Решение № 923 от 23.06.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Плевен, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430105835 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л.

Я., ЕГН **********, гр.*****“ №22, съдебен адрес: гр.*****” №5, ет.3 против Г. Ц. П., ЕГН **********, гр.******“ № 18, ет.1. ап.2 и „Т.Б.-10“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.****** № 23, вх.А., ет.3. ап.9, представлявано от управител Т.Г.В., ЕГН **********. Ищците твърдят, че са собственици на следния недвижим имот:

15/24 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК одобрена със Заповед № РД -18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №18-2836/07.04.2016г. на Началника на ******, с адрес на имота: гр.*****“ № 22, целият с площ от 488 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м/, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 979, при съседи на поземлен имот: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, който имот е описан в документа за собственост

5/6 ид.ч. от построената в гореописания ПИ СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 38.00 кв.м., с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, брой етаж 1, която сграда съгласно документ за собственост представлява: едноетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи и антре, построена на основание отстъпено право на строеж върху дворно място, находящо се в гр.*****“ №22, съставляващо парцел № 979, стр.кв.305 по плана на града;

И СГРАДА с идентификатор ***, построена в гореописания 1

ПИ, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение: ХАНГАР, ДЕПО/ГАРАЖ, брой етаж 1, който имот е описан в документа за собственост, като: ГАРАЖ, находящ се в гр. *****“ №22, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя, ведно със съответното право на строеж върху дворното място, съставляващо имот с пл.№ 1440 „а“ от стр. кв.565 по плана на гр. Плевен, при съседи на дворното място: Б.Х.А. М.И.А. М.М.П. и улица.

Ищците твърдят, че собствеността върху описаните по - горе ид.ч. от имотите са придобили чрез следните правни сделки:

1.

Договор за продажба на 1/3 от наследство на наследодателя К.Л.Д., с ЕГН ********** - бивш жител на гр.Плевен, с нотариална заверка на подписите рег.№ 3830 на Нотариус с рег.№ 516 на НК, район на действие - РС Плевен, вписан в АВ -ИР вх № 9551 от 24.06.2015г.

2.

Договор за покупко- продажба, обективиран в НА №62, том II, рег. №1108, дело №77/2018г., Договор за продажба на държавен имот - частна собственост при отстъпено вече право на строеж; Решение по гр.д.№1682 от 1983г., РС-Плевен, Удостоверение за наследници;

Твърдят, че на 18.09.2024г. с призовка от РС-Плевен ищците получили съдебни книжа с приложена Искова молба от „Т.Б.-10“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Г.В. за делба на сградата, описана по-горе, като по този начин са узнали, че съсобственичката им Г. Ц. П. - първия ответник е прехвърлила с две поредни правни сделки съсобствеността върху описания имот, а именно:

Ищците твърдят, че с н.а. № 95, том II, рег.№ 3091, дело№ 204/2024г., за замяна, Г. Ц. П. прехвърлила на „Т.Б.-10“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Г.В., собствеността на 1/3 ид.ч. от притежавания от нея недвижим имот:

9/72 (девет седемдесет и втори) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на и.д. на АГГК (с последно изменение на КККР, засягащо имота, от 28.06.2018г./, с адрес: гр.*****“ №22, с площ: 488 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма: номер по предходен план: 979 и съседи- поземлени имоти с идентификатори: *** , ***, ***, ***, ***, заедно с 1/6 идеална част от построената в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ: 38 кв.м., брой етажи: 1 (един), предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА, като в замяна на прехвърленото право на СОБСТВЕНОСТ върху идеалните части от недвижим имот втория ответник търговско дружество е прехвърлило на Г. Ц П., СОБСТВЕНОСТТА върху следния товарен автомобил: „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, с рег. № ЕН **** АК, рама № VF7GCWJYB9****958, Двигател № *******, ведно с всички принадлежности, и в състоянието, в което се е намирал в момента на 2 продажбата. Ищците твърдят, че застрахователната стойност на лекия автомобил е 1500 лв., съгласно представено Удостоверение № 2407190012856/ 19.07.2024г. на „******. Твърдят, че в същия ден с н.а. № 96, том II, рег. № 3098, дело №205/2024г. Г. Ц. П. прехвърлила на „Т.Б.-10“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Г.В. останалите 2/3 (две трети) идеални части от описания по - горе имот чрез покупко- продажба, за цена 7 000 лв.

Ищците твърдят, че ответницата Г. П. не е предлагала по никакъв начин на ответниците да изкупят идеалните части от описания имот преди сделката с втория ответник. Сочат, че разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС може да намери приложение към процесния договор за замяна, който следва да се приравни на продажба предвид уговорената в т.2 от договора престация на движима вещ, тъй като марката и моделът на съответното МПС, са белези, които макар и по - тясно, характеризират рода, тоест МПС -то е родово определена вещ, която би могла да бъде осигурена от всеки друг приобретател на недвижимия имот.

(Решение №197, гр.д.№1430/2010г. ВКС I г.о.) Твърдят, алтернативно, че двата договора от 22.07.2024г. инкорпорират общо съглашение между ответниците и същото е нищожно като привидно (чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД), доколкото прикрива действителното им съгласие ответницата Г. Ц. П. да продаде на „Т.Б.-10“ЕООД, представлявано от управителя Т.Г.В. на цената от 7 000 лв. всичките си идеални части от имота. Ищците сочат, че съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД, прикритият договор за покупко-продажба е породил действие, доколкото са налице условията за неговата действителност. (Решение №40 по гр.д.

№2383/2019г., ВКС, IV г.о.)

