Решение № 5036 от 22.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5036 гр. София, 22.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .................................. при участието на секретаря ......................... като разгледа докладваното от ......................... Гражданско дело № 20231110144832 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са от .................... (с предишно наименование .........................

ЕИК .................. срещу С. А. И. по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 367,86 лева, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги в имот – ................... находящ се на адрес: гр. .........................“ № ....................., клиентски № ................... за периода от ....................., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19243/2022 г. по описа на СРС, 119 състав – 11.04.2022 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 6,26 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от .........................., за които суми е издадена Заповед № 21115 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 19243/2022 г. по описа на СРС, 119 състав.

В исковата молба се твърди, че ................... е доставчик на електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № .................., издадена въз основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № ................ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране 1

(ДКЕВР) и Лицензия № ........................ за дейност с търговия на електрическа енергия, с включени права и задължения на „координатор на стандартна балансираща група“. Твърди че между страните съществува облигационно правоотношение, предвид че ответницата има открита партида при ищеца с клиентски № ..................., по подадено Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от ........................, с титуляр - С. А. И., с фамилно име преди развода .................... за електроснабден обект, находящ се в гр. ............... на който адрес е доставена електрическата енергия и мрежови услуги за периода от ..................... По откритата партида ответникът, в качеството на потребител на електрическа енергия, регулярно бил потребявал и заплащал цената на доставената и потребена електрическа енергия и мрежови услуги, за което представя Справка за консумация. Ищецът се позовава на чл. 98а от ЗЕ, предвид че е краен снабдител спрямо ответника и му продава ел. енергия при публично известни ОУ. Твърди че е изпълни задължението си за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за периода от ..................... до електроснабдения обект, находящ се в гр. ............... Излага, че потребителят бил задължен да заплаща стойността на консумираната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия, като в този срок ответникът не заплатил дължимите суми и изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забавено плащане за периода от .......................... Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника С. А. И.. В депозираното в срок по реда на чл. 414 ГПК възражение с вх. № .................... по ч. гр. дело № 10477/2022 г. същата е възразила относно основателността на претенцията с твърдения, че не е потребител на услугите, предвид че не тя е използвала електрическа енергия в процесния имот, тъй като не тя е живеела в него, а други лица.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените от ответника услуги.

Ответникът, чрез депозираното в срок по реда на чл. 414 ГПК възражение с вх. № .................... по ч. гр. дело № 10477/2022 г., е оспорила претендираните от ищеца вземания изцяло, което имплицитно включва оспорване на всички правопораждащи претенцията юридически факти, включително и твърдяното от ищеца качеството „потребител на ел. енергия“ и които оспорвания на вземането на кредитора, съгласно ТР 4 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай ответницата е оспорила претенциите по основание и 2 размер, т. е. оспорени са твърденията на ищеца както за наличието на правоотношение между енергийното предприятие и ответника като потребител на ел. енергия през процесния период, така и за използването от ответника на претендираното количество ел. енергия. Следователно, в тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, всички обстоятелства, на които основава иска си.

По първия правно релевантен въпрос относно съществуването на твърдяното облигационно правоотношение между страните през исковия период, съдът приема следното:

Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ). Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ...................., приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ......................, приети на основание чл.

98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама, издаден от департамент .......................

Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ). След измененията на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г.), в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр.

35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието „битов 3 клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал.

1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот (в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО). Този извод следва и от клаузите на цитираните Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието „потребител на електрическа енергия за битови нужди“, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства – заповед № .................... за настаняване в общинско жилище, издадена от ..................... ..................; заповед № ................... за отмяна на заповед № .................... за настаняване в общинско жилище, издадена от ..............

..................; договор за наем от ................., сключен между ......................

.................. и С. А. И., се установява, че ответницата е била настанена в общинско жилище – апартамент № ....................... находящ се на адрес:

.................... т.е. в период, предхождащ процесния период, а след това – на ................. е сключила договор за наем на общинско жилище – ....................., находящ се на адрес: гр. .........................“, .................. (който адрес съвпада с регистрирания на ..................... настоящ адрес на ответницата, видно от справка НБД, изготвена в заповедното производство). Освен изложеното, от посочените доказателства се установява, че ответницата е била настанена в ап.

2 в жилищен блок ...................... (и трите, находящи се в гр. .........................“), за който имот ищецът претендира стойността на доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги.

С оглед на изложеното, от една страна се установява, че през процесния период – от ....................., ответницата не е наемател (държател на договорно основание) на процесното жилище и не е ползвала същото през исковия 4 период, а от друга не се установява, процесното жилище и жилището, в което е настанена ответницата да са един и същ обект.