Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1134 от 16.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 400/2024
Вид
Протокол № 1134
Подписан
16.07.2024
В сила
16.07.2024
Състав
Геновева Илиева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1134 гр. Варна, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20243100100400 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищецът Д. С. Ф., редовно призован, явява се лично, заедно с адв. К. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът И. Г. Д., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът В. С. Д., редовно призован, явява се лично, заедно с адв. Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личната карта на ищеца Д. С. Ф. и ответника В. С. Д., след което им върна същите.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. М.: Поддържам исковата молба. Няма основания за промяна на нашата претенция или твърденията ни.

Тъй като в отговора възраженията се основават предимно на договора за поръчка по ЗЗД, бих искала да уточня още веднъж, че нашата претенция касае специфичния договор за правна помощ и съдействие по чл. 36 от ЗАдв. Всички правоотношения не са по договор за 1 поръчка по ЗЗД, който е неприложим , а се прилага специалния закон – ЗАдв. Претенциите ни са въз основа на тази норма. Правилно съдът е разбрал, че липсва писмен договор, в който да е уговорен размера на възнаграждението.

Адв. А.: Поддържам депозирания отговор, включително и по въпроса, повдигнат от колегата М.. Според мен ЗАдв. изисква изрично сключването на писмен договор. Всичко това съм го изложил подробно в отговора и го поддържам изцяло.

Запознат съм с доклада и нямам възражения по него.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило Становище по изготвения проект за доклад с вх. № 16004/21.06.2024 г., депозирано от адв. А., действащ като пълномощник на ответниците.

ВРЪЧВА препис от същото на процесуалния представител на ищеца.

Със Становището се иска проектът за доклад да бъде допълнен със съществени и въведени в отговора на исковата молба възражения, свързани с неточното изпълнение на поетите задължения от страна на Д. Ф., а именно: нарушение на изискванията на Директива 2011/83/ЕС относно клаузата за „информирано съгласие на клиента“ относно предметния обхват, съдържанието и субективните предели на нуждата от адвокатска защита на предявените от синдиците на „К.“ АД /в несъстоятелност/ искове; клаузата за „информиран избор на адвокат“, отклонявайки ответниците от съгласувани с адв. Д. Я. адвокатски услуги; нарушение на клаузата за „информирано съгласие“ по отношение на разходите, които ще възникнат от работата, която ищецът твърди да е извършил без това да е уговорено писмено, тъй като ответниците не биха се съгласили да подпишат предложеното от ищеца пълномощно; нарушаване на забраната за „нелоялна и заблуждаваща търговска практика“.

Излагат се повторно и съображения, които са намерили място в отговора на исковата молба относно неприлагането на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Отново са изложени възражения срещу допускането на писмените доказателства – решения на Адвокатската колегия – Варна и Висшия адвокатски съвет, които не представляват официални диспозитивни документи. Доколкото те не са частни документи, с които ответниците да признават неизгодни за тях факти, то същите не следва да се приобщават към доказателствата по делото.

Искането за допускане на гласни доказателства в отговора на исковата молба е за установяване посредством разпита на адв. Д. Я. и адв. Н.Т. на следните обстоятелства: предмета, обхвата, съдържанието и условията договаряни между ответниците и посочените адвокати и отказа от услугите им;

Настоява се съдът да измени доклада, в частта, с която е разпределил доказателствената тежест между страните, в частта, с която е посочено, че ищецът следва да 2 установи сключването на неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка, тъй като фактът на упълномощаване се установява от самото пълномощно, в съдържанието на което не се съдържа препратка към сключване на неформален договор.

Затова се налага съдът да посочи фактическите и правни основания, въз основа на които намесва съществуването на неформален договор за поръчка, националните стандарти за „неформалните договори“ и определя пълномощното като съчетано с договор за поръчка.

Следва да се укаже на ищеца кои са допустимите доказателства за установяване на договор за поръчка по чл. 164 от ГПК.

Твърдението на ответниците е, че ищецът е дал уверение, че неговите услуги няма да струват повече от 12 000 лв. с ДДС и няма да могат да имат характер на договор по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

Следователно липсват твърдения от страна на ответниците, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 12 000 лв. с ДДС, поради което в тази част докладът следва да се измени.

Адв. А.: Поддържам това становище.

Адв. М.: Ние принципни възражения по проекта за доклад нямаме.

Бих искала само да го допълните в частта за правната квалификация, че всъщност той касае искът, основаващ се на специалния договор за поръчка за правна помощ и съдействие по чл. 36 от ЗАдв. Допълнението да е само в тази част, за да нямаме никакво съмнение за какво става дума. Съответно и в частта, в която сте разпределили тежестта на доказване и там да се допълни.

