Решение № 5736 от 23.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5472/2023
- Вид
- Решение № 5736
- Подписан
- 23.10.2024
- В сила
- 02.12.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.351, ал.1, пр.3 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.74, ал.4 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 75 · Кодекс на труда
- §1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.12 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.12, ал.1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.12, ал.4, т.1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.12, ал.5 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.12, ал.7 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 5736 гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100505472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадената въззивна жалба от ответника „Н.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с която се обжалва Решение №20080937/25.02.2023г. по гр.д. № 13699/2021г. на 148-ми състав, СРС, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на И. Н. Я., ЕГН **********, на основание чл.12 от НСОРЗ сумата от 34 459,82 лева, представляваща брутно допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 08.02.2018г. до 08.02.2021г., ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.06.2019г. до 08.02.2021г.
В постъпила въззивна жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е недопустим и неправилен. Поддържа се, че доколкото със сключения между страните трудов договор не е признат трудов стаж за професионален опит, то само с иск по чл.74, ал.4 от КТ може да бъде търсено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж, натрупан при друг работодател. Излага се становище, че предявеният иск е недопустим и на основание чл.107а, ал.13 от КТ, тъй като на работещите по служебно и трудово правоотношение в държавната администрация не се изплаща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Сочи се, че съгласно пар.4, ал.3 от ПЗР на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /„НСОРЗ“/ същата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в 1 държавна администрация, с изключение на чл.17-21 от нея. На следващо място, обосновава се, че ищецът не е работил на длъжност, сходна с тази, която е заемал в „Н.С.“ ЕАД по време на натрупания си 36-годишен стаж.
Отбелязва се също, че ищецът едва с писмо от 06.06.2019г. е уведомил дружеството, че следва да му се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит на сходна длъжност, въпреки че при сключване на трудовия договор е изразил съгласие със съдържащите се в него клаузи относно признатия му предходен опит. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца И. Н. Я., с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Трудов договор №РД13-4/23.01.2018г., сключен от страните на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ се установява, че на ищеца е възложено изпълнението на длъжността „И. ХМС“ в „Н.С.“ ЕАД, считано от 05.02.2018г, срещу трудово възнаграждение в размер на 2 300 лева.
В договора е посочено, че служителят притежава общ трудов стаж в размер на 36 години, 5 месеца и 15 дни, като няма признат стаж за заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит професионален опит и трудов стаж. Отбелязано е, че допълнително възнаграждение за професионален опит и стаж е в размер на 0,6%. Към договора е приложена и длъжностна характеристика, в която е посочено, че основната цел на заеманата позиция е участие в разработване и провеждане на политиката на предприятието по отношение дейността по поддръжка и експлоатация на хидромелиоративни съоръжения и на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите чрез анализиране и даване на експертни оценки за основните проблеми по ОПВВ. Посочени са и изискванията за заемане на длъжността, а именно- магистър по хидромелиорациите; водоснабдяване и канализация, опит от минимум 3 години по специалността, компютърна грамотност, познаване на нормативната уредба в областта и познаване на вътрешните актове на дружеството.
Приети по делото са и Вътрешни правила за работна заплата в „Н.С.“ АД, като съгласно чл.11, ал.1 от тях за придобит стаж и професионален опит на работниците и служителите в дружеството се заплаща допълнително месечно възнаграждение в размер, установен с КТ или КТД за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Уредени в ал.5 са и критериите, които се използват, за да се установи дали са налице условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, а именно дейност в област, свързана с функциите и изискванията за заемане на новата длъжност; режим на работа, рискови фактори и вид на 2 работното място; използвани инструменти, машини, лични предпазни средства, кодове и групи по НКПД, образование, квалификация, материална и финансова отговорност.
Видно от приложеното удостоверение ищецът е член на Федерация на независимите синдикати в земеделието към КНСБ - СО при Централното управление на ответника, от 08.02.2018г.
Представени са и Браншови колективен трудов договор за работещите в „Н.С.“ ЕАД от 23.12.2016г., в сила от 01.01.2017г./“КТД 2017г.“/, Браншови колективен трудов договор за работещите в „Н.С.“ ЕАД от 28.11.2018г., в сила от 01.01.2019г. /“КТД 2019г.“/ и Браншови колективен трудов договор за работещите в „Н.С.“ ЕАД от 03.12.2020г. , в сила от 01.01.2021г./“КТД 2021г.“/ Съгласно чл.21 от КТД 2017г. ежемесечно към основната заплата се заплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,3% за всяка година трудов стаж върху основното трудово възнаграждение. В чл. 20 от КТД 2019г. и чл. 20 от КТД 2021г. е уредено аналогично право на служителя за получаване на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,3% за всяка година трудов стаж.
Представена е молба с вх. № АД-НСД33-5/06.06.2019г. от инж. И. Я. до „Н.С.“ ЕАД, с която същият иска да бъде преразгледан въпросът за дължимото му допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В изготвената по повод постъпилата молба докладна записка с вх. № АД-НС133-5/15.07.2019г. директорът на „Административно-правна дирекция“ е дал становище, че са налице предпоставките за преразглеждане на въпроса относно дължимото на инж. Я. допълнително възнаграждение, като е приел, че част от заеманите от служителя длъжности съответстват на правата и задълженията, които същият в момента изпълнява.
