Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 27.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4920/2024
Вид
Решение № 78
Подписан
27.01.2025
В сила
13.02.2025
Състав
Атанас Шкодров

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.53 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.80 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20243110204920 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Л. М. С. против НП на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Варна, издадено на основание чл.53 вр. чл.24 ал.1 от ЗАНН.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се сочи, че с нарушението не са нанесени щети на фиска-дължимият данък е бил удържан, както и че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Сочи, че тъй като изплатената процесна сума е била върната обратно, то санкционираното лице не е знаело, че за нея ще бъде подадена справка за изплатени суми.

Мотивира приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, не се представлява.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество моли съда потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 21.10.2024. служител на ТД на НАП – Варна, при извършена проверка по повод на подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от Л. М. С. установил, че същата като лице, което е било длъжно да подаде такава, не е подало в срок ГДД за облагаемия доход за 2022г. в законоустановеният срок – до 02.05.2023г.съгл.чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ.

Декларацията по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ от Л. М. С. Справката за 2022г. била подадена 1 по електронен път на 14.10.2024г.

Тъй като декларацията била подадена след изтичане на срока за деклариране, за констатираното, на 28.10.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В обстоятелствената част на същия подробно били описани обстоятелствата на извършване на нарушенията. Била дадена и правна квалификация по ЗДДФЛ.

Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от въззивницата лице на същата дата. В графата за възражения упълномощеното лице вписало такива с искане за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като визирало, че сумата била върната обратно.

В тридневния срок за възражения по преписката били депозирани такива.В същите отново било направено искане за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като било визирало, че сумата била върната обратно. Към възражениято били приложени писмени обяснения на въззивницата и копие от извлечение по банкова сметка като доказателство , че изплатената сума е била върната обратно.

Впоследствие на 15.11.2024г. било издадено НП, с което въззивницата била санкционирана за извършеното нарушение. На осн. чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ било определено административно наказание глоба към предвидения минимален размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства - писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка. Фактът на неподаване на декларация в срок не се оспорва от въззивницата, като се сочат причините довели до горното.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в срок, съобразно изискването на чл.34 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административнонаказателната преписка събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилна правна квалификация.

Съдът намери, че административно наказващият орган неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

Съдът намери, че административно наказващият орган неправилно, въз основа на 2 събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

В настоящия казус, от една страна безспорно е налице неизпълнение на задължението на въззивницата да подаде декларация в срок, но липсата на нанесена щета на фиска и изграденото критично отношение, както и факта, че са налице активни действия по деклариране и отстраняване на нарушението и именно при тези действия нарушението е било установено, очертават извършеното нарушение като такова с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение.

По преписката липсват и доказателства за предходно неправомерно поведение на въззивницата.

След като обсъди възраженията, наведени с жалбата и след като констатира наличието на хипотеза на маловажен случай на административно нарушение, съдът намери, че следва да отмени НП като необосновано.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 797622-F795667/15.11.2024г. на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на Л. М. С. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. М. С., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3