Решение № 1744 от 17.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12534/2025
- Вид
- Решение № 1744
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Други актове по делото
- Решение № 4124 от 17.06.2026 · Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1744 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100512534 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 15426 / 12.08.2025г. по гр. д. № 20241110171922 по описа за 2024 година, Софийски районен съд, 182 състав е прогласил по предявения от И. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. ****, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 7053233680/10.12.2021г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 183,48 лв., представляваща разноски по делото и сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. П. А..
Решението е обжалвано от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, като се развиват съображения за неправилност на същото. Настоява за отмяна на пръвоинстнацинното решение и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С писмения си отговор въззиваемата страна И. П. А. оспорва въззивната жалба, като излага съображения, че СРС правилно е уважил исковете. Настоява се за потвърждаване на решението на СРС и се претендират разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд страните не се явяват и не се представляват. Депозирана е молба, с която развиват съображения по същество, претендират разноски съгласно представен списък п чл. 80 ГПК.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
1
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Видно от процесният договор, годишният процент на разходите посочен единствено като абсолютна стойност, без да е посочено по какъв начин се е формирала тази абсолютна стойност. Съгласно чл. 11, ал. 1. т. 10 от 311К: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин." Неправилно е твърдението на въззивника, че няма изискване към съдържанието на договора да се посочват компонентите на годишния процент на разходите. В чл. 11, ал. 1, е посочено необходимото съдържание на договора, като в т. 10 ясно е посочено, че следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключването му. Като посочената разпоредба следва да се тълкува именно в смисъл, че следва да се посочи и метода за изчисляване на ГПР, съгласно определения в приложения 1 начин, като в такъв смисъл е съдебната практика и както правилно е приел и ньрвоинстаннионният съд.
Съгласно практиката на СЕС изискването за посочването на ГПР в договора е нарушено, когато ГПР е посочен като процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. В този смисъл Решение от 20 септември 2018 г.
В настоящия случай, в пропесния договор за кредит не е посочен метода на изчисляване иа предвидения в него годишен процент на разходите, което както е приел и първоннстанционния съд води до недействителност на целия договор за кредит.
Непосочването на данните, въз основа на които е изчислен ГПР, несъмнено поставя потребителя в затруднение, когато прави преценка дали да сключи даден потребителски договор.
Като следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза на договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е ншцожна.
Според Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С 714/22, т. 2 член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Националната правна уредба — чл. 22 ЗПК, предвижда, че ако това изискване не е спазено, договорът е недействителен.
Процесният договор за кредит е недействителен и поради нищожност на клаузите за договорна лихва. Видно от представените от по делото писмени доказателства: ищецът е следвало да върне сумата по заема в размер на 4 586.91 лв / реално усвоена главница от 1300 лв./ при годишен лихвен процент — 41,13% Така уговорения лихвен процент е в противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора. В този смисъл Решение№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№315/2005 г„ 11 г. о., „Противни на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законнати лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва“.
Нищожността на клаузата, регламентираща лихвения процент представлява част от същественото съдържание на договора, поради което нищожността и води до нищожност на целия договор за потребителски кредит. Като това разрешение съответства и на задължителното тълкуване на цитираната Директива относно неравноправните клаузи от СЕС. приемаш, че директивата допуска възможността при спазване на правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко 2 неравноправни клаузи, да бъде обявен за нищожен в неговата цялост-решение по дело С453/10 Perenicova и Percnic, т. 35 и С397/11 Erika Joros, т. 45.
Като следва да се има предвид, че договорът не би бил сключен от търговеца без наличие на клаузата за лихва. Дейността и целта на търговеца е именно реализиране на печалба от лихви (чрез предоставяне на заеми) - от тук нищожността па уговорката за възнаградителна лихва влече след себе си недействителност на целия договор, както е приел и първоинстанционниит съд.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна. Същата е представлявана от адв. С. С. С., като се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Представен е своевременно списък по чл. 80 ГПК, за сумата в размер на 800 лв., което не е прекомерно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15426 / 12.08.2025г. по гр. д. № 20241110171922 по описа за 2024 година на Софийски районен съд, 182 състав.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023 да заплати на И. П. А., ЕГН **********, сумата в размер на 409,03 евро /800 лв./, адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3