. Г. ЗЛ./ закупил от Н. Т. К. отделни помещения от апартамент, находящ се в гр. В., бул. „С.“ № *, ет.* целият състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, антре, балкон, клозет, избено и таванско помещение, 3 които помещения са описани като антре, стая, хол, баня, балкон, както и ½ идеална част от избата, с площ 56.30 кв.м. и граници: Г. Т., ул. „Г. Д.“ (сега бул. „С.“), Н. К., и 65/2970 идеални части от цялото дворно място, застроени и незастроено, с площ от 515.56 кв.м. В договора е уговорено общо ползване на клозета в жилището, като същият остава собственост на продавача.

На 10.06.1975 В.К. К. прехвърлила на своята племенница Е.В. Р. срещу задължение за издръжка и гледане част от апартамент, находящ се в гр. В., бул. „С.“ № *, ет.* състояща се входен коридор, стая, хол, кухня, изолационно антре, общ клозет, таванско помещение, ½ идеална част от изба, както и 85/ 2970 ид.част от дворното място, цялото с площ 515.50 кв.м. На 25.06.1985г. ЕЛ. ВЛ. К. дарила същата част от апартамента на малолетния си син А. Р. Р. На 03.08.2016г. А. Р. Р. дарил на майка си ЕЛ. ВЛ. К. ап. № *, находящ се в гр. В., бул. „С.“ № *, ет.* с площ 71,74 кв.м. представляващ СОС по КККР на гр. В. с *****, ведно с ½ ид.ч. от избено помещение и прилежащо таванско помещение, и 85/2970 ид.ч. от ПИ. С нотариален акт от ******г.

ЕЛ. ВЛ. К. била призната за собственик на придобитите чрез дарението от 03.0.82016г. недвижими вещи, като СОС - апартамент е посочен с друг идентификатор *******, и избеното помещение е посочено в цялост.

С влязло в сила съдебно решение е обявен за нищожен договор, с който Г. Г. З. чрез пълномощник Г. В. З. дарил на Г. В. З. недвижим имот – ап. № *** в гр. В., бул.

„С.“ № *, ет.* с площ 52,30 кв.м., състоящ се от антре, стая, хол, баня, балкон, ½ ид. ч. от тоалет, както и ½ идеална част от избата, с площ 56.30 кв.м. и граници: Г. Т., бул.

„С.“), Н. К., и 65/2970 идеални части от цялото дворно място, застроени и незастроено, с площ от 515.56 кв.м., поради липса на предмет. На 30.10.2003г. Д. Г. ЗЛ. изразила писмено волята си, че след приключването на споровете й с Г. З. относно имот - ап. № *** в гр. В., бул. „С. № *, ет.* ще го предложи за изкупуване на ЕЛ. ВЛ. К. на цена отговаряща на действителната.

На 19.05.2020г. началникът на СГКК - Варна издал заповед, с която отказал да одобри заявлението на Д. Г. ЗЛ. да бъде попълнени КК и КР на гр. В., чрез изменение в контурите на СОС с идентификатори ****** и *****, като обсъдил постъпило възражение от ЕЛ. ВЛ. К., че е налице спор за собственост спрямо тези обекти.