Решение № 288 от 09.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000246 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260008 от 07.03.2024 година, постановено по т. дело № 652/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признато за установено по отношение на „К.“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, с постоянен синдик К. И., съществуването и дължимостта на предявените с молба по чл. 688, ал. 3 от ТЗ изх. № 2-15-587/11#50 от 24.04.2019 година от Н., със седалище С., ул. К. Д. № ** публични вземания в производството по несъстоятелност на длъжника, изключени от списъка на приетите вземания с определение № 1473 от 11.07.2019г., постановено по т.д.№ 676/2011г. по описа на ПОС, в общ размер от 55 515.19 лв., която сума се формира от данък върху недвижимите имоти - общо 55 227.02 лева, от които главница 43 539.30 лева и лихви 11 687.72 лева и от данък върху превозните средства - общо 288.17 лева, от които главница 227.50 лева и лихви 60.67 лева. Отхвърлени са като неоснователни предявените искове за разликата до пълните им претендирани размери от общо 354 695,98 лв., включващи главници- 280 694,45 лв. и лихви 1 в размер на 74 001,53 лв. Осъдено е „К.“ АД / н./ да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 555. 16 лева съразмерно с уважената част от иска, както и да заплати на Н. сумата от 59 лева деловодни разноски.

Така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният от Н. иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, е обжалвано с две въззивни жалби.

Първата жалба е подадена от К. П. И. в качеството му на синдик на „К.“ АД / в несъстоятелност/. В нея е посочено, че решението се обжалва в частта, в която той като синдик е Н.равил на основание чл. 371 от ГПК възражение за прихващане с недължимо платени суми от 11102,32 лева, от които 6798,39 лева главници по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ и 4303,93 лева лихви по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Синдикът в отговора на исковата молба бил Н.равил на основание чл. 371 от ГПК възражение за прихващане със суми, платени на Н. с частични сметки за разпределение № 2,3 и 4, включващи вземания по актове за установяване на задължения по декларация № 114 от 23.06.2014 година и по декларация № 310 от 26.07.2016 година.

Твърди се, че тези вземания са предявени от Н. като възникнали до откриване на производството по несъстоятелност с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, като впоследствие с влезли в сила решения по административно дело № 2285/2014 година и административно дело № 2160/2018 година на

Административен съд – Пловдив са отменени актовете за установяване на тези публични задължения. Във въззивната жалба е посочено, че размерите на недължимо платените главница и лихви са установени с приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. Поддържа се, че възражението за прихващане е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на помалкото от тях, който е предоставен на ответника като средство за защита по предявен срещу него иск съгласно чл. 371 от ГПК. Възражението за прихващане било Н.равено от синдика в предвидения в закона преклузивен срок. Разпоредбата на чл. 621а от ТЗ не изключвала приложението на чл. 371 от ГПК в производството по несъстоятелност, поради което разглеждането на Н.равеното от синдика материалноправно възражение за прихващане било допустимо по делото. С отказа на първоинстанционния съд да се произнесе 2 по Н.равеното възражение за прихващане било допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се освен това, че възражението за прихващане може да бъде упражнено от длъжника, а по изключение – и от друго лице, когато това е предвидено от закона или от правна сделка. Според жалбоподателя той в качеството си на синдик също може да Н.рави такова възражение за прихващане с оглед правомощията му, произтичащи от закона, тъй като е представител на предприятието и управлява текущите му дела, участва по делата на предприятието и завежда от негово име дела / чл. 685, ал.

1, т. 1, 2 и 7 от ТЗ/. Според него възражението за прихващане било част от управителните му правомощия, тъй като то било действие на управление, за което не се изисква специално упълномощаване. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която синдикът е Н.равил възражение за прихващане на основание чл. 371 от ГПК с недължимо платените общо 11102,32 лева.

Срещу въззивната жалба на синдика К. И. не е подаден писмен отговор от останалите страни в процеса.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на

Н. е изразил становище за нейната неоснователност.

Въззивният съд, като прецени доводите и искането във въззивната жалба на синдика на „К.“ АД /н./ К. И. намира, че въззивната му жалба е допустима, подадена е срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск на Н. за вземане до размера на 11102,32 лева.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на правилността му, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Доводите, изложени във въззивната жалба за неправилност на решението в обжалваната част се свеждат до незаконосъобразност на отказа на първоинстанционния съд да приеме за разглеждане и да се произнесе по Н.равеното от синдика правопогасяващо възражение за прихващане, въведено от него с отговора на исковата молба.

Възражение за прихващане действително е Н.равено от синдика в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба, с която е предявен от Н. искът по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Поискано е прихващане с 3 недължимо платени суми на Н. с частични сметки за разпределение № 2,3 и 4 в производството по несъстоятелност, включващи вземания по актове за установяване на задължения по декларация № 114 от 23.06.2014 година и по декларация № 310 от 26.07.2016 година. Посочено е, че тези вземания са предявени от Н. като възникнали до откриване на производството по несъстоятелност с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, като впоследствие с влезли в сила решения по административно дело № 2285/2014 година и административно дело № 2160/2018 година на Административен съд – Пловдив са отменени актовете за установяване на посочените публични задължения.

