Решение № 104 от 15.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Стара Загора, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

М. М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500048 по описа за 2023 година

Производството по делото е на осн. чл.258- 267 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

В законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила Въззивна жалба вх.№ 13091/28.11.2022г. от ищцата- служителка Р. Р. Б. от гр.К., *** против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 552/21.11.2022г., постановено по гр.д.№ 1168/2022г. по описа на РСгр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени предявените й искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за времето, през което е останал без работа за 6 месеца, със законните последици от това. Счита, че така постановеното решение се явява незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. С оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените в атакуваното от нея Решение на РСКазанлък, и вместо него да постановите друго изцяло позитивно за нея, ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции.

В този смисъл е и пледоарията й пред настоящата въззивна съдебна инстнация.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 359/12.01.2023г. от ответника1 работодател Държавна детска градина „Д.“- гр.К., ***, която счита атакуваното първоинстанционно Решение за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, заявява, че посочените във въззивната жалба оплаквания били неоснователни и недоказани. Поради което моли настоящия въззивен съд да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред ОС- Ст.Загора.

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по делото, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства и липсата на нови доказателства пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивницатаслужителка/ищца/, съгласно приетата по първоинстанционното дело и неоспорена от никоя от страните Длъжностната характеристика за длъжността й „счетоводител” на въззивницата/ищца/, в нея са подробно описани всички процесни нарушения на трудовата дисциплина, изложени в мотивите на процесната заповед за уволнение и в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, които са пряко и непосредствено свързани с неизпълнение на задълженията, вменени й там. Самото неизпълнението на тези задължения е доказано от множеството събрани и приети по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства, които РС е обсъдил изцяло, поотделно и в тяхната съвкупност, като е преценил и тяхната относимост към естеството на правния спор по делото. Самият свидетел Д. е имал преки и непосредствени впечатления и с оглед неговата експертиза, като Гл. инспектор в звено „Финансов контрол и материални проверки” към МО, е дал пълни, обективни и безпристрастни показания, какви са били задълженията на въззивницата/ищца/, на длъжността „счетоводител”/съгласно Длъжностната й характеристика и др. нормативни актове, действащи в системата на МО/, какви последици са настъпили от неизпълнение на всички, обективирани в процесната заповед, заповеди на работодателя й. Всички тези негови показания изцяло и напълно кореспондират с всички други събрани пред РС писмени и гласни доказателства. От твърденията в исковата молба и тези във въззивната жалба остава впечатление, че въззивницата не е запозната достатъчно със задълженията си като „счетоводител”, които много ясно са формулирани, както в Длъжностната й характеристика, така и в другите подзаконови нормативни актове/Вътрешни правила за бюджетния процес и финансовите дейности в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, Етичния кодекс на общността на ДДГ„Д.” към МО, Правилника за вътрешния трудов ред и други/, уреждащи задълженията на счетоводителите в детските градини към МО. Необосновани са и 2 оплакванията във възивната жалба, свързани с това, че РС не бил обсъдил нито едно от възраженията срещу заповедта за дисциплинарно уволнение, обективирани в Исковата й молба. Видно от мотивите на атакуваното Решение на РС, там има подробно и мотивирано произнасяне по всички наведени доводи и възражения на въззивницата/ищца/, като са обсъдени и съобразени всички събрани по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства, заедно и в тяхната съвкупност.

Въззивният съд констатира, че РС е обсъдил всички събрани по делото доказателства, обсъдил е тяхната относимост към спора и е постановил обжалваното първоинстанционно Решение изцяло на основание на събраните процесуално допустими и материално относими доказателства по делото.

Като правилно не обсъдил приетите по делото 2 бр. доклади/ peг.№ 14-0010/13.05.2022г. и peг.№ 14-00-10/16.06.2022г./, като законосъобразно се е позовал на тяхната неокончателност поради наличие на висяща проверка във „Военна прокуратура”.

Наред с това обосновано и аргументирано РС е преценил свидетелските показания на св.Земеделска с оглед евентуална нейна заинтересованост от изхода на делото, предвид висяща проверка на прокуратурата, касаеща дейността на въззивницата/ищца/ и на свидетелката, в качеството им съответна на „счетоводител” и „Директор” на детската градина през проверявания период от време. Независимо от това РС е констатирал, че тези показания са общи и не дават конкретика относно описаните в заповедта за уволнение нарушения, които фактически и правни изводи са напълно верни.

В тази връзка напълно обосновано и правилно РС е кредитирал изцяло свидетелските показания на св.Д., св.К., св.Г. и св.К., което очевидно се явяват обективни, верни, вътрешно безпротиворечиви, взаимнодопълващи се помежду си и се подкрепят от множеството писмени доказателства и от неоспореното от никоя от страните заключение на съдебната експертиза пред РС- Казанлък.

Едва в процесната въззивна жалба за пръв път въззивницата/ищца/ навежда ново свое фактическо и правно основание за твърдяна от нея незаконосъобразност на процесното уволнение, че работодателят й/въззиваем/ преднамерено и съзнателно й бил поставяла неизпълими задачи, единствено с оглед освобождаването от нейна страна на заеманата длъжност „Счетводител”. Това основание обаче не е предмет на настоящия спор, понеже не е било посочено, като фактическо основание в исковата молба, не е обсъждано в атакуваното първоинстанционно Решение и то не подлежи на разглеждане от настоящия въззивен съд. Наред с това то се явява неоснователно и недоказано.

Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е постановил изцяло правилно Решение, като е отхвърлил обективно съединените искове, както са били заявени по основание и по размер, като относно иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е било установено и доказано, че той се явява неоснователен, тъй като съгласно събраните пред РС писмени и гласни доказателства, по 3 безспорен и категоричен начин е било доказано, че процесното уволнение е било законно и искът е следвало да бъде изцяло отхвърлен, със законните последици от това.

Относно показанията на св.Земеделска- същите са твърде общи, липсва в тях конкретика, касаеща точно процесното уволнение, същите са очевидно изгодни за въззивницата/ищца/, като в голяма степен свидетелката би имала интерес от изхода на настоящото дело, тъй като двете с въззивницата/ищца/ са били тогава обект на проверки от различни институции за техни служебни действия, извършени по времето, когато свидетелката е изпълнявала длъжността „директор”, а ищцата е била на длъжността „счетоводител”. От приложените официални писмени доклади и свидетелските показанията на едно от проверяващите длъжностни лица се доказва, че през това време в детското заведение не са извършвани задължителните инвентаризации, счетоводството не е било водено редовно и правилно, открита са били множество съществено служебни нарушения, конкретно посочени от свидетеля. Наред с това пред РС са събрани официални писмени доказателства, че въз основа на постановление на Военно-окръжна прокуратура- Пловдив за извършване на проверка в детската градина по отношение на материалните запаси, дълготрайните активи и финансовите средства, числящи се на материално отговорните лица за времето от м.12.2019г. до 21.12.2021г., касаеща именно служебните дейности на ищцата/въззивница/ и на свидетелката, като материално отговорни лица, свидетелката има пряк и непоследствен интерес ищцата да бъде възстановена на работа в детската градина на длъжността „счетоводител”. Наличието на съществени нарушения в счетоводната дейност на градината, допуснати от въззивницата/ищца/, като счетоводител там, докато свидетелката е била директор се потвърждава и от самата нея- самата свидетелка признава, че е имала достъп до счетоводната програма и е имала код, което е грубо нарушение на счетоводните стандарти, закони и правила. В този смисъл са и показанията на св.Д., че до счетоводната програма има достъп счетоводителя с код за достъп и нива на достъп на софтуера, а директорът няма достъп, като той е можел да изисква справки. В този смисъл са и множество писмени доказателства по делото- Длъжностната характеристика на счетоводителя, доклади и свидетелски показания.

Същевременно показания на св.К. пред РС са изцяло неотносими към предмета на съдебния спор, тъй като те се отнасят до действия и дейности /подавани отчети към ИА„ВК и ПД”/, извършвани от въззивницата/ищца/, които не са предмет на процесното уволнение, като самата свидетелка потвърждава, че няма отношение към инвентаризацията в детската градина и не сочи да има впечатления или знание за обстоятелствата, касаещи процесния правен спор.

Съответно РС правилно и законосъобразно е кредитирал в цялост показания на св.Д., които са изчерпателни, безпротиворечиви и обективни, понеже същият лично е извършил цялостната материална проверка в детската 4 градина по разпореждане на Военно- окръжна прокуратура- гр.Пловдив, направил е детайлни констатации и има преки и непосредствени впечатления от цялостната дейност в местоработата на уволнената служителка в ДДГ„Д.” към МО- гр.К.. Те са в пряка връзка с изпълнението служебните му задължения, като Главен инспектор в Звено „Финансов контрол и материални проверки” към МО на РБ задължения и разпореждането с Постановление на Военен прокурор при Прокуратурата на РБ. Същият има служебната компетентност да изясни служебната йерархия в МО и в частност в ДД „Д. към МО- гр.К., както и да уточни като цяло управлението на счетоводството в това учреждение и ролята на счетоводителя в управлението на счетоводната му дейност, да даде компетентно заключение за дейността на счетоводителката в конкретния случай, включително за дейностите, предмет на процесната уволнителна заповед. Липсват по делото на РС- Казанлък каквито и да са преки и/или косвени данни той да се явява по някакъв начин заинтересовано лице по спора и показанията му изцяло се подкрепят от събраните по делото други писмени и гласни доказателства/показанията на св.К., св.К. и св.Г./.

Относно оплакването и исканията, имащи отношения към писмените доказателства по делото на РС- Докладът с peг.№ 14-00-10/16.06.2022г. и приложенията към него не следва да се обсъждат и коментират и към настоящия момент, като доказателство по делото, тъй като констатациите в него са изцяло ирелевантни за спора, касаят материална отговорност на длъжностни лица за друг период от време, нямащ отношение към уволнителната заповед и е за факти и обстоятелства, които не са предмет на тази заповед. Другият Доклад peг.№ 14-00-10/13.05.2022г. също не следва да бъде обсъждан в частта му, в която са констатирани „липси и излишъци”, тъй като тези констатации също не са сред фактическите и правните основания, посочени в процесната заповедта за дисциплинарно уволнение. Този Доклад обаче се явява фактически и правно релевантен в другата му част относно установените от длъжностното лице релевантни за настоящия процес факти и обстоятелства, които са били потвърдени от автора им в качеството му на свидетел по делото на РС в частите, удостоверяваща неизвършване на задължителните инвентаризации в детската градина с години назад/включително и през процесния период от време/ и относно констатираните неизпълнения от страна на счетоводителя на служебните й задължения по длъжностна й характеристика. Още повече, че показанията на този свидетел се възприемат като обективни и безпристрастни, понеже той по никакъв начин не се явява пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, за разлика от св.Земеделска. Още повече, че и двата негови доклада не са окончателни, а те са по висяща проверка от страна на Военно-окръжна прокуратура- гр.Пловдив, за която липсват по делото данни да е била вече завършила към настоящия момент.