Решение № 12885 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12885 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря А. АНГ. А. като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110155072 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Р. А. Г. С ЕГН ********** гр. С...., чрез адв. Б., срещу Р. Б. Ж. С ЕГН ********** гр. С.... по предявен иск за съдебна делба на едноетажна еднофамилна СГРАДА с идентификатор *****.510.514.2 по кадастралната карта одобрена със Заповед РД-18- 53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК с адрес на имота град С...., със застроена площ от 77 кв. метра, заедно с 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****.510.514 на същия адрес с площ от 303 кв. мера при граници: поземлени имоти с идентификатори *****.510.513, *****.510.511, *****.510.512, *****.510.508, *****.510.507, *****.510.515, *****.510.5028., при части: 1/12 за ищцата, Р. А. Г. и 11/12 за ответника, Р. Б. Ж..

Ищцата твърди, че процесната съсобственост е възникнала като по наследство като И. Т. С. и брат му С. Т. С. са собственици на процесното дворно място. Това дворно място е било застроено от двамата братя с едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и антре, която сграда е нанесена в кадастралния план с идентификатор *****.510.514.2. По силата на приращение сградата е станала собственост на двамата братя при равни части. С. Т. С., починал на 14.02.1971 г. и неговата ½ идеална част останала за неговите наследници, а именно Т. С. Т. и Д. С. Т.. Останалата идеална част останала за нейния наследодател И. Т. С. (прадядо). На 04.05.1975 г., с протокол от съдебното заседание по гр. дело №1621/1975 г. на Софийски районен съд, Коларовски район, 4 състав била одобрена спогодба по силата на която са оформени два дяла разпределени между съсобствениците. Наследниците на С. Т. С. (Т. И Д. Т.и) получават в дял жилищната сграда и ½ от дворното място, част са притежавали по наследство и преди извършване на делбата. И.

Т. С. е получил в дял 1/2 идеална част от дворното място, която част е притежавал и преди извършване на делбата. Чрез посочената спогодба той всъщност е отчуждил своята ½ идеална част от сградата без да е получил срещу това отчуждаване каквато и да било насрещна престация - нито недвижим имот, нито парична сума. Такова безвъзмездно отчуждаване на недвижим имот би следвало да се извърши само във формата на нотариален акт. Спогодба, макар и оформена като съдебна, а не доброволна делба, не може да замести формата на нотариален акт.

Ето защо счита че спогодбата оформена с протокол от 04.05.1975 г. по гр.д.№1621/1975 г. на СРС, Коларовски район е нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД като противоречи на 69 ЗС и чл. 18 ЗЗД и чрез настоящата искова молба я оспорва. Тя не може да породи вещно правен ефект и нейния наследодател И. Т. С. е останал собственик на 1/2 идеална част от недвижимия имот представляващ сграда с идентификатор *****.510.514.2. Ищцата 1 като наследник на неговите наследници притежавам 1/12 идеална част от този имот.

Посочила е че останалите наследници притежават идеални части както следва:

Т. А. П. 1/12 ид.част;

Н. И. И. -1/24 ид.част;

Д. И. И. —1/24 ид.част;

А. С. И. --1/36 ид.част;

С. А. Р. - 1/36 ид.част;

И. А. П. -1/36 ид. част;

Г. К. Т. — 1/6 ид.част;

Съответно Р. Б. Ж. следва да притежава 1/2 ид. част.

Ето защо след прогласяване на нищожността на съдебната спогодба моли за допускане до делба на недвижимите имоти при следните квоти.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Б. Ж. е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва исковете Оспорва иска по чл. 26, ал.1, т.1 ГПК сочи че същото възражение е направено по гр.д. № 70971/2022, по описа на СРС 50 състав. С решение, което не е влязло в сила решението е отхвърлено.

С определение от открито съдебно заседание от 03.02.2025г. съдът е спрял производството по предявените искове.

С определение Рег.№ 8440/29.04.2025 по в.ч.гр.д. № 4789/2025г. по описа на СГС определението е отменено в частта, в която съдът е спрял производството по делото по иска за прогласяването на нищожността на съдебна спогодба по гр.д. №1621/1975 на Софийски районен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и до приключване с окончателен съдебен акт на гр. д. № 20221110170971 по описа за 2022 година на Софийски районен съд, 50 състав и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по този иск.

Със същото определение частната жалба на Р. А. Г. с ЕГН ********** и частната жалба на Т. А. П. с ЕГН ********** и Г. К. Т., ЕГН: ********** срещу определение от 03.02.2025г., постановено по гр.д. № 55072/2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 168 състав, в частта, в която съдът е спрял производството по делото по предявения иск за делба на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и до приключване с окончателен съдебен акт на гр.д. № 20221110170971 по описа за 2022 година на Софийски районен съд, 50 състав е оставена без уважение.

С определение № 28184 / 30.06.2025 г. съдът е разделил производството по делото, образувано по искова молба вх.№ 45469/10.02.2023г., като е продължил производството по гр.д. № 55072/2023г. по исковете предявени от Р. А. Г. срещу Р. Ж. за прогласяването на нищожността на съдебна спогодба по гр.д. №1621/1975 на Софийски районен съд, Коларовски район, 4 състав и отделил делбата в отделно производство.

