Определение № 4550 от 10.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4550 гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Частно касационно гражданско дело № 20248003103622 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е подадена от Д. К. Н. и М. Н. Б. чрез общия им пълномощник адв. Т. против определение № 2483 от 21.05.2024 г. по гр. д. № 3850/2023 г. на ВКС, състав на III г.о. С последното в производство по чл. 288 ГПК касационният съд не е допуснал до касационен контрол решение № 62/12.04.2023 г. по гр. д. № 37/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив и е присъдил разноски на ответника по касационна жалба.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено.

Ответникът по частна жалба – „Ново финанс“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Т. с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК я счита за процесуално недопустима, а по същество за неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка допустимостта на настоящото производство, приема следното:

Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение на предходния състав на ВКС, с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на горецитираното въззивно решение не е от тези две категории. С определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване като извършва преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична 1 правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона – чл. 280 ГПК критерии с оглед уредбата на касационната инстанция по действащия ГПК като факултативна. С оглед тези особености на определението по чл. 288 ГПК отказът да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено от закона и определението не е с преграждащо значение от гледна точка развитието на исковия процес. Допълнителен аргумент за необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. Съгласно т. 2 от този текст при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а съобразно т. 3 решението влиза в сила, когато не е допуснато касационно обжалване или касационната жалба не е уважена, съответно са приравнени правните последици на недопускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК и на неуважаването на касационната жалба. В процесуалния закон не е предвидено като условие за влизане в сила на решението влизането в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване, от което следва извод, че актът по чл. 288 ГПК се възприема от законодателя като окончателен – т. е. неподлежащ на обжалване. Затова подадената срещу такъв съдебен акт частна жалба е с недопустим предмет и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС да се прекрати.

Предвид изхода на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалба сторените и своевременно претендирани разноски в настоящото производство. Те възлизат на 2 000 лв. под формата на заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна услуга от 02.09.2024 г. и реалността на разхода се удостоверява от разписката от същата дата за получена сума в брой в изпълнение на уговорения в договора начин на плащане.

Така мотивиран, ВКС, III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. К. Н. и М. Н. Б. против определение № 2483 от 21.05.2024 г. по гр. д. № 3850/2023 г. на ВКС, състав на III г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 62/12.04.2023 г. по гр. д. № 37/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3622/2024 г. по описа на ВКС, III г. о.

ОСЪЖДА Д. К. Н. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] М. Н. Б. с ЕГН [ЕГН] и адрес с. гр.,[жк], вх. .., ет. .., ап. .. да заплатят на „Ново финанс“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] сумата от 2 000 (две хиляди) лева – разноски за производството.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване и на препис от него.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3