Ищецът Ф.: Още повече, че има и съдебна практика на ВКС – определения и решения в тази посока. Аз съм я приложил и по обезпечителното производство и тя касае единствено и само чл. 36 от ЗАдв. В този смисъл се разглеждат тези спорове. Всичко, което съдът е посочил в доклада е така, въпросът е само в допълнението, че иде реч за договор по чл. 36 от ЗАдв. Това, което каза колегата М.. Това е само допълнение, а не изменение или възражение.

Адв. М.: Там Вие сте казала „по неформален договор за поръчката, съчетан с упълномощителна сделка“. Тук за яснота да бъде „неформален договор за поръчка за правна помощ и съдействие по чл. 36 от ЗАдв.“. Това е нашето искане.

Моля да приемете за безспорно обстоятелството, че ищецът е осъществил процесуално представителство по пълномощие в трите дела, които са приложени.

3

Адв. А.: Този факт не е спорен.

Съдът намира, че така изготвения проект за доклад е със съдържанието по чл. 146, ал.

1 от ГПК и в него са изложени съществените твърдения и възражения на страните.

Квалификацията, дадена от съда е също с оглед изложените в исковата молба твърдения и заявения петитум. Тежестта на доказване е разпределена конкретно, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

В тази връзка съдът намира, че не е необходимо в изготвения проект за доклад да се внася изменение на дадената от съда квалификация.

След като страната твърди, че отсъства уговорка за плащане на възнаграждение в размер на 12 000 лв. с ДДС, то в тази част, докладът следва да бъде изменен, както и в частта по разпределената доказателствена тежест и указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН изготвения проект за доклад с изменението, направено в днешното съдебно заседание, съобразно становището на ответната страна от 21.06.2024 г. и на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Ф., искове, както следва:

1./ срещу И. Д. за заплащане на сумата от 95 624, 65 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ срещу В. Д. за заплащане на сумата от 18 740 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се и сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

4

В исковата молба, ищецът Д. Ф. твърди, че е адвокат, вписан в АК – Варна, а ответниците са съпрузи.

Поддържа се, че И. Д. е сключила с “А.” АД договор за цесия, по силата на който е прехвърлила на цесионера вземанията си в общ размер на 762 318, 84 лв., произтичащи от два договора за преференциален депозит, сключени от “К.” АД /в несъстоятелност/, а В. Д. вземане в размер на 47 000 евро, също произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит, сключен със същата банка.

В качеството си на адвокат, ищецът е сключил с всеки един от ответниците неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г., без страните по тях да са уговаряли възнаграждение в писмен договор.

При сключване на договора, адв. Д. Ф. се е задължил да осъществи процесуална защита на интересите на всеки един от ответниците в производството по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в което И. Д. и В. Д., са били конституирани като трети лица - помагачи на страната на ответника “А.” АД, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК срещу което дружество са предявени от “К.” АД /в несъстоятелност/, субективно и обективно съединени искове с правно осн. чл. 59, ал. 5 и чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност с предмет прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключените договори за цесии, измежду които и тези на ответниците.

В изпълнение на всяка една от поръчките, ищецът, снабден с представителна власт, считано от 01.10.2019г., е осъществил процесуална защита на интересите им до окончателното приключване на делото, като е депозирал молби, становища, явявал се е в съдебно заседание във всяка една инстанция, лично и чрез надлежно преупълномощен от него адвокат, изразил е становище по същество на спора, представил е писмена защита, изготвил и депозирал е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, както и отговор на подадената срещу решението на САС касационна жалба от “К.” АД /в несъстоятелност/.

Производството по делото е приключило с благоприятен за ответниците изход, тъй като предявените от „К.“ АД /в несъстоятелност/ искове са отхвърлени с решение по в.т.д. № 2350/2020г. по описа на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по т.д. № 2684/2021г. на ВКС.

Изтъква се, че делото, в което ответниците са били представлявани се е отличавало с изключителна правна и фактическа сложност, тъй като подготовката за него е изисквала познаване на множество нормативни и подзаконови нормативни актове, тълкуването и прилагането на разпоредби от ЗБН. Отсъствието на съдебна практика е довело и до двукратни сезиране на Конституционния съд на РБ и отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Поддържа се, че ищецът е изпълнил с грижата на добър стопанин възложените му правни действия, охранявайки интересите на доверителите си пред три съдебни инстанции, 5 поради което настоява да му бъдат заплатени възнаграждения в претендираните размери, определени с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, което ответниците отказват да сторят, въпреки отправената им покана.

Изложеното е обусловило и правния интерес от предявяване на осъдителни претенции.