Решение № 445 от 15.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20235001000590 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№21050/29.06.2023 г. от ЗАД************ АД, ЕИК ******** против Решение №213/23.05.2023 г., постановено по т.д. № 518/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която на ищцата Х. Д.

И. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 12 500 лв.

/дванадесет хиляди и петстотин лева/, до присъдените 25 000 /двадесет и пет хиляди лева/.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и несправедливо, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и със съдебната практика по аналогични случаи. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че присъдената сума е справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла ищцата, тъй като тази сума е завишена с оглед всички обстоятелства, относими към размера и установени в производството. Посочва се, че в резултат на настъпилото ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на тялото на лявата лъчева кост. Заявява се, че пострадалата е пътувала в процесното МПС категорично без правилно поставен предпазен колан, доколкото същият е бил разхлабен, а пострадалата - обърната изцяло странично към водача, с когото се „закачала“, облегната на седалката с лявата половина на гърба и таза си. Според жалбоподателя, пострадалата е нямало да получи съответните травми, а други, по-леки или 1 никакви, ако е седяла правилно на седалката и е била с правилно поставен, неразхлабен предпазен колан. В тази връзка, застрахователят е поискал разпит на свидетеля РСИ, водач на МПС марка Р., с рег. № ********, което искане обаче не е уважено от първата инстанция.

Твърди се, че вината на пострадалата за търпените вреди е най-малко в равна степен с тази на предизвикалия ПТП водач. Посочва се също, че пострадалата не е провеждала рехабилитация и не е посещавала контролни прегледи, по което може да се направи категоричен извод, че същата се е възстановила напълно за изключително кратък срок.

Отделно от гореизложеното, в жалбата се поддържа, че присъдената на пострадалата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства, жалбоподателят намира, че присъдената на ищцата парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.

Направено е искане да се отмени Решение №213/23.05.2023 г., постановено по т.д. № 518/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в частта му, с която на ищцата Х. Д. Т. е присъдено обезщетение за неиму ществени вреди в размер над сумата от 12 500 лв.

(дванадесет хиляди и петстотин лева), до присъдените 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковата претенция да бъдат отхвърлени за разликата над сумата от 12 500 лв.

В законния срок, от въззиваемата страна Х. Д. И. е подаден отговор на жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения.

Оспорва се възражението на въззиваемото дружество, че присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен, като се поддържа, че същият е справедлив и съобразен с претърпените от ищцата болки и страдания, както и с икономическата конюнктура в страната и лимитите на отговорността на застрахователите към момента на увреждането. Оспорва се възражението на въззиввника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата като бланкетно, недоказано и опровергано от доказателствата по делото и заключинието на САТЕ. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

След преценка на материалите по делото и развитите в жалбите доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Предмет на делото е предявен от Х. Д. И., с ЕГН: **********, иск по чл.432 КЗ за осъждане на „ЗАД ********“ АД, ЕИК ******** да й заплати застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № ********* , със срок на действие от 03.01.2022г. до 02.01.2023г., за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства и негативни психически изживявания, вследствие на получено увреждане, изразяващо се в счупване на тялото на лява лъчева кост, 2 довело трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, при пътнотранспортно произшествие, станало на 05.03.2022 г. в гр. Х., причинено противоправно от РСИ, при управление на МПС- лек автомобил марка „Ф., рег. № ******.

С оглед посоченото във въззивната жалба на застрахователя, че решението не се обжалва изцяло, а само в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен, за разликата над сумата от 12 500 лв, до уважения размер от 25 000 лв, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която този иск е уважен до размер от 12 500 лв, както и в необжалваната част по иска за имуществени вреди в размер на 1 660 разходи за лечение. В тази връзка, на основание чл.298, ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно настъпването и механизма на ПТП, виновното му причиняване от водача на МПС РСИ, полученото от ищцата телесно увреждание и причинната връзка между последно, деянието на водача и претърпените от ищцата неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество към датата на ПТП. Следователно, следните факти, касаещи основанието на иска, следва да се считат за установени със СПН между страните, а именно:

