Решение № 333 от 22.07.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 407/2024
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 22.07.2024
- В сила
- 22.07.2024
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.229 ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 333 гр. Плевен, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500407 по описа за 2024 година
Производство по чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК .
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по жалба на длъжника Л. Л. В. от гр.Пордим, Плевенска оласт, против отказа на ЧСИ да спре изп.д. № 2024***0400118, поради липса на основание по чл.432 от ГПК и постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението. В жалбата се твърди, че длъжникът е поискал ЧСИ да спре образуваното изпълнително производство, поради това, че и.д. №2024***0400118 е било образувано през 2024г. по изпълнителен лист в полза на четирима взискатели, един от които е Н. Г. В., а към момента на образуване на изпълнителното дело тя вече е била починала - на ***. Издаването на изпълнителен лист е станало на 18.01.2024г. т.е. два месеца след смъртта на Н. В..
Жалбоподателката счита, че ЧСИ незаконосъобразно е образувал изпълнително дело от името на починало лице. Посочено е, че жалбата е на основание член 435, ал.2, т.6 ГПК - отказ на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Пояснено е, че от ЧСИ е оставена без уважение молбата и с вх.№1905 от 17.05.2024 за спиране на изпълнението, поради това че не са налице предпоставките по 1 чл.432 от ГПК. Позовава се и на чл.229 ал.1, т.2 от ГПК, за спиране в случай на смърт на някоя от страните, тъй като „представител на една от страните по делото е починал“. Моли да се спре производството по и.д. №2024***0400118 на ЧСИ В..
Същевременно, на основание чл. 407 ал.1 от ГПК заявява, че обжалва и разпореждането, с което е уважена молбата от името на четиримата взискатели да се издаде изпълнителен лист №37 по Гражданско Дело 6219/2022 на Районен съд-Плевен. Счита, че определението, с което е постановено издаване на изпълнителен лист № 37, от съда, който го е постановил, трябва да се отмени и въз основа на това моли да се обезсили издадения изпълнителен лист. Въпреки, че искането е направено в законоустановения срок, след оставяне без движение на жалбата с определение № 922 от 12.06.2024г. и дадени указания, че жалбата съдържа искания, които подлежат на разглеждане от различни съдилища и по различен процесуален ред, жалбоподателката не е реагирала в дадения и срок и не е заявила, кое искане поддържа. Ето защо съдът приема, че тя не поддържа искането си по чл. 407 ал.1 от ГПК, доколкото жалбата е подадена чрез ЧСИ, а не чрез РС-Плевен, и аргументите за незаконосъобразност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист са изложени само в подкрепа на тезата, че изпълнителното дело се води от името на починала страна.
Обжалва се и постановлението за разноските № 2667 от 30.04.2024, на основание чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК, за което жалбоподателката е узнала, от съобщение на ЧСИ, връченото и на 13.05.2024г., като твърди, че ЧСИ вземайки предвид поисканото от жалбоподателя разсрочено плащане на дълга, единствено в полза на един от взискателите - на И. М. А., съобщава на жалбоподателката, че има срок от две седмици, за да обжалва постановлението за разноските № 2667 от 30.04.2024 чрез ЧСИ пред Окръжен Съд – Плевен, т.е. до 27.05.2024 включително. Оспорва задълженията, свързани с разноски по изпълнителното дело, поради това, че част от разноските по изпълнителното дело са за адвокатското възнаграждение на адв.
Х. за действия по изпълнителното дело в качеството му на повереник на Н. В., която е починала на ***., като се позовава на поканата за доброволно изпълнение от 26.04.2024 година и на запорното съобщение на ЧСИ до банка ДСК ЕАД от дата 15.4.2024г. Същевременно се твърди, че към датата на издаване на изпълнителен лист № 37 на 18.01.2024 адв. П. Х. не е 2 упълномощен от всички взискатели, в полза на които е издаден изпълнителен лист №37, а е представител единствено на Н. Г. В.. Твърди се от една страна, че починалата Н. Г. В. не може да бъде и не е страна в изпълнително производство, а от друга страна се иска спиране на производството поради смърт на страна.
