Решение № 315 от 30.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Смолян, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500591 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба от Й. Т. Щ. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш. М.” * – длъжник по изп. д. № 2025 9180 400 222 по описа на ЧСИ № *** Т. В. с район на действие – Окръжен съд - Смолян, против разпореждане от 21.07.2025г, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; частично е оставено без уважение възражение по чл. 442а ГПК за заличаване на възбрана върху два имота и е отказано намаляване на приетите разноски с постановление изх. № 03420/22.05.2025г.

В жалбата се излагат доводи за недължимост на сумата по изпълнителния лист; за прекомерност на адвокатското възнаграждение и недължимост на такси и разноски по постановлението за разноски; за недължимост на включените в ПДИ публични държавни вземания; за неспазване на принципа за съразмерност на наложените обезпечения по смисъла на чл. 442а, ал. 1 ГПК; за несеквестируемост на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки; за упражнено право на задържане по чл. 90 ЗЗД. Иска се редуциране размера на адвокатското възнаграждение до указания в Наредба № 1 размер; редуциране на наложените обезпечителни мерки на основание чл.

442а, ал. 1 и 444 ГПК и съобразно установения размер на дълга до найнеобходимите такива предвид липсата на съразмерност и наличието на несеквестируемост, вкл. сваляне на запора в Банка ДСК; преразглеждане на всички разноски по изпълнителното дело чрез редуцирането им до допустимите размери. Иска се и спиране на изпълнението на основание чл.

438 ГПК до постановяване на решението по настоящото дело. Правят се доказателствени искания.

Ответната страна по жалбата – И. П. С. /взискател в изпълнителното производство/, чрез адв. К. Г., я намира за частично недопустима и 1 неоснователна в допустимата й част. Акцентира върху това, че длъжникът възразява срещу издадения изпълнителен лист и допълнително въвежда възражение за право на задържане, т.е. оспорва задължението си, което обаче може да се извърши единствено по реда на чл. 439 ГПК. Поддържа, че налагането на запор върху банковата сметка не нарушава принципа не несеквестируемост и е допустимо действие. Налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот също е допустимо действие, защото запазва имота в патримониума на длъжника - ТР 2/201Зг. Изразява становище, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение е съответно на извършените действия, както и на наложителността да се взема становище по няколко жалби на длъжника. Счита, че с оглед развитието на производството и процесуалното поведение на длъжника обезпечителните мерки трябва да се запазят. Поддържа, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, но не и дължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист и обезпечителните мерки, поради което в тази част жалбата е недопустима. Претендира разноски.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Позовава се на нормативната база и фактите по изпълнителното дело.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2, т. 6 и т. 7 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По искането за редуциране размера на хонорара и таксите:

За образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв /чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /, като за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

В случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата от 1 000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредбата при интерес от 1000 до 10 000 лв. минималният размер на възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв или в случая 400 лв, а минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

10, т. 1. и т. 2 от Наредбата, е 400 лв /200 лв + 200 лв/, като взискателят е заплатил сумата от 300 лв, която е под минималния нормативен праг.

На общо основание в случая се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2. Т ова възнаграждение се дължи не само за извършване на действия по принудително изпълнение, но и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат. В случая такива несъмнено са н а л и ц е – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да го представлява, като същевременно е поискал и предприемането на действия по принудително събиране на вземането – да се насочи изпълнението върху притежавани от длъжника движими вещи /МПС/ и недвижими имоти, като се наложат запори и възбрани и се извършат описи, оценки и публични продани; да се наложи запор върху банковите сметки и сейфове на длъжника след изискване на съответната информация; да се извърши пълно проучване на имуществото му състояние при условията на чл. 18 ЗЧСИ. ЧСИ е наложил исканите запори и възбрани. За дължимостта на възнаграждение по чл. 10, т. 2 2 не е без значение и това, че жалбоподателят – длъжник не е погасил задължението си доброволно, с което да допринесе за бързото и безпроблемно приключване на изпълнителното производство. Напротив – видно от данните по делото е, че с процесуалното си поведение длъжникът допълнително ангажира процесуалните усилия на пълномощника на взискателя. Освен това на настоящия етап от производството, доколкото изпълнителният процес е все още висящ, не може да се предвиди действителната фактическа и правна сложност на делото. Още повече, че искането в жалбата е за редуциране на хонорара до минималния нормативен праг, докато в случая размерът на адвокатското възнаграждение, както се установи, е значително под минимума.