В определение № 243 от 13.01.2020 година по т. дело № 652/2019 година на ПОС първоинстанционният съд е постановил нарочен диспозитив, че не приема за разглеждане възражението за прихващане, Н.равено от синдика с отговора на исковата молба. Изложил е мотиви, че синдикът не разполага с процесуална легитимация да Н.рави такова възражение в производството по чл. 694 от ТЗ, тъй като в това производство той участва като самостоятелна страна на основание чл. 694, ал. 4, изречение първо от ТЗ, но няма същинско качество на ответник по иска. Прието е, че възражението за прихващане може да бъде Н.равено само от ответника по иска, а участието на синдика в това производство не е и като представител на дружествотодлъжник, поради което не може да Н.рави от негово име такова възражение.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 10.03.2020 година първоинстанционният съд е отказал да измени доклада си в частта, с която не е прието за разглеждане възражението за прихващане, позовавайки се на изложените в него мотиви.

Въззивният съд намира, че процесуалните действия на първоинстанционния съд, с които е отказал да разгледа и да се произнесе по възражението за прихващане, са законосъобразни.

Производството по т. дело № 652/2019 година по описа на ОС – Пловдив е образувано по иск, предявен от Н. срещу длъжника „К.“ АД / в несъстоятелност/, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ . Искането е да се установи съществуването на предявените от Н. в производството по несъстоятелност на „К.“ АД /н./ публични вземания в общ размер на 354 695,98 лева за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и 4 данък МПС, включително начислени лихви, дължими към О. А. за периода от 2014 година до 2018 година. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че тези вземания са предявени от Н. в производството по несъстоятелност на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ с молба от 24.04.2019 година, включени са от синдика в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството в несъстоятелност на 15.05.2019 година, а впоследствие са изключени от този списък с определение по чл. 692 от ТЗ № 1473/11.07.2019 година, постановено по т. дело № 676/2011 година на ПОС.

В производството по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, каквото е настоящото, участието на синдика не е нито в качеството на ответник, нито в качеството на представляващ дружеството – длъжник. Главните страни в това производство са кредиторът, чието вземане е изключено от съда от списъка на приетите вземания – Н. и длъжникът, който се представлява по делото от органните си представители, съгласно разпоредбата на чл. 635, ал. 3 от ТЗ. С чл. 694, ал. 4 от ТЗ / ДВ бр. 105/2016 година/ е предвидено задължително участие на синдика в производствата по ал. 1-3 на чл. 694 от ТЗ. По тези дела синдикът не е същинска страна – главна или подпомагаща, а участва с цел осигуряване на гаранция срещу симулативност на производството и действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност / решение № 125/04.07.2017 година по т.д. № 2591/2016 година на ВКС, първо т.о./. Участието на синдика в тези производства не е в качеството му на представляващ длъжника по смисъла на чл. 658, ал. 1, т.1,2 и 7 от ТЗ, каквито доводи са изложени във въззивната жалба. Синдикът не може да извършва процесуални действия от името на длъжника в производствата по чл. 694, ал.

1-3 от ТЗ. Той не може да Н.рави възражение за прихващане нито като представляващ длъжника, нито от свое име, тъй като не е страна по материалното правоотношение между ищеца и ответника. Предявяването на възражение за прихващане по висящото дело не е действие по управление на предприятието на длъжника, каквито доводи са изложени във въззивната жалба, а процесуално средство за защита на длъжника в качеството му на ответник по предявения срещу него иск.

Следва да се посочи също, че вземането, предмет на Н.равеното от синдика възражение за прихващане, не е насрещно вземане на длъжника, с което евентуално би могло да се погаси вземането на Н. по предявения иск.

5

Става дума за суми от масата на несъстоятелността, платени в хода на универсалното принудително изпълнение, въз основа на изготвени от синдика сметки за разпределение. В тази хипотеза при евентуална недължимост на платените суми, установена със съдебни актове, синдикът следва да предприеме действия в рамките на своите правомощия като орган на несъстоятелността.

По изложените съображения въззивният съд намира, че отказът на първоинстанционния съд да разгледа и да уважи Н.равеното от синдика възражение за прихващане, е правилен. Липсва основание за намаляване на общата сумата от 55 515,19 лева, за която е уважен предявеният положителен установителен иск на Н. по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, със сумата от 11102,32 лева по възражението за прихващане. Първата сума включва публични задължения на „К.“ АД /н./ - данъци върху недвижими имоти и превозни средства и изтекли лихви върху тях. Сумата по възражението за прихващане е претендирана като недължимо платена от синдика въз основа на изготвени сметки за разпределение и не е насрещно вземане, което да може да се прихване с вземанията на ищеца от дружеството-длъжник, предмет на установяване по настоящото дело.