Решение № 216 от 02.12.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Разград, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело № 20243300100140 по описа за 2024 година

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М. Е. Р. и Ф. С. Р., чрез пълномощник против „БУЛ ИНС“ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ да бъде осъден ответника да заплати на първия ищец сумата от 26 000 лв., предявен като частичен от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от *** година, както и сумата в размер на 2715,14 лева, представляваща законна лихва за периода от 09. 03. 2022 г. до 16. 06. 2023 г. върху извънсъдебно платената сума в размер на 20 000 лева, а на втория ищец сумата от 26 000 лева, предявена като частичен иск от 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от *** година, както и сумата в размер на 4072,70 лева - законна лихва за периода от 09. 03. 2022 г. до 16. 06. 2023 г. върху извънсъдебно платената сума от 30 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 02.01.2022 г. Ищците твърдят, че е виновен С. С. А. - водач на МПС лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.

№ *****, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. За процесния инцидент било образувано наказателно производство, което приключило с одобрено споразумение по НОХД № 708/2022 г. по описа на РС - Разград, с което водачът С. С. А. е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответното наказание. Твърди се, че след инцидента ищецът М. Р. е постъпил в МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, като след извършеният му общ медицински преглед бил освободен. На 06.01.2022 година ищецът Р. постъпва по спешност в КЛЧХ към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна. От направените му множесто изследвания се установило наличието на фрактурни линии в долната челюст в областта на тялото на мадибулата двустранно. Назначена му е консервативна медикаментозна терапия. След което е предприета оперативна интервенция, чрез което е извършена закрита репозиция и фиксация на фрагментите на долната челюст в правилно анатомично положение чрез прилагане на шини по Ерих на горна и долна челюст.

Инцидентът се отразил тежко на Р., като същият изпитвал огромен стрес и тревожност.

Посетил психолог, който му поставил диагноза соматоформна вегитативна дисфункция. При 1 него се наблюдава вътрешно напрежение, афективна потиснатост и нарушена концентрация, бързо изчерпване, нарушения в съня, които са провокирани от тревожната свръхангажираност със симптомите, както и коморбидност –депресия, паническо разстройство, личностови разстройства – пасивно – зависимо поведение и нужда от внимание.

Твърди се, че след инцидента тежкото травматично състояние на ищцата Ф. Р. е наложило спешен прием в Отделение по хирургия към МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, където са извършени множество кръвни и образни изследвания. Установило се, че при пострадалата е налице фрактура на тялото на С2, за което е назначена медикаментозна терапия и е поставена имобилизираща шийна яка. Предприета е оперативна интервенцияобработка на рана. На 05.01.2022 г. е изписана от лечебното заведение, като е насочена за допълнително оперативно лечение към МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна. На 08.01.2022 г. е приета в МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна, където за осъществени допълнителни изследвания и консултации с различни специалисти. След извършените изследвания е извършена оперативна интервенция на 14.01.2022 година. На 17.01.2022 г. поради стабилизиране на състоянието, ищцата Р. е приведена в НХК. На 22.01.2022 година ищцата била изписана от лечебното заведение, като грижите за нея били поети изцяло от майката на М. Р.. Ищцата посетила психолог, който заключил, че вследствие на инцидента същата страда от „разстройство в адаптацията“. Изпитвала епизоди на тревожност и безпокойство, лабилно – подтиснато настроение, натрапчиви пристъпи на плач, преживяване за мъка, тъга и безперспективност.

Ищците са отправили до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция, за което е образувана щета № **********/*** г. и № ************/*** г. Във връзка с депозираната претенция, между ищците и ответното дружество са сключени споразумения на 27.02.203 година, по силата на които застрахователят е определил и се е задължил да изплати обезщетение в размер на 20 000 лева на М. Р. и обезщетение в размер на 30 000 лева на Ф. Р., като последните са заявили, че нямат никакви неудовлетворени претенции към ответното дружество. Бил уговорен едномесечен срок, в който обезщетенията следвало да бъдат преведени по сметка на адв. М. К., който срок не бил спазен от застрахователното дружество. На 02.03.2023 година ищците са уведомили ответното застрахователно дружество, че оттеглят пълномощията на адв. М. К. и са заявили желание определените обезщетения да бъдат изплатени по банкова сметка на адв. Н. Д..