На 05.03.2022 г., около 15 часа, в гр. Х., е настъпило ПТП между управляваното от РСИ МПС, марка „Ф., рег. № ****** и управляваното от ВИ МПС, марка „Ф. , рег. № *******, при следния механизъм: първият автомобил се движил по бул. „В. Л.“ в посока към ул. „П.“, като водачът на МПС, при наближаване на пътен възел тип „детелина“ при ж.к. О. не се съобразил с наличието на пътен знак „Б2“ и реализирал ПТП с управлявания от ВИ автомобил, който се движил в посока от гр. Д. към гр. Х.. За лекия автомобил марка „Ф., рег.

№ ******, е била сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица № *********, със срок на действие от 03.01.2022г. до 02.01.2023г. При настъпилото ПТП пострадала ищцата Х. Т., която пътувала на предна дясна седалка в автомобила на виновния водач РСИ - „Ф., рег. № ******, с поставен предпазен колан, получила травматично увреждане, представляващо: счупване на тялото /диафиза/ на лява лъчева кост.

След ПТП, ищцата била хоспитализирана в МБАЛ-Х. за периода от 05.03.2022г. до 10.03.2022г. Тъй като получената от нея фрактура била с разместване на костните фрагменти, на 06.03.2022г., ищцата била подложена на оперативна интервенция под пълна анестезия, при която било извършено „Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна и поставяне на метална остеосинтезна заключваща плака“. Лявата ръка на пострадалата била обездвижена, Т. трябвало да носи поставената й гипсова имобилизация в продължение на 21 дни. След изписване от болничното заведение, лечението на ищцата продължило в домашни условия.

С въззивната жалба е направено възражение, че пострадалата е пътувала с неправилно поставен предпазен колан, което, според настоящата инстанция е преклудирано, тъй като е наведено за първи път с жалбата. Това е видно от депозираните пред първата инстанция отговор и доп. отговор, в който се поддържа, че пострадала е била изобщо без поставен предпазен колан, които впоследствие са опровергани от заключението на автотехническата експертиза. Ето защо, на основание чл.266, ал.1 ГПК, възражението на 3 въззивника, че пострадалата е пътувала с неправилно поставен предпазен колан, не следва да се обсъжда.

В жалбата се посочва също, че пострадалата не е провеждала рехабилитация и не е посещавала контролни прегледи, от което можело да се направи категоричен извод, че същата се е възстановила напълно за изключително кратък срок.

Във връзка с гореизложеното, съдът взе предвид, че според заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ, че към момента на изготвяне на експертизата, пострадалата е с възстановени в пълен обем движения в левия горен крайник, като са приключили оздравителният и възстановителният процес на същата. Съгласно заключението, нормалната продължителност на този процес при такъв вид травматично увреждане продължава 2-3 месеца, при благоприятен ход и липса на усложнения в неговото протичане, за каквито по делото нямало данни. Посочено е обаче и че същата изпитва болки при натоварване на лявата ръка и при промяна на времето, които в следващите 1-2 години ще отшумят.

Разяснено е, че пострадалата е препоръчително да извърши курс на ЛФК и ФТП, както и че е възможно, ако се наложи изваждането на остеосинтезиращите елементи, същата за период от 15-20 дни да изпитва леки болки след операцията, до заздравяване на раната и подлежащите тъкъни. По отношение на въпросните елементи, в заключението е разяснено, че същите по принцип подлежат на премахване след известен период от време, но може да останат в ръката на пострадалата, ако не й създават дискомфорт и ограничения на движенията.

Анализът на дадените от заключението отговори сочи, че от чисто медицинска гледна точка, към датата на заключението, възстановяването на ищцата е пълно, но според съда, същата не може да се счита напълно възстановена до състоянието си пред ПТП, след като продължава да изпитва болки в засегнатата област при натоварване и при промяна на времето, изводът за пълното изчезване на които до 1-2 години, направен в заключението, според съда има доста хипотетичен и несигурен характер. Също така, като се съобразят оплакванията на ищцата за продължаващи болки в засегнатата част на лявата ръка, въпреки изтеклия от медицинска гледна точка период на възстановяване, твърде вероятно е същите да са свързани и с поставените остеосинтезиращи елементи, които, според СМЕ, могат да породят дискомфорт и принципно подлежат на изваждане след известен период. Това означава, че в бъдеще време на ищцата може да й се наложи нова оперативна интервенция, този път за изваждането им.

Във връзка с горното, съдът взе предвид и показанията на св.Т., баща на ищцата, който посочва, че към настоящия момент, същата все още има болки при натоварване на ръката. Като съобрази възможната му заинтересованост съгласно чл.172 ГПК, съдът намира тези му показания за обективни и достоверни, доколкото се подкрепят и от заключението на СМЕ. Същите затвърждават извода, че извън чисто медицинския аспект, обсъден по-горе, възстановяването на ищцата от претърпяната травма не е пълно и същата все още изпитва болки и неудобства вследствие полученото травматично увреждане, вкл. твърде вероятно за в бъдеще ще й се наложи изваждане на поставените остеосинтезиращи елементи.

4

С въззивната жалба се оспорва, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, над сумата от 12 500 лв, до присъдения размер от 25 000 лв, не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и че присъденото на ищцата обезщетение в изключително завишен размер. Съдът намира така направеното възражение за формално и необосновано, по следните съображения:

Еднопосочна е съдебната практика по въпроса, че критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се преценява във всеки конкретен случай, на база на установените по делото факти. В случая, на първо място, следва да се посочи, че по делото не се доказва никакво противоправно поведение на ищцата, което да е способствало настъпването на вредните последици за нея при процесното ПТП. На второ място, полученото от нея увреждане – счупване на тялото на лъчевата кост, е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, което го характеризира като средна телесна повреда. За да бъде лекувана от същото, тя е трябвало да претърпи оперативна интеревенция при пълна антестезия, с поставяне на чуждо тяло в ръката й, като въпреки възстановяването й от медицинска гледна точка, същата продължава да изпитва болки при натоварване и смяна на времето. В тази връзка, съдът приема, че ищцата е изпитвала болки, страдания и неудобства не само в периода на лечение и възстановяване, който според СМЕ е около 3 месеца, но изпитва такива и понастоящем, макар и не постоянни, при натоварване и смяна на времето, както и че прогнозата за пълното им отшумяване е хипотетична и несигурна. В случая се касае за млад човек, на 27г. към датата на ПТП, който, въпреки присъщото за един млад организъм по-бързо възстановяване, очевидно в случая все още изпитва болки и неудобство вследствие получената травма. На следващо място, съдът съобрази и че според заключението на допуснатата пред първата инстанция съдебно-психологична експертиза, реализираното на 05.03.2022г. ПТП е предизвикало остра стресова реакция, която е продължила няколко дни, но не е довела до психологическа травма при пострадалата. Съдът взе предвид и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането – 05.03.2022г., обективен индикатор за която са действащите към този момент лимити на отговорността на застрахователите по застраховка Гражданска отговорност, уредени в чл.492 КЗ, в сила от 07.12.2018г., а именно: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. В тази връзка, съдът съобрази, че от датата на последното им изменение, до датата на ПТП, са изминали повече от 3г., без същите да са актуализирани, като същевременно е общоизвестен факт, че през 2022г., официалната годишна инфлация по данни на НСИ бележи голям скок, в сравнение с предходните години, до стойност от около 17% годишно. Въз основа на всичко изложено и като съобрази съдебната практика на присъждани обезщетения в подобни случаи - между 20 000 и 40 000 лв в зависимост от конкретните особености, съдът приема, че сумата от 25 000 лв е справедлив размер на дължимото се на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, предизвикано виновно от застрахования при ответника водач. До този размер се явявя основателен и следва да бъде уважен предявеният от нея иск по чл.432 КЗ, като дължимото й се обезщетение от 25 000 лв следва да се присъди, ведно със законната 5 лихва, считано от от 28.03.2022г.., до окончателното изплащане.