В хода на производството, с определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.02.2026 г., съдът е конституирал на страната на ответника Р. Б. Ж., в качеството им на ответници, лицата Д. Д. Т. и Р. Д. Т., предвид обстоятелството, че същите са прехвърлители по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 153, том III, рег. № 9799, дело № 508/2022 г. на нотариус с рег. № *** на НК, чийто праводател е страна по оспорената съдебна спогодба.

В рамките на предоставения по реда на чл. 131 от ГПК законоустановен срок, конституираните ответници Д. Д. Т. и Р. Д. Т., чрез съвместен отговор, подаден от процесуалния им представител адвокат Б., оспорват предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като изцяло неоснователен. Съображенията им за това се свеждат до следните доводи:

На първо място се поддържа, че съдебната спогодба по съществото си представлява двустранен договор за взаимни отстъпки по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, имащ за цел окончателно уреждане на имуществените отношения между съделителите и избягване на бъдещи спорове. Изтъква се, че законът не въвежда изискване за абсолютна пазарна или математическа еквивалентност на насрещните престации при сключването , поради което евентуалната нееквивалентност не опорочава сделката и не я приравнява на договор за дарение, за който се изисква нотариална форма.

На второ място, ответниците се позовават на трайната и константна практика на 2

Върховния касационен съд, съгласно която обективната нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно основание за прогласяване нищожността на съдебната спогодба, тъй като преценката за равностойността им е предоставена на автономията на волята на страните и техния субективен интерес към момента на договарянето.

На последно място се изтъква обстоятелството, че от момента на одобряване на съдебната спогодба през 1975 г. до предявяването на настоящия иск през 2023 г. – в продължение на близо 48 години – процесният недвижим имот (едноетажна жилищна сграда) е бил владеен необезпокоявано, постоянно и изключително от праводателите на ответниците, без да са предявявани каквито и да било претенции от страна на наследодателя на ищцата И. Т. С. или неговите правоприемници, което според тях съставлява недвусмислена индиция за действителната и валидно изразена воля на страните.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.,1, ЗЗД.

Съдебната спогодба, постигната в производството за съдебна делба, по своята правна същност не се отличава от извънсъдебната спогодба и представлява двустранен договор съгласно тълкуването, дадено в Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС. Тя материализира съвпадащата воля на съделителите, с която по общо съгласие се прекратява състоянието на съсобственост и се урежда изцяло или отчасти правният спор чрез извършването на взаимни отстъпки. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, има за цел единствено да провери нейното съответствие със закона и добрите нрави, но то няма самостоятелно значение и не променя договорния характер. По отношение на недвижимите имоти, включени в делбената маса, самата одобрена спогодба има непосредствено вещно-прехвърлително действие (виж и Решение № 93 от 19.03.2012 г. на Второ гражданско отделение на ВКС).

Понеже съдебната спогодба по своя характер съставлява договор, общите правила за нищожност на правните сделки, уредени в разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД, се прилагат изцяло и по отношение на нея съгласно Решение № 64 от 31.03.2011 г. на Второ гражданско отделение на ВКС. В случаите, когато съдебната спогодба противоречи на закона, заобикаля го или накърнява добрите нрави, тя е изначално нищожна (Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС и Решение № 148 от 19.02.2009 г. на Трето гражданско отделение на ВКС). Правните последици от този порок се предявяват по съдебен исков ред, като съделителите или заинтересованите трети лица могат да се позоват на нищожността пряко, без да е необходимо съдебното определение за одобряване да бъде отменяно по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила решения.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона, предявен по отношение на съдебна спогодба, в производството следва да се установи по безспорен начин нарушаването на императивни правни норми. Противоречието със закона е обективен порок, при който е налице директен конфликт между клаузите на уговореното от страните и повелителна законова разпоредба, като преценката за това съответствие се извършва към момента на сключване на съобразения договор (Решение № 482 от 17.07.2024 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, Решение № 93 от 19.03.2012 г. на Второ гражданско отделение на ВКС).

На първо място, между страните няма спор, че на 04.05.1975 г. по гр. дело № 1621/1975 г. по описа на Софийски районен съд, Коларовски район, 4-ти състав, е сключена и съответно одобрена от съда съдебна спогодба. Страни по тази съдебна спогодба са били общият наследодател на страните по настоящото дело И. Т. С., от една страна, и наследниците на неговия починал брат С. Т. С. – Т. С. Т. и Д. С. Т., от друга страна. С оглед присъединяването на гр. дело № 1621/1975 г. по описа на СРС към настоящото производство, безспорен е и фактът на подписването на съдебно-спогодителния протокол от участвалите в него съделители.

На второ място, между страните не се спори относно съдържанието на постигнатото тогава съгласие и разпределението на обектите, предмет на делбата. Безспорно е, че по силата на спогодбата в общ дял на Т. С. Т. и Д. С. Т. е възложена старата полумасивна едноетажна жилищна сграда (настоящ самостоятелен обект с идентификатор *****.510.514.2), ведно с 1/2 идеална част от дворното място, в което същата е построена (настоящ поземлен имот с идентификатор *****.510.514). Съответно, в дял на И. Т. С. е останала другата 1/2 идеална част от същото дворно място, застроено и незастроено.

3

На трето място, страните не спорят, а и от приложените писмени доказателства се установява, че въз основа на одобрената съдебна спогодба, на 25.09.1975 г. е бил издаден Констативен нотариален акт № 191, том XXII, дело № 3986/1975 г. по описа на Първи нотариус при СРС, с който Т. С. Т. и Д. С. Т. са признати за собственици на гореописаната едноетажна сграда и идеална част от терена.