Решение № 651 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100504814 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №3545 от 08.03.2023г., постановено по гр.дело №16398/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, е отхвърлен предявения от А. Я. О., с ЕГН **********, срещу ЗД"БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2799.00 лв., получена без основание от ответното дружество и с която се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца. С решението е оставен без разглеждане предявения иск от А. Я. О., с ЕГН **********, срещу ЗД"БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, за присъждане на законна лихва върху посочената главница от датата на удържането й по изп.дело №20208510401319 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№.851 на КЧСИ и е прекратено производството по делото в тази част. С решението е осъден А. Я. О., с ЕГН **********, да заплати на ЗД"БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, сумата от 150.00 лв., представляваща направени от ответника разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - А. Я. О., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител по реда на ЗПП адв.З. С., с която се обжалва решение №3545 от 08.03.2023г., постановено по гр.дело №16398/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обосновал неправилен краен извод за неоснователност на 1 предявения иск. Твърди се, че ищецът е заплатил напълно и в брой дължимата от него сума на служител на ответното дружество преди образуване на изп.дело №20208510401319 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№.851 на КЧСИ, по което без основание му е била удържана от съдебния изпълнител процесната сума и същата е била преведена без основание на ответника и с която последният се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Излага се, че от анализа на доказателствата по делото се налага категоричен извод, че на ответното дружество ищецът е заплатил два пъти едно и също парично задължение, поради което повторно заплатената сума от 2799.00 лв., удържана неправомерно по изп.дело №20208510401319 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№.851 на КЧСИ, се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - ЗД"БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, чрез процесуален представител адв.М.Г., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че по делото е останал недоказан факта, че ищецът е погасил паричното задължение, което има към ответника напълно и в брой преди образуване на изпълнителното дело, поради което не са налице предвидените в закона основания за ангажиране отговорността на ответното дружество и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Предявен е от А. Я. О., с ЕГН **********, срещу ЗД"БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на получена без основание сума от 2799.00 лв., с която ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В разглеждания случай не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че процесното изп.дело №20208510401319 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№.851 на КЧСИ е образувано на 30.07.2020г. с молба от ЗД"БУЛ ИНС" АД – взискател срещу А. Я. О. – длъжник, въз основа на издаден на 09.03.2020г. изп.лист по гр.дело №837/2018г. по описа на СГС, за парично задължение в размер на 1960.71 лв..

По образуваното изп.дело в резултат на наложен запор върху банкова сметка на длъжника в "Банка ДСК" АД са постъпили плащания в общ размер на 2881.97 лв., с която сума е погасено изцяло вземането на взискателя, както и всички дължими такси към съдебния изпълнител, съгласно ТТРЗЧСИ, поради което с разпореждане на 2 съдебния изпълнител от 27.06.2022г. е било прекратено.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от А. Я. О., с ЕГН **********, срещу ЗД"БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на получена без основание сума от 2799.00 лв., с която ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от А. Я. О., с ЕГН **********, срещу ЗД"БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза фактическият състав на нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква по делото да бъде установено по несъмнен начин получаване от ответника на престация без основание. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, както и липсата на основание, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.

В конкретния случай при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства първостепенния съд правилно е приел, че при доказателствена тежест за ищеца по делото не са ангажирани доказателства досежно правопораждащият юридически факт на плащане на паричното задължение на ищеца в полза на ответното дружество преди образуване на процесното изпълнително дело, поради което платената такава по 3 изпълнителното дело се явява събрана без основание и подлежи на връщане. В разглеждания случай ответникът не оспорва факта на получаване на исковата сума по процесното изпълнително дело, но оспорва твърдението на ищеца, че последният е погасил дължимото от него парично задължение по издадения на 09.03.2020г. изп.лист по гр.дело №837/2018г. по описа на СГС, преди образуване на изпълнителното дело, като е заплатил напълно и в брой на служител на ответника в офиса на ответното дружество паричната сума, за която е бил издаден изпълнителния лист. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че на ответното дружество ищецът е заплатил два пъти едно и също парично задължение, поради което повторно заплатената сума от 2799.00 лв., се явява удържана неправомерно по изп.дело №20208510401319 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№.851 на КЧСИ, и като платена без основание подлежи на връщане.

Доказателства в подкрепа на така релевираните твърдения от ищеца по делото няма ангажирани. С оглед на това и при липсата на ангажирани от ищеца доказателства за плащане на паричното задължение по изпълнителния лист, издаден на 09.03.2020г. по гр.дело №837/2018г. по описа на СГС, в полза на ответното дружество, предхождащо образуването на изп.дело №20208510401319 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№.851 на КЧСИ, следва да се приеме, че събраните в хода на изпълнителното производство суми са на валидно основание - в изпълнение на установено със съдебно решение парично задължение и не подлежат на връщане.

По тези съображения настоящият състав счита, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД правилно е бил отхвърлен.

Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил така предявеният иск е постановил законосъобразен съдебен акт, в т.ч. и в частта за разноските, който на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.

По разноските:

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна, която е направила искане за присъждане на разноски както в подадения писмен отговор, така и в депозирана молба от 12.09.2024г.. Въззивният съд констатира, че писменият отговор е бил подаден чрез пълномощник адв.М.Г., за който по делото няма представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. В тази връзка съдът счита, че в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция поради липсата на доказателства за реално сторени такива. На следващо място относно претендираните от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за подадена молба от 12.09.2024г. чрез юрисконсулт Ц.Д., с приложено пълномощно, въззивният съд счита, че молбата е бланкетна, както и няма осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, поради което в полза на въззиваемата страна не следва да се присъжда и юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения в полза на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.