Решение № 10231 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10231 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110103256 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. И. Г., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 304, 37 лв.

– главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05.2020 г. до м. 04.2022 г., 365, 56 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.04.2023 г., 54, 18 лв. дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.08.2020 -м. 04.2022 г., 12, 43 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 29.03.2023 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53685/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

На ответната страна е връчено разпореждане по чл. 131 ГПК, ведно с исковата молба и приложенията на 18.07.2024 г. чрез сина й. Не е постъпил отговор на исковата молба.

Постановено е определение № 43216/24.10.2024 г., с което е изготвен проект на доклад по делото и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Призовката до ответницата В. И. Г. е върната в цялост, с отбелязване, че е починала.

Съдът е извършил служебна проверка в НБД и е установил, че В. И. Г. е починала на 25.10.2024 г.

С определение от 04.12.2024 г. съдът е спрял производството по гр.д. № 3256/2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и е указал на ищеца в шестмесечен да посочи наследници на починалата страна. С молба от 21.03.2025 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е насочил исковите си претенции към наследниците по закон на В. И. Г., а именно М. К.

Г. и И. К. Г., като е уточнил, че претендира от всеки един от тях по ½ от сумите, предмет на исковата молба.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците в качеството им на наследници на лице, собственик на недвижим имот са потребители на топлинна енергия. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.

Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната В. И. Г..

Впоследствие не е постъпило и становище от новоконституираните страни, а наследниците М. К. Г. и И. К. Г..

В хода на делото обаче е заявено от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, че между него и ответника М. К. Г. е сключено споразумение за погасяване на дължимите суми. В открито съдебно заседание, проведено на 10.03.2026 г. процесуалния представител на ищеца е заявил пред съда, че М. К. Г. е заплатил изцяло задълженията, предмет на исковата молба, за които е издадена заповед за изпълнение, както и че процесуалният представител не поддържа исковата молба, но не я оттегля. Моли да бъде постановено решение с оглед извършеното в хода на процеса плащане.

Ответниците не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в 2 облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая ответните страни не оспорват качеството си на потребители. Нещо повече ищецът признава неизгоден за него факт, а именно, че задълженията за процесния период са изцяло погасени от М. К. Г..

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и като съобрази извършеното погашение, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1, 95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

По разноските:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответната страна е дала повод за завеждане на делото - тъй като не е погасила дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. Ответната страна е дала повод за завеждане на делото, същото важи и по отношение на новоконституираните ответници, един от които е изплатил изцяло задълженията след връчването на исковата молба. При това положение и след задълженията са изпълнени в хода на делото, отговорността за разноски не може да отпадне.

„Топлофикация София“ ЕАД претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Такова следва да се определи от съда в размер на 51, 13 евро за исковото производство, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б за признаването на установено, че М.

К.

Г.,

ЕГН

**********, с адрес в

************************************** и И. К. Г., ЕГН **********, с адрес в ******************************************** в качеството им на наследници на В. И.

Г., дължат при равни квоти на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1 178, 20 евро – главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***************************************, аб. № ****** за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., 186, 91 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.04.2023 г., 27, 70 евро дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.08.2020 -м. 04.2022 г., 6, 35 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г.

3 до 07.09.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 29.03.2023 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53685/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА

М.

К.

Г.,

ЕГН

**********, с адрес в

************************************** и И. К. Г., ЕГН **********, с адрес в ******************************************** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Ястребец“ 23Б сумата от 51, 13 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4