Решение № 630 от 23.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Ямбол, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й.Г.П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102331 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от „Изи финанс" ЕООД - гр.София, представлявано от Б. Н.

- управител, срещу А. К. С. от гр.Я.. В нея се твърди, че на *** г. между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, по реда на ЗПФУР, по силата на който е отпусната сума в размер на 1150 лв., която подлежи на връщане на 23 месечни вноски с краен срок до 25.01.2026 г. Страните са уговорили сумата да бъде преведена в „Изи пей” АД, което е извършено от ищеца. Договорена е фиксирана възнаградителна лихва от 40,15 %. По договора за кредит има доброволни плащания в размер на 50,02 лв., които са погасили част от главницата, и плащане на 37,95 лв., с които е погасена част от лихвата.

Дължима е останалата главница от 1 099,9 лв., както и 288,75 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2024 г. до 30.01.2025 г. Длъжникът е изпаднал в забава и му е изпратен имейл, получен на 13.02.2025 г., с който е обявена предсрочна изискуемост на кредита.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми- главница в размер на 1 099,98 лева, сумата 288,75 лева - договорна лихва за период от 05.04.2024 г. до 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Иска се присъждане и на разноските в двете производства.

В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.

В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв. В с.з. не се явява. Не е направил 1 искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съгласно чл.

238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Тъй като предпоставките за допустимост на искането са налице, съдът следва да го разгледа. Разпоредбата на чл. 239 ал.1 гласи, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Ал.2 разпорежда, че неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В случая на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Същевременно исковете са вероятно основателни и следва да бъдат уважени.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.6 от ЗПФУР вр. чл. 240 от от ЗЗД. Вероятната основателност на исковете произтича от Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № ***/*** г., Общи условия към договорите за предоставяне на кредити от „Изи финанс" ЕООД, електронна кореспонденция между страните, Разписка № ***/*** г. на „ИЗИ ПЕЙ“ АД гр. София, подписана от ответника, представена по реда на чл. 192 от ГПК в оригинал.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

С оглед уважаването на исковете, искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК (ДТ от 54 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение).

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

Водим от горното ЯРС

РЕШИ:

Приема за установено, че А. К. С. от гр. Я., ул. „Китка“ № 3, с ЕГН **********, дължи на „Изи финанс" ЕООД - гр.София, ул. "Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н., с 2

ЕИК *** по Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № ***/*** г. главница в размер на 1 099,98 лева, сумата 288,75 лева - договорна лихва за период от 05.04.2024 г. до 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА А. К. С. да заплати на „Изи финанс" ЕООД - гр.София направените по заповедното производство разноски в размер на 126,15 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 204 лв..

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението-на страните!

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3