С оглед на това се иска да бъде „заличен по изпълнителното дело адв. Х., в качеството му на повереник на починало лице“ и да се преизчислят разноските по изпълнителното дело, като същите се намалят, чрез изключване на адвокатския хонорар на адв. Х.. Жалбоподателката счита, че И. М. А. не може да претендира спрямо нея за разноски направени за представителство на починалия взискател Н. Г. В.. Всякакви претенции на И.
М. А. относно заплатено от нея адвокатско възнаграждение за представителството на починалата Н. Г. В. чрез адв.П. Х. по изпълнителното дело, следва да бъдат отправени не единствено към жалбоподателя, а към законните наследници на Н. Г. В..
Жалбоподателката претендира, след отмяна на обжалваните действия, ЧСИ Н. В. да бъде осъдена да заплати сторените от нея разноски по настоящото дело.Към жалбата са приложени: акт за смърт на Н. Г. В., копие от искова молба от И. А., подадена чрез адв. П. Х., запорно съобщение на ЧСИ до банка ДСК ЕАД.
Ответникът по жалбата – взискателя И. М. А. от гр.Пловдив, чрез пълномощника си адвокат П. Г. Х. е взел становище, че жалбата е неоснователна. По отношение на наведените доводи за недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение, счита че те се дължат на взискателя И. А., чийто пълномощник е и която му е заплатила възнаграждение за процесуално представителство в уговорения с договора за правна защита и съдействие размер. Тя е инициирала изпълнителното производство и тя понася разноските за изпълнението. Отделно от това в отговора се сочи, че взискателят И. А. ще иска тълкуване на влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист срещу жалбоподателката, относно разпределяне на присъдените разноските между съделителите. Счита, че жалбата е неоснователна и относно отказът да се спре изпълнителното дело поради смърт на страна, тъй като не е налице такава хипотеза.
3
В мотивите на частния съдебен изпълнител относно обжалвания отказ е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. ЧСИ счита, че обосновано е отказал да спре изпълнителното дело поради смърт на страна по него. Не е налице претендираното основание за спиране по чл.
432.ал.1, т.З от ГПК, т.к. починалата Н. Г. В. не е страна в производството пред ЧСИ - изпълнителното дело е образувано от И. М. А. срещу Л. Л. В. по приложен изпълнителен лист, издаден в полза на Н. Г. В., ЕГН **********, С.
Л. Г., ЕГН **********, И. М. А., ЕГН *** и В. М. В. - Г., ЕГН **********, но страни в изпълнителното производство са само И. М. А. и Л. Л. В.. С договор за правна помощ е заплатен адвокатски хонорар от взискателя по делото И. А., на която са признати разноските в изпълнителното производство, както и припадащата й се част от сумите, за които е издаден изпълнителният лист.
Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, прецени документите в приложеното копие от изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело Изп.дело № 2024***0400118 по описа на ЧСИ Н. В., рег. № ***, ОС Плевен, то е образувано по молба И. М. А., чрез пълномощникът и адв. П. Х. - АК Разград, с приложено към нея пълномощно.Изпълнителното производство е образувано, въз основа на приложения изпълнителен лист, изд. на 18.01.2024г. от Районен съд - Плевен по гр.д.№ 6219/2022г., в полза на Н. Г. В., ЕГН **********, С. Л. Г., ЕГН **********, И. М. А., ЕГН *** и В. М. В. - Г., ЕГН **********, срещу жалбоподателката Л. Л. В., ЕГН:**********, за събиране на присъдените в полза на посочените лица суми за разноски за две инстанции по воденото между тях дело, описани в листа.
