Решение № 1342 от 14.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Варна, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110106142 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. №20 срещу ГД ”П.Б. и З.Н.”, представлявана от главен комисар Н.Н., с адрес гр. София, ул. „П.” №171А за осъждане на ответника да заплати сумата от 1644,05 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 211,64 часа за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 318,45 лева мораторна лихва върху претендираната главница за периода 01.04.2018г. – 26.04.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД ( съобразно допуснато изменение на предявените искове с протоколно определение от о.с.з. проведено на 17.09.2021г.).

Излагат се твърдения в исковата молба, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност „младши инспектор в І-ва Районна служба ПБЗН -Варна“ при ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН” в МВР. Работил на 24 часови смени при сумарно изчисляване на работното време.Твърди, че за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г. е положил 211,64 часа извънреден – нощен труд. Твърди, че за така положения от него извънреден труд не е получил дължимото допълнително възнаграждение, така както чл. 179 ЗМВР предвижда.

Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време 1 нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продъжителност на работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).

При преизчисляването на нощния към дневен труд, ставало ясно, че не е заплатен извънреден труд от 211,64 часа, който не бил заплатен от ответника. По изложените съображения се настоява за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковата претенция. Позовава се, че ищецът е държавен служител, поради което по отношение на него се прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3 е допустимо полагане на нощен труд, който да не надвишава 8 часа за всеки 24 часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се, че видовете възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Навежда се, че за процесния период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) (Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.).

И двете наредби е уредено по идентичен начин, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.

2

Съгл. чл. 187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Поддържа се, че полагания от ищеца нощен труд е в рамките на установеното работно време, възнаграждението за нощен труд е определено със Заповед № 8121з791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Отделно от това дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд.

С оглед на посоченото се заключва, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за периода от 01.01.2018г. – 10.07.2020г. същия е заемал длъжността „водач на специализиран автомобил І степен“ в група „Пожарна и спасителна дейност“ при Първа РС ПБСН – Варна. Посочва се, че към момента на изготвяне на справката ищецът продължава да заема същата длъжност.

Представена е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №8121з791/28.10.2014г., съобразно която, в т.1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника труд.

Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.

Депозирано е заключение на 09.09.2021г. на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П., от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 01.01.2018г.-10.07.2020г., възлизат на 1480 часа.Преизчислен 3 положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1692 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 212 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 212 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г. Общата сума за посочените 212 часа извънреден труд за периода 01.01.2018г.-10.07.2020г. възлиза на 1644,05 лева.

Мораторната лихва за забава върху дължимата главница възлиза на 318,45 лева.

Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът заема длъжността за периода от 01.01.2018г. – 10.07.2020г. „водач на специализиран автомобил І степен“ в група „Пожарна и спасителна дейност“ при Първа РС ПБСН – Варна, която длъжност заема и по настояще.

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

За процесния период от 01.01.2018г. – 09.01.2020г., приложение намира Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентично е положението и в последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани от Министъра на вътрешните работи.

За периода от 10.01.2020г. до 10.07.2020г., приложение намира НАРЕДБА № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в 4

Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ бр.3/10.01.2020г. На основание §6 от ЗР на цитираната наредба, същата поражда правно действие от момента на обнародването й в ДВ. на осн. чл.3, ал.2 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От така изложеното може да бъде направен извода, че и действащият към момента нормативен акт е идентичен с вече отменената Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з776/29.07.2016г., която е относима за периода 01.10.2017г. – 09.01.2020г., а след това за периода 10.01.2020г. до 30.06.2020г. приложение намира обнародваната на 10.01.2020г. НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата за първия процесен период в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г., така и приложимата за втория период НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020, липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.