Определение № 121 от 27.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 27.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500057 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна въззивна жалба с вх. № 32753/19.12.2024 г. по вх. рег. на Окръжен съд – Варна, подадена от Н. Д. К. и В. П. К. чрез адв. З. С. от Адвокатска колегия – Варна, против Определение № 5065/18.11.2024г., постановено по гр. д. № 2098/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което след като е отменено определението, с което е даден в о.с.з. на 04.10.2024г. ход по същество на делото, е прекратено производството по гр. д.

№ 2098 по описа за 2023 г. на ВОС, ХІІ-ти състав, като са осъдени жалбоподателите да заплатят на ответника НАП съдебно-деловодни разноски в размер на 200,00 лв.

В жалбата се излага, че определението е изцяло незаконосъобразно, тъй като неправилни са изводите на ОС-Варна за недопустимост на предявените искове. Сочи се, че наведеното основание, че иск за собственост, основан на твърдения за придобиване чрез подлежащ на вписване акт, който не е бил вписан т.е. все още е непротивопоставим, е недопустим, са незаконосъобразни. Излага, че собствеността върху определена вещ настъпва по силата на самия договор, а вписването на НА има за цел да даде гласност на правото на собственост по отношение на трети добросъвестни лица.

Твърди, че договорът за продажба е действителен и породил права за ищците.

Излагат се твърдения за незаконосъобразност и на изложените от съда мотиви, касаещи квалифицирането на жалбоподателите като правоприемници на длъжника, а не трети лица. Сочи се в жалбата, че след закупуване на имота на 12.04.2017г. наложената върху същия възбрана е вдигната и по искане на взискателя НАП от 02.05.2017г. Възбрана е наложена повторно две години покъсно върху имота, по отношение на който ищците се легитимират като собственици на основание валидна сделка. Твърди се, че сумата от 9 388 лв. е 1 заплатена от ищците в полза на НАП и прието плащането с изричното съгласие на продавача-длъжник „Шон и Жо“ ООД именно с оглед погасяване задължения на последния към НАП. Затова и последната е поискала вдигане на обезпечителните мерки по отношение на имота веднага след паричния превод. Предвид горното и намира, че не е правоприемник на длъжника, а трето лице в изпълнителното производство и искът е допустим. Моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата НАП и „Шон и Жо“ ООД.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Поради изложеното, жалбата е допустима.

По същество същата е основателна, поради следното:

ОС-Варна е сезиран с искове по чл. 269, ал. 1 ДОПК от Н. Д. К. и В. П.

К. срещу "ШОН И ЖО" ООД и НАП за приемане за установено правото им на собственост върху склад № *** и 10.00 кв. м. ид. ч. от ПИ № ***, двата основани на твърдение за придобиване чрез договор за продажба, сключен на 12 април 2017 г. с НА № 41, том I, peг. № 2695, дело № 33 от 2017 г. ВН peг. № 116 на НК, невписан.

В исковата молба К.и са изложили, че по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в НА № 41, том I, peг. № 2695, дело № 33 от 2017 г. ВН peг. № 116 на нотариус Людмила Гонова, са придобили от ответника „Шон и Жо“ ООД следните недвижими имоти:

-СКЛАД на таванския етаж, находящ се на 7 (седми) етаж в жилищна сграда, със застроена площ 77.66 (седемдесет и седем цяло и шестдесет и шест стотни) квадратни метра, състоящ се от: три помещения, тоалет, балкон и тераса, ведно с 4.3671 % (четири цяло и три хиляди и шестстотин и седемдесет и една десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, равняващи се на 15.66 квадратни метра, описан по първичен документ като таванско помещение № 1, при граници по първичен документ: имот № ***, стълбище, таванско помещение № 2 и ***, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК самостоятелен обект с идентификатор № *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди петстотин и петнадесет, хиляда и осемстотин и тридесет и три, едно, осемнадесет), последно изменение със Заповед КД-14-03-311/01.02.2012 г. на Началника на СГКК - Варна, с адрес град Варна, община Варна, област Варна, район Младост, *** ***, обект СКЛАД 1, предназначение на самостоятелния обект - за склад, брой нива на обекта – 1 (едно), ниво: 1, стар идентификатор няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - № ***.1.19, под обекта - № ***.1.13, над обекта - няма, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди петстотин и петнадесет, хиляда и осемстотин и тридесет и три); както и 10.00 (десет) квадратни метра 2 идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, целият с площ 427.00 квадратни метра по документ за собственост, а по скица с площ 407.00 квадратни метра, представляващи прилежащи части към гореописаните обекти, който имот представлява по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-311/01.02.2012г. на Началник на СГКК - Варна ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с адрес град Варна, община Варна, област Варна, район Младост, ул."Хан Кубрат" № 52, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15м), стар идентификатор № ***; № ***, номер по предходен план: 501, 500, квартал 57, парцел ХIХ (деветнадесети), при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Твърди, че е постановен отказ за вписване на цитирания НА.