Ищците твърдят, че привидността на договорите се установява от следните факти :

1) договорите са сключени на една и съща дата (22.07.2024г.), нотариалните актове са с поредни номера (№ 95 и № 96), съставил ги е един нотариус (Д И. вписана в регистъра на НК под № 008)

2) ответницата Г. П. няма свидетелство за управление на МПС, не се занимава с търговска дейност, в която да използва товарен автомобил, същевременно владението и фактическата власт върху МПС - то продължава да се упражнява от Т.Б., който и до днес управлява описания товарен автомобил и го използва в търговската си дейност.

3) Цената за 1/3 от 9/72 ид.ч от ПИ и 1/6 от сграда е 1500 лв., а за 2/3 от 9/72 ид.ч от ПИ и 1/6 от сграда 7000 лв. Посочва, че е нелогично страните да уговарят различна цена за отделните идеални части, че действително уговорената цена за всички идеални части от имота е платената по втория договор такава в размер на 7 000 лв.

Ищците твърдят, че съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД се прилагат правилата относно прикрития договор и са налице изискванията за неговата действителност: спазена е формата за извършеното разпореждане с имота нотариален акт (чл.18 ЗЗД) и има съгласие за съществените условия на покупко-продажбата по чл.183 ЗЗД - всичките си притежавани идеални части 3 от имота ответницата е продала на търговското дружество на цена 7000 лв.

Твърдят, че купувачът „Т.Б.-10“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Г.В. е трето за съсобствеността лице. Твърдят, че разпоредителната сделка е покупко- продажба, а преди извършването й ответницата не е предложила изкупуването на идеалните части от имота на останалите съсобственици.

В заключение молят съда да постанови решение, с което да обяви за НИЩОЖЕН договора, инкорпориран в н.а. № 95, том II, рег. № 3091, дело № 204/2024г. и в н.а. № 96, том II, рег. № 3098, дело № 205/2024г., - на основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД като привиден, прикриващ покупко-продажба и да ПРИЗНАЕ правото на Г. И. Я., ЕГН ********** и Г. Л. Я., ЕГН **********, адрес: гр.*****“ № 22 да изкупят 3/24 ид.ч. /9/72 ид.ч./ идеални части от поземлен имот с идентификатор *** и 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор *** при равни дялове.

Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че договорът за замяна е привидна сделка и прикрива договор за продажба. Твърди, че замяната в случая касае вещ, която индивидуално определена движима веща, а мотивът за извършване на разпоредителното действие сделка за замяна е признатият от закона правен интерес на заменителката да придобие собствеността на конкретна индивидуално определена движима вещ от конкретно лице-собственик на тази вещ, като в резултат на замяната се прехвърля собственост, за което няма законова забрана. Твърди, че няма забрана между едни и същи страни по сделка да се сключват различни видове сделки, нито законоустановена презумпция, че ако на една дата е сключена сделка (покупко-продажба) за част от имота, то сключената за друга част от него сделка (замяна) прикрива покупко-продажба. Посочва, че вещта в нотариалния акт е описана с нейните индивидуални белези, като марка, модел, регистрационен номер, номер на рама и номер на двигател.

Ответникът твърди, че привидността на сделката в отношенията между страните може да се разкрие чрез обратно писмо, подписано между тях, или при наличие на начало на писмено доказателство, каквито в случая не са налице. Сочи, че не са налице документи, които да съдържат изявление на някоя от страните по договора за замяна, което недвусмислено да сочи, че действителната воля на страните по тази сделка е била правни последици да не настъпят, а че страните желаят правните последици на прикрита сделка.

Поради това твърди, че не се установява, сделката с която е извършена замяната да е привидна и да прикрива покупко-продажба, поради което моли съда да отхвърли иска.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС посочва, че договорът за замяна, уреден с разпоредбата на чл.222-223 от ЗЗД, се дефинира като двустранна облигационна връзка при която договарящите страни се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи и/или други права, а в същото време разпоредбата на чл.33 ал.2 не може да се 4 приложи, когато за съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си с оглед изискването за насрещна престация и нейното естВ съдебно ество. Твърди, че в конкретният случай процесната движима вещ е индивидуализирана не само по своите марка и модел, които стесняват рода, но не я лишават от нейния родовоопределен характер, а и по своя регистрационен номер, номер на рама и номер на двигател.

Съдът приема, че предявените искове са допустими, страните са активно и пасивно легитимирани в производството и следва да бъдат приети за разглеждане.

Съдът не споделя доводите на ответниците, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес. В случая ищците твърдят, че сключеният договор за дарение прикрива договор за покупко-продажба, а не заобикаляне на закона. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.33 ЗС да бъде признато правото на ищците да изкупят 3/24 ид.части от ПИ и 1/6 идеална част от сградата, построена в имота.

Отделно от това следва да се обсъди и становището на ответниците, че искът е предявен в законовия срок. Видно е , че сделките за дарение и за покупко-продажба са изповядани на 22.07.2024г. Ищците са разбрали за тези сделки на 18.09.2024г, когато са получили искова молба за делба. Искът е предявен в законовия двумесечен срок – на 11.10.2024г.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители. Представят писмени бележки, в които поддържат доводите си от исковата молба и писмените отговори.

От събраните по делото доказателства, съдът приема следното:

Видно от представения на лист 22 договор, на 06.04.1998г. К.Л.Д. и Ивайлf Г.Д.в са закупили дворно място, частна държавна собственост, представляваща 9/12 ид.части от дворно място съставляващо имот с планснимачен номер 979, в стр.кв.560а, по плана на гр.Плевен, с площ от 510 кв.м.