На общо основание се дължат и определените съобразно ТТРЗЧСИ такси, включени в постановление за разноските от 22.05.2025г, чието изменение ЧСИ е отказал с обжалваното разпореждане.

Според чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая цитираните изключения не са налице, поради което на общо основание длъжникът отговаря за разноските.

Същевременно Тарифата е нормативният акт, който изчерпателно изброява вида и размера на таксите в изпълнението, които се определят от законодателя, а не от ЧСИ по негово усмотрение. Някои от таксите са в твърд размер и не зависят от размера на дълга, поради което по отношение на тях не може да се разсъждава дали са съобразени с материалния интерес по делото, респ. дали са прекомерни с оглед на този интерес. Колкото до пропорционалната такса по т.

26, тя действително зависи от материалния интерес по делото и ЧСИ следва да се съобрази с него, но в случая пропорционална такса не е начислена видно от изготвените сметки на л. 20 и 21 от изпълнителното дело. Според чл. 426, ал.

2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. Именно защото отнапред не е ясно кой би бил успешният изпълнителен способ, едновременното посочване на няколко начина за събиране на вземането е допустимо и необходимо за удовлетворяване на дълга, както е процедирано и в случая, като заплатените авансови такси са за образуване на делото, извършване на имуществено проучване и определяне на способа за изпълнение, налагане на запори и възбрани, връчване на документи, както и разноски за заплащане на дължими държавни такси, банкови и куриерски услуги. Всички посочени действия са реално извършени, като същевременно правилно за начислените такси ЧСИ е издал и съответните сметки с оглед авансовото им заплащане от взискателя, като общият извод, който се налага, е, че всички такси са начислени върху необходими и реално извършени действия по искане на взискателя и съобразно действащите процесуални правила.

По възражението за несеквестируемост на запорирано/възбранено имущество:

В случая с жалбата се оспорва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. В т. 1 на ТР 2/2013г се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само 3 доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това .

Доколкото в случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта на парично вземане за пенсия, която е предмет на жалбата, а не само и единствено на отделни действия на ЧСИ, чиято отмяна се иска, тя е допустима, като евентуална отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на вземането и не е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е неговото естество.

Когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В този смисъл е и редакцията на чл. 446а, ал. 2 ГПК. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Нещо повече, към настоящия момент законодателят в чл. 446а, ал. 4 ГПК изрично е предвидил, че банката превежда по сметката на съдебния – изпълнител дължимите суми, като му съобщава в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 ГПК причините за неизпълнението, съответно, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа. Според ал. 5 в 1 – седмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446. Така е и в разглеждания случай, като третото задължено лице ТД на НАП Смолян, както и Банка ДСК АД са отговорили по реда на чл. 508 ГПК, че наличните авоари по банковата сметка на длъжника към датата на запорното съобщение са с произход пенсия под минималната работна заплата, като запорът ще се изпълнява само за горницата.

Безспорно е, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.

Следователно, за несеквестируемата част той не поражда действие и не уврежда длъжника. Така е и в разглеждания случай, в който длъжникът получава несеквестируемия си доход от пенсия по банкова сметка. Съобразно разясненията, дадени в т. 13 на ТР 2/2013г, налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя по съответния законов ред, като в случая няма спор, че целият размер на пенсията е несеквестируем и върху него не се изпълнява. Изпълнява се само върху спестяванията на длъжника, които са секвестируеми съобразно казаното по – горе.