Решение № 1288 от 25.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501392 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 153, ал.1 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „*********, против решение №1176 от 17.03.2023 г., постановено по гр.дело № 10292 от 2022 г. по описа на РС-Пловдив, ІІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск на „***********, против Й. К. Д., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 29.29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2021 г. до 27.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №3203 от 03.05.2022 г. по ч.гр.д. № 6051/2022 г. на РС -Пловдив.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че не са събрани доказателства, че задължението е платено. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен, като на страната се присъдят разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се твърди, че въззивната жалба е допустима, но е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

1

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед наведените в жалбата въззивни основания, настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 153, ал.1 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД.

Съдът е приел, че е предявен, с оглед частичното прекратяване на делото, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „*********** против Й. К. Д., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 29.29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2021 г. до 27.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №3203 от 03.05.2022 г. по ч.гр.д. №6051/2022 г. на РС-Пловдив.

Ищецът твърди, че е кредитор на вземания за доставена топлинна енергия за главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за топлоснабден недвижим имот. Сочи, че след издаването на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а ГПК, към което е представил доказателства за плащане, но само на главницата по издадената заповед за изпълнение. Ето защо е предявен иск за акцесорното вземане за обезщетение за забава.

Ответникът възразява, че е погасил в цялост сумите по издадената 2 заповед за изпълнение.

Съдът е приел предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен, тъй като със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №3203 от 03.05.2022 г. по ч.гр.д. №6051/2022 г. на РС - Пловдив, връчена на 10.05.2022 г., в полза на ищеца са присъдени вземания за топлинна енергия, обезщетение за забава и разноски, на обща стойност 384,02 лева. В срока за възражение длъжникът е представил разписка от 22.05.2022 г., от която се установява, че сумите по заповедта за изпълнение са платени в цялост. Прието е, че процесното вземане е платено преди предявяване на иска по чл. 422 ГПК, като е без правно значение по какъв начин платените в срока за възражението суми са осчетоводени от ищцовото дружество. Това е и мотивирало съда да отхвърли иска.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – по аргумент от чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е направено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период, т.е. спазена е изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързана от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно - на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ. Такива доказателства обаче не са ангажирани от жалбоподателя, а единствено препис – извлечение от сметки.

Доколкото обаче възражения от ответника не са направени, се прие, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, като същото възниква с конклудентни действия, с оглед на обстоятелството, че ответникът не оспорва, че е потребител на топлинна енергия в качеството на собственик на топлоснабдения имот.

По ч.гр.д. №6051/2022 г. е издадена заповед №3203 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.05.2022 г. за следните суми: главница в размер на 279.73 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главница за периода 02.03.2021 г. – 27.04.2022 г. в размер на 29.29 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на 3 постъпване на заявлението в съда – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото – 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Или дължимата сума по заповедта е 384.02 лв. Заповедта е връчена на длъжника на 10.05.2022 г., а в законоустановения срок е постъпило възражение, към което е приложена разписка за платени на 22.05.2022 г. суми в полза на жалбоподателя в размер на 475.84 лв., включително по процесните фактури – цялата сума от 279.73 лв., както и лихви.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че не е доказано плащане, които не се възприемат от настоящата инстанция. Длъжникът е заплатил всичко, което е търсено от него. Жалбоподателят не оспорва получаване на сумата, не се твърди и наличието на друго основание. Ето защо настоящия състав споделя извода на първостепенния съд, че сумата е платена, като е без значение как е осчетоводена от дружеството. Искът е неоснователен и правилно е отхвърлен.

По изложените съображения жалбата е неоснователна, решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а само на въззиваемата страна, но такова искане не е направено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1176 от 17.03.2023 г., постановено по гражданско дело №10292 от 2022 г. по описа на РС - Пловдив, ІІІ граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4