Определение № 49 от 17.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно частно наказателно дело № 20235300602617 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура – Пловдив срещу Определение № 771 от 10.11.2023г. по ЧНД № 2006/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Постановление по пр. пр. № 7476/2021г. от 11.02.2022г., с което Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В протеста се посочва, че определението на Районен съд – Пловдив е неправилно, като се развива становище по същество, в което се сочи липсата на данни за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Предлага Определение № 771 от 10.11.2023г. по ЧНД № 2006/2023г., по описа на Районен съд – Пловдив да бъде отменено, като вместо това съдът потвърди постановлението на РП-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от субект в кръга на посочените от чл.243, ал.7 от НПК, а именно – прокурора, както и подадена в 1 законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от определението е получен в РП-Пловдив на 13.11.2023г. – съгласно приложените известия за доставяне, а протеста е подадена до Окръжен съд – Пловдив чрез Районен съд – Пловдив на 14.11.2023г. – съгласно отразения входящ номер.

Разгледана по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Съдът приема за установено, че досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив е образувано на 27.09.2021г. и водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

С Постановление по пр. пр. № 7476/2021г. от 11.02.2022г., Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Срещу същото, в срок е подадена жалба от „М. Б.“ *** чрез юрисконсулт К. К., с която се предлага последното постановление да бъде отменено.

С атакуваното пред настоящият състав на съда Определение № 771 от 10.11.2023г. по ЧНД № 2006/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, последният е отменил Постановление по пр. пр. № 7476/2021г. от 11.02.2022г., с което Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив.

Първоинстанционният съд е посочил, че макар да е вярно е, че неплащането на вноските и продължаващата употреба на веща са изцяло предмет на гражданско – правни отношение със съответните последици, междувременно вече настъпили за страните, то при изричното прекратяване на договора и невръщането на вещта, тези отношения вече сочат на противозаконно своене на автомобила от страна на В., който фактически го укрива и не го връща на неговия собственик – М. Б.. Още е посочено, че не са били изяснени въпросите – каква е стойността на имуществото към момента на деянието, каква е заплатената част и дали не са налице основания за прилагане нормата на чл.206, ал.5 НК, едва след което държавният обвинител е следвало да прецени налице ли са и основания за прекратяване на 2 наказателното производство.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намира, че горният извод на първоинстанционния съд за обоснованост на прокурорския акт не може да бъде споделен и в този смисъл - възраженията в протеста се явява основателни.

Районен съд – Пловдив е приел като установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят С. П. В. е сключил на 14.11.2018г. договор за финансов лизинг № *** с „М. Б.”***, относно придобиването на л.а. К. В. с рег. № *** и така придобил владението върху автомобила предмет на обвинението.

Същият плащал вноски по договор до м.08.2020г., но оттогава плащанията престанали. Това довело до проблеми за лизингополучателя, тъй като последвали лихви за забава, както и допълнителни разходи под форма на различни такси. Освен това на 09.12.2020г. дружеството собственик получило ПАМ, с която регистрацията на колата била прекратена за 6 месечен срок.

При опитите да се открие автомобила от дружеството собственик се установява по твърдение на свид.В., че колата била оставена за ремонт в Р Г..

Това станало чрез превозването й с репатрак, тъй като В. дълги години живял в Г. и имал там познати автомеханици. Точното местонахождение на автомобила обаче така и не било посочено от В.. Така срока на договора изтекъл на 20.04.2021г., но автомобила така и не бил върнат на дружеството собственик. На 20.05.2021г. на свид.В. била връчена и изрично уведомление за прекратяване на договора. Въпреки това свид.В. не връщал автомобила, а на части започва да изплаща неритмично суми пари, а именно на 18.10.2021г.

350 лева, на 28.10.2021г. 280лв, на 20.01.2022г. 110лв., а на 24.01.2022г. 180лв.

Претенцията му била да продължи да изплаща автомобила и да го придобие.

Така се оформил спор между обвиняемия и лизингодателя досежно собственост върху автомобила.

С оглед на горното – установява се идентичност между фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд и прокурора, същата се споделя и от настоящия състав на съда, във връзка със събраната по делото доказателствена съвкупност. Предвид това очевидно е, че проблематиката на настоящия казус се очертава не по фактите, а по тяхната правна интерпретация.

3

На първо място следва да се отбележи, че правилно е посоченото от прокурора в настоящия протест относно това, че за да бъде направено заключение за наличие на данни за съставомерно деяние по чл.206 от НК, то следва да е установено едно противоправно своене на вещта, което от обективна страна може да намери израз в юридическа или фактическа дейност с предмета, включително – дори и само отказ вещта да се върне, а от субективна страна деецът следва да съзнава, че държи вещта на определено правно основание, което не му дава право да се разпореди с нея като със своя, но въпреки това да стори последното.

В разглеждания случай, доколкото по делото няма данни за изричен акт на свид.В. по разпореждане с вещта в полза на трето лице или др. под., подлежи на изследване единствено значението на неговото бездействие (отказ да върне вещта) след получаване на „Покана – уведомление за прекратяване на договор за финансов лизинг № ***”. Относно последното, първоинстанционният съд е приел, че при изричното прекратяване на договора и невръщането на вещта, тези отношения вече сочат на противозаконно своене на автомобила от страна на В., който фактически го укрива и не го връща на неговия собственик.

Проблем в горното становище на РС-Пловдив се явява това, че изводът за наличие на данни за противозаконно своене на автомобила от страна на В. имплицитно съдържа в себе си приемането на редица други обстоятелства, а именно – че договорът за финансов лизинг е прекратен, че при последното В. е длъжен да върне вещта, че въпреки това той противозаконно отказва да направи същото и т.н..

Последните заключения не намират опора в събраната по делото доказателствена съвкупност. В който смисъл следва да се посочени например, че във въпросната „Покана – уведомление за прекратяване на договор за финансов лизинг № ***” - приложена по делото, независимо от нейното заглавие, дори не съществува безусловно изявление от страна на лизингодателя за това, че прекратява договора, а са налични указание за задълженията на В. в случай, че отново не изпълни задължението си в срок.

Също така се установява, че и след връчването на горната покана, В. продължава да извършва плащания по договора, които дружеството приема.

Ето защо изводът за това, че договорът за финансов лизинг е прекратен, че 4 при последното В. е длъжен да върне вещта и т.н., не може да бъде споделен, предвид липса на данни по делото в такъв смисъл.

Съвсем отделното от горното следва да се отбележи, че в рамките на наказателното производство е извън компетентността на прокурора да решават проблемите, касаещи действието и прекратяването договора за финансов лизинг № ***, включително това, дали прекратяването настъпва по силата на връчената „Покана – уведомление за прекратяване на договор за финансов лизинг № ***”, и то при последващо поканата (макар и в забава) изпълнение от страна на В., още повече – да прави заключение дали при такова прекратяване (ако е на лице), В. дължи връщането на вещта и т.н..

Не на последно място, първоинстанционният съд в обжалваното Определение също е споделил извода, че В. не връщал автомобила и продължил да извършва плащания, защото - „Претенцията му била да продължи да изплаща автомобила и да го придобие.“. Ако това е така и В. е целял да изпълни задължението си по договора за лизинг, за да придобие автомобила по този начин, то същото от субективна страна очевидно е несъвместимо със своителното намерение по смисъла на чл.206, ал.1 от НК, умисълът за което престъпление не би могъл да се изразява в придобиването на вещта чрез изпълнението на договор с нейния собственик, сключен именно с оглед това.

Предвид горното, изцяло законосъобразен е изводът на прокурора, че по наказателното производство липсват данни за извършено от обективна и субективна страна деяние по чл.206, ал.1 от НК, при изчерпателно проведено разследване на обстоятелствата, вързани със същото. За последното е без значение това, каква е стойността на имуществото към момента на деянието, доколкото самата стойност на вещта няма връзка с въпроса осъществено ли е от обективна и субективна страна престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Същото установяване стойността предмета на престъпление срещу собствеността има място тогава, когато иначе има данни за такова престъпление. Също без значение за последния извод е и това, каква е заплатената част от задължението по договора за лизинг, доколкото последното е единствено проблем на неговото изпълнение и претенциите на страните в този смисъл, съответно е изцяло гражданскоправен проблем, а не такъв на наказателното производство. За проблемите на обективната и 5 субективната страна на деянието по чл. 206, ал.1 от НК е от значение изпълнявал ли В. задължението по договора и към кои дати е правил това (което по делото е установено), а не изпълнил ли е изцяло задължението си по договора, което отново се явява гражданскоправен проблем.

Гореизложеното налага атакуваното Определение № 771 от 10.11.2023г. по ЧНД № 2006/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Постановление по пр. пр. № 7476/2021г. от 11.02.2022г., с което Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив, да бъде отменено отменено като неправилно, а последното Постановление по пр. пр. № 7476/2021г. от 11.02.2022г., с което Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 771 от 10.11.2023г. по ЧНД № 2006/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Постановление по пр. пр.

№ 7476/2021г. от 11.02.2022г., с което Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление по пр. пр. № 7476/2021г. от 11.02.2022г., с което Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 358/2021г. по описа на Отдел ИП при ОД МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.