Застрахователното дружество не изпълнило задължението си в едномесечен срок да преведе определените обезщетения по сметка на адв. Д., поради което на 12.04.2023 година отново били депозирани молби от ищците с молба да изпълнят своето задължение. Твърдят, че към датата на подаване на исковата молба е настъпило прекратителното действие на споразуменията от 27.02.2023 година, поради неизпълнение на поетите задължения от страна на застрахователното дружество, като извършеното след срока плащане следва да се приеме за извънсъдебно признание на правото на ищците на обезщетение и не прегражда правото им да претендират допълнително обезщетение до считания от тях за справедлив размер по съдебен ред. В случай, че съдът не приеме да са налице описаните предпоставки към датата на предявяване на исковете, исковата молба има значение на покана за изпълнение до длъжника и с подаването й ищците – кредитори са развалили споразумението. Твърдят, че са налице предпоставките за разваляне на споразуменията – неизпълнение на задължението на застрахователя да изплати определеното обезщетение в 2 едномесечен срок. Извършеното плащане следва са счита единствено като извънсъдебно признание на правото на ищците на обезщетение и не прегражда правото им да претендират допълнително обезщетение, което считат, че е занижено и респ. несправедливо.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София. По същество оспорва иска по размер. Сочи, че между ищците и ответното дружество са сключени споразумения, по които договорените суми са изплатени извънсъдебно по банкова сметка на адв. Н. Д., като техен представител към датата на плащането. Изтъква, че настоящото дело е образувано за обезщетяване на вреди, за които вече са налице сключени споразумения и сумите са платени през 2023 година. Оспорват се исковете, както по основание, така и по размер, като се изразява становище, че настоящото дело е опит за неоснователно обогатяване и представлява нелоялна практика. Изтъква се, че предявените претенции са в противоречие с постановките на ТР № 1/2016 година на ОСГТК на ВКС, като същите се считат за неоснователни.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Протоколно определение от 13. 12. 2022 г. по нохд № 708/ 2022 г. по описа на РС Разград е одобрено споразумение между РП Разград и С. С. А., според което последният е признат за виновен за това, че на 02.01.2022 г. в землището на село Ясеновец, /по път HI- 205 - в посока от гр. Разград в посока гр.Исперих/, при управление на МПС - лек автомобил „***“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП:

„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: - на Ф. С. Р. , изразяваща се в счупване на втори шиен прешлен, което е довело до трайно затруднение в движението на снагата/врата; на М. Е. Р. , изразяващи се в двустранно счупване на долната челюст, което обуславя затруднено дъвчене и говорене престъпление по чл. 343, ал.3, б."А", пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК, като е била нарушена и разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Според заключението на назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза, причината за настъпилите увреждания на М. Р. е претърпяното ПТП на 02.01.2022 г. От приложената по Делото медицинска документация на името на М. Р., се установи, че при ПТП от 02.01.2022г. пострадалият е получил: двустранно счупване на долната челюст; разкъсно-контузна рана над долната челюст от лявата страна. Травматичните увреждания на ищеца са му причинили силна болка и страдание, но в медицинската наука не съществува обективен критерии за оценка на техния интензитет и продължителност. Фрактурата на долната челюст се отнася към медико-биологичния критерий счупване на челюст при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок повече от един месец, а разкъсно-контузната рана обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота. Лечението на фрактурата на долна челюст винаги е оперативно - налагане на фиксиращо устройство с цел правилна костна консолидация и функционално възстановяване. Шините обичайно се носят за срок от 2 месеца. За разкъсно-контузната рана върху долна челюст е извършена 3 хирургична обработка - шев. Оздравителния период е две седмици. Не са представени медицински документи за настъпили усложнения. При извършения преглед на ищеца, за целите на експертизата, се установява промяна в анатомичната позиция на съзъбието в задната му част и смущение в артикулацията. При пострадалият М. Р. са извършени две оперативни интервенции: Хирургична обработка /шев/ на разкъсно-контузна рана върху долната челюст от лявата страна и налагане на фиксиращи шини за двустранното счупване на долна челюст. Втората интервенция е извършена под обща анестезия и е по-сложна. По време на лечението и ранния посттравматичен период болките и страданията са били във високата скала, като постепенно би следвало да намаляват в рамките около 2месеца, до окончателното им отшумяване. Към момента пострадалият няма болки, но изпитва неудобство при хранене, поради променената позиция на задната половина на съзъбието.

Възстановителният период е приключил, но е налице промяна в правилната анатомична позиция на задната част на съзъбието, което е за винаги, ако не се проведе лечение. При прегледа на М. Р. на 28.06.2024г. се установи хоризонтален белезникаворозовеещ неправилен ръбец с дължина