Независимо от горното, излага, че е придобил правото на собственост върху имотите от момента на сключване на договора. С Постановление от 11.07.2019г. под №172, т.5 от дв. Вх. рег. №17413 в полза на първия ответник ТД на НАП-Варна е вписана възбрана върху собствения на ищците К.и недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.

Срещу наложената възбрана е подадена жалба до Директора на ТД на НАПВарна, като мярката е потвърдена. Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП –Варна е потвърдено от АдмС Варна, като с влязло в сила на 21.07.2023г. решение по адм.д. №2977/22г. по описа на АдмС-Варна жалбата на ищците в административното производство е оставена без уважение.

Поради това и като твърдят, че са собственици на възбранения имот и трети лица в изпълнителното производство, по което и образувано изп.д. № 3140026793/2014г. по описа на ТД на НАП-Варна, ищците молят да бъде прието за установено по отношение на кредитора – НАП-Варна и длъжника „Шон и Жо“ ООД, че са собственици на възбранения имот на основание покупко-продажба, обективирана в договор в нотариална форма от 12.04.2017г.

С атакуваното определение първоинстанционният съд прекратил производството като недопустимо, като изложил мотиви, че исковете са недопустими, тъй като ищците се позовават на произтичащи от НА, който не е вписан права, както и че ищците са правоприемници на длъжника, а не трети лица.

Определението е незаконосъобразно.

Нормата на чл.112 ЗС изчерпателно предвижва кои актове се вписват, а следващият текст на чл.113 от ЗС сочи какви са последиците от невписванетотези актове не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Съставът намира, че посочените от законодателя правни последици не придават конститутивно действие на вписването на нотариалния акт за покупко-продажба, на какъвто се позовават ищците в настоящото производство. Освен цитираната норма в ЗС няма друга специална такава, която изрично да предвижда конститутивно действието на вписване на 3 договора за продажба или да води до извод за недействителност на обективираната в невписания нотариален акт сделка. Същата е непротивопоставима на трети лица, придобили в по–ранен момент права върху имота и вписали своя акт, но не е относително недействителна по отношение на тях. Такава недействителност законът изрично не предвижда. А по аргумент на противното изрично е посочил, че правната последица е непротивопоставимост. Предвид това и съставът приема, че вписването по отношение на описаните в чл. 112 ЗС актове няма конститутивно действие, а само оповестително такова. Уредените от законодателя правни последици на противопоставимостта уреждат конкуренцията на права между придобилите в различни моменти собственици съобразно момента на вписване на актовете им. Затова и не опорочава допустимостта на предевяния иск наведеното твърдение, че ищците са собственици на годно придобивно основание, в съответната нотариална форма, без НА да е вписан. Последното е въпрос по съществото на спора при преценка дали придобитите по НА права могат да бъдат противопоставени на взискателя и длъжника. Аргумент за това е и нормата на чл.453 ГПК, която сочи, че на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Т.е. противопоставянето би било неоснователно, а не недопустимо. Както е посочено в мотивите към т. 4 от ТР № 3/2015 г. на ВКС-ОСГТК , наличието на интерес от иска по чл. 440 ГПК се обуславя от засягането на твърдяно от третото лице право, т. е. достатъчно за обосноваването на интерес като предпоставка за допустимост е твърдението за съществуване на засегнато право, а не действителното му съществуване. Приемайки, че позоваването на ищците на основание, което не е възникнало поради невписване на акта, в който е обективирано, е недопустимо, ОС-Варна е формирал незаконосъобразен извод.

По второто изложено от първоинстанционния съд основание за недопустимост:

Ищците са трети лица за изпълнението по смисъла на чл. 197 ал.5 ДОПК, тъй като към момента на налагане на възбраната от 03.07.2019г. същите се легитимират с титул за правото си на собственост върху имота, който се възбранява. /дали в действителност притежават противопоставими права е въпрос по същество на спора, както вече се изложи по-горе/. Вярно е, че по отношение на имота към момента на сключване на договора за по-купкопродажба върху имота е била наложена възбрана, но горното обстоятелство е касателно за относителната недействителността на извършената продажба от 12.04.2017г., на която недействителност би могъл да се позове само кредитора, в чиято полза е допусната възбраната. Такова позоваване не само, че не е налице, но и с молба от 02.05.2017г. същият този кредитор е поискал възбраната върху имота да бъде вдигната. Следователно и имотът не е бил обект на изпълнение. Наложената на 03.07.2019г. възбрана представлява ново изпълнително действие по отношение на този имот и по отношение на това действие ищците имат качеството на трети лица по смисъла на чл.197 ал.5 ДОПК, а не са правоприемници на длъжника. Изводите на 4 първоинстанционния съд в обратния смисъл не се споделят от настоящия състав.

Предвид изложеното, съставът намира, че определението, с което е прекратено производството по делото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт.

Жалбоподателите са поискали разноски, но такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство, а направените следва да бъдат съобразени при произнасяне на съдебен акт по същество на спора.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5065/18.11.2024г., постановено по гр. д. № 2098/2023 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по същество на спора.