От приложените копия на трудови книжки, служебна книжка /извършена констатация в проведено на открито съдебно заседание/, допълнителни споразумения към трудови договори и сведение за трудов стаж се установява, че ищецът е работил/служил в следните държавни и частни структури:
08.06.1981г.-08.06.1984г. на длъжност „проектант в.о." в ИПП „В." ЕАД 13.06.1984г.-31.12.1984г. на длъжност „технолог" в СП „Водоснабдяване и канализация" СП СОФ
01.01.1985г.-31.07.1986г. като „специалист" в ДСО „Водно стопанство" ДИККС
01.08.1986г.-31.08.1991г. като „началник отдел" в ДИО „А.
01.09.1991г. -01.07.1993г. като „ръководител направление" в ГИД към МЗХП
01.07.1993г.-31.08.1994г. като „ръководител направление" в „А. ЕООД 01.09.1994г.-01.03.1999г. на длъжност „контролен специалист" в „А.
ЕООД с шифър по НКП 2416
01.03.1999г.- 15.04.2002г. на длъжност „ръководител отдел" в „А. ЕООД с шифър по НКП 1231
3
15.04.2002г.-02.12.2002г. на длъжност „главен консултант и маркет." с шифър по НКП 2419 в „А. ЕООД
02.12.2002г.-06.05.2003г. като „главен експерт" в Изпълнителна агенция по хидромелиорации
07.05.2003г.-18.07.2010г. като „началник отдел" в ИА по хидромелиорации (от 10.05.2010г. по вътрешно съвместителство и „директор")
19.07.2010 г. - 31.07.2012 г. като „началник отдел" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), като в периода 07.12.2011г. до 30.03.2012г. ищецът е имал сключен граждански договор с „Н.С.“ ЕАД.
01.08.2012г. - 28.02.2013г. като „държавен експерт" в МЗХ 01.03.2013г. - 26.09.2013г. като „директор" в МЗХ
27.09.2013г. - 28.11.2017г. като „държавен експерт" в МЗХ 05.02.2018г.-09.02.2021г. на длъжност „И. хидромелиоративно строителство" с код по НКПД 2142 6021 при „Н.С.“ ЕАД.
Приложени са и длъжностни характеристики за изпълняваните длъжности „началник отдел“, „държавен експерт“, „директор“ в МЗХ, както и референции от „Н.С.“ ЕАД, „В." ЕАД, „А. ЕООД
Представени по делото са и ведомости за получената в периода м.
02.2018г.-02.2021г. работна заплата, видно от които за трудов стаж по специалността е признавано само отработеното в ответното дружество време.
В рамките на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната Съдебно-счетоводна експертиза /„ССчЕ“/. Съгласно отразеното в него размерът на възнаграждението за придобит опит и трудов стаж съобразно КТД, Вътрешните правила за работна заплата и НСОРЗ за периода от 08.02.2018г. до 08.02.2021г. е общо 35 354,21 лева, като работодателят за посочения период във фишовете за заплата е начислил общо 894,39 лева, като разликата между тези две суми е 34 459,82 лева, а лихвата за забава върху тази сума до датата на завеждане на исковата молба е в размер общо на 5 081,40 лева. Посочено е също, че при всяка една от заеманите длъжности в Министерство на земеделието и храните ищецът е имал задължения, свързани с поддръжката и експлоатацията на хидромелиоративните съоръжения, като в периода от 01.04.2014г.-07.07.2017г. същият е бил в отдел „Опазване от вредното въздействие на водите/Инвестиции, концесии и опазване от вредното въздействие на водите“ и задълженията в много голяма степен се припокриват със задължения, които лицето е имало в „Н.С." ЕАД. Отбелязано е също, че за всички заемани длъжности от 1986г. до настоящия момент основно изискване е било лицето да притежава съответната образователна степен- магистър в областта на хидромелиорациите, водоснабдяване и канализация, както и да притежава съответен опит в дейностите по хидромелиорациите, поради което е налице припокрИ.е с изискванията, които са посочени в длъжностната характеристика за позицията „И. ХМС“ в „Н.С.“ ЕАД. Вещото лице е разработило и два варианта на изчисление на допълнителното възнаграждение. При първия от тях се зачита трудовия стаж на лицето за периода до 01.07.2007г., когато е приета НСОРЗ и при 0,6% допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж, като общият 4 размер на възнаграждението в този случай е 11 777,17 лева, а разликата с начислените във фишовете суми е 10 882,77 лева. При втория вариант се зачита трудовия стаж на лицето за периода до 01.07.2007г., когато е приета НСОРЗ и трудовия стаж в периода 01.04.2014-07.07.2017г., когато лицето е заемало длъжността „Държавен експерт" в отдел „Опазване от вредното въздействие на водите/Инвестиции, концесии и опазване от вредното въздействие на водите“ и при 0,6% допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж, като общият размер на определените суми за това възнаграждение е в размер на 13 197,40 лева, а разликата с начислените във фишовете за заплати на лицето е 12 303,01 лева.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.