С поканата за доброволно изпълнение с изх. № 2403/15.04.2024г., връчена на 10.05.2024г., Л. Л. В., същата е уведомена за предприетите изпълнителни действия и образуваното срещу нея изпълнително дело. На 26.04.2024г. длъжникът В. е подала до ЧСИ заявление с вх. № 1784/26.04.2024г. към което е приложила копие на акт за смърт на Н. Г. В., с искане за коригиране на задължението и спрямо взискателя, както и разсрочване на изпълнението с определяне на първоначална сума, която да заплати. На същия ден лично в кантората на ЧСИ и е връчена/преди 4 получаване на по-рано изпратената ПДИ/ коригирана Покана за доброволно изпълнение, изпратена с изх. № 2633/26.04.2024г. Тази втора по ред, но връчена и още на 26.04.2024г. е съобразена с възражението й, като е взето предвид частта от вземането на взискателката по изпълнителния лист, както и наследяването на починалата Н. В.. Разноските за образуване и водене на изпълнителното дело са признати изцяло на единствения взискател И. М. А..
Със съобщение изх. № 2667/30.04.202г. до жалбоподателя Л. В. е изпратено уведомление, с което и е съобщен преизчисления размер на задължението, подробно описан по пера и е отказано изключването на платения адвокатски хонорар от разноските на взискателя, като и е указано, че това постановление за разноски подлежи на обжалване пред Окръжен съд. Съобщението е връчено на 13.05.2024г., като в срок е постъпила настоящата жалба. На 22.05.2024г. жалбоподателката е получила съобщението за отказ да се спре изпълнителото дело, тъй като не са налице предпоставките на чл.432 от ГПК. В съобщението е посочено, по повод подадената молба за актуална справка за дълга, че 20 % от дълга и е в размер на 295.73лв.
В жалбата се твърди, че ЧСИ е образувал изпълнително дело „от името на починало лице", което не отговаря на действителността изпълнителното дело е образувано единствено от И. М. А., чрез адв. П. Х., с приложено по него пълномощно и договор за правна помощ от
05.04.2024г., с уговорен хонорар в размер на 450лв. за образуване и провеждане на принудително изпълнение, който е и платен, съгласно разписката, в брой на адвоката. Изпълнителният лист от 18.01.2024г. е издаден в полза на посочените по-горе лица, въз основа на влязлото в сила решение на Плевенски РС и съобразно диспозитива на това решение, независимо че към този момент едното от лицата, в полза на които е издаден е било починало. Съгласно чл.429, ал.1 ГПК наследниците на взискателя могат да искат изпълнение, въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист и тези субективни предели на действието на изпълнителния лист са съобразени от ЧСИ. Адвокат Х. не е действал като пълномощник на починалото лице и такова пълномощно по делото няма, тъй като няма такава страна.Ето защо и няма основание за спиране на основание чл. 432, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т. 2 от ГПК. на производството по изп. дело, заведено от един взискател срещу ответницата, на тъй като никое от тези лица не е починало. Друг е въпросът, че взискателят може да иска и част от сумите 5 присъдени в полза на починалата си наследодателка, съобразно правата и върху наследството.
Нормата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК позволява на длъжника да обжалва пред съда разноските по изпълнението, но в случая и тази част от жалбата е неоснователна, тъй като разноските по изпълнението, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение са за сметка на длъжника. Не е правено възражение за прекомерност, а възражението, че адвокатското възнаграждение е заплатено за защита правата на починало лице, е неоснователно поради изложеното по-горе фактическо положение. В случая договорът за правна помощ и пълномощното са за осъществяване на процесуално представителство единствено и само на взискателката И. М. А.. От самия договор за правна защита се вижда, че разноските за възнаграждение на адвоката са заплатени в брой още при сключването на договора и поради това правилно са включени в постановлението за разноските. Ето защо и в тази част жалбата е неоснователна.
Предвид гореизложеното, подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника Л. Л. В. от гр.Пордим, Плевенска област, против отказа на ЧСИ Н. В. да спре изп.д. № 2024***0400118, поради липса на основание по чл.432, ал.1, т.3 от ГПК и против постановление на ЧСИ разноските по изпълнението от 13.05.2024г., отразено в съобщение, връчено на длъжника на 13.05.2024г., като
Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aad09da8-5e23-4a4f-bec1-53f877852a98