Решение № 247 от 03.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Ихтиман, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Гражданско дело № 20261840100175 по описа за 2026 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК * е предявил срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с правно основание чл.

410, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 893,88 лева (осемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) представляваща главница за регресно вземане по изплатено на 23.06.2022 г. застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО“, по преписка по щета № *, представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 19.06.2022 г. на 20-ти километър от републикански път III-822 в посока от гр. Самоков към гр. Ихтиман, с лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с рег. № *, застрахован при ищеца по застрахователна полица № *, който попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 01.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането. В претендираната сума се включват и 15 лева ликвидационни разноски по обработка на щетата.

Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 19.06.2022г. ПТП е 1 изплатил по застраховка “Каско”, застрахователно обезщетение за щети, на база опис и оценка, в размер на 121,20 лева, както и 757,68 лева, представляващи сторени разходи за извършен необходим транспорт от местопроизшествието от страна на Пътна помощ към Съюза на българските автомобилисти (СБА), след представяне на фактура № */20.07.2022г. С регресни покани с изх. № */25.07.2022г. и с № */05.12.2022г. ищецът е предявил, регресната си претенция към отговорното лице. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез упълномощен представител, който оспорва механизма на ПТП, настъпилите вреди, както и че вредите са покрит риск.

Посочва, че не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП – 19.06.2022г. и сключване на застраховка – 28.07.2021г. Общи условия (ОУ) за застраховка на ищеца; че оспорва материалната доказателствена сила на представения протокол за ПТП, доколкото същият е непълен, неточен, противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило произшествието, както и че не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на мястото на произшествието. Счита, че протоколът не е изготвен след посещение на полицейски служител на местопроизшествието, не е представен и снимков материал от мястото на твърдяното ПТП, поради което документът не е формирал обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и настъпилите вреди. Иска протоколът за ПТП да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото. Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва обстоятелството, че застрахователният договор съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което счита, че не се доказва застрахователен риск. Възразява, че застрахователят не е събрал доказателства дали в случая не са налице обстоятелства съгласно Общите условия, които изключват настъпването на покрит риск. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване. Претендира 2 разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл.

235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД е да установи наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран – че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена неравност на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата.

При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това, че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като се е движил с превишена скорост.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с 3 него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 09.04.2026 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът има качеството на застраховател по договор за застраховка „КАСКО“ за увредения лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с рег. № *; и, че сумата от 893,88 лева е платена от ищеца на 23.06.2022г. по образуваната щета № * за увредения автомобил.

По делото са прието следните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, от които се установява реализирането на процесното ПТП от 19.06.2022 г., както и начина, по който е станало това, а именно: уведомление за щета * по полица * Каско +, заключението съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж. И. Н., показанията на свидетеля И. С. Я., въз основа на които може да се направи извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 19.06.2022 г. на републикански път III-822, в участък между от гр. Самоков към гр. Ихтиман, около 20 км, при управление на лек автомобил марка „Х.“, с рег. № *, с посока към гр. Ихтиман, водачът попаднал с предна и задна дясна гума в необезопасена неравност на пътното платно, поради което реализирал ПТП.

Съдът анализира удостоверените в Уведомление за щета * по полица * Каско + обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите описани по-горе доказателства по делото – приложение 1 към уведомление за щета, свидетелските показания и изслушаното и прието заключение по съдебно-автотехническата експертиза.

По делото е разпитана в качеството на свидетел И. С. Я., която лично е възприел факти и обстоятелства от обективната действителност при 4 настъпването на процесното ПТП, тъй като е била водач на увредения автомобил.

Свидетелят излага, че пътният участък, на който е настъпило пътното транспортно произшествие е бил изключително разбит, без видима маркировка на пътното платно, като след нея е имало още автомобили, които са реализирали ПТП в същата неравност на пътя. Посочва, че пътната неравност, в която е попаднал автомобилът и е била непосредствено след завой, което и е попречило да я види своевременно.

Свидетелката излага, че е ползвала услугите на пътна помощ, за да транспортира автомобила си до сервиз.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същият е трето за спора лице и не се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е платено на собственика на увредения автомобил след настъпване на застрахователното събитие. Нещо повече, по същия начин той е описал обстоятелствата около настъпване на инцидента и подавайки уведомлението до ищеца-застраховател за настъпило застрахователно събитие.

С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена неравност на пътното платно, изрязан участък от него, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя. Участъкът от пътя, където се е осъществило пътнотранспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я поддържа в изправно състояние, като осигурява необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение през цялата година, сигнализира незабавно препятствията по пътното платно и ги отстранява в кратък срок. Съгласно § 1, т. 19 от Правилника за движение по пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети, вещества или др., които се намират на пътното платно и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което управлява републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява цялата 5 дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата/, включително чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§ 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/.

Наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно е резултат от неизпълнение на посочените задължения на Агенцията, от което бездействие са причинени и вредите на ищеца.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на процесния лекия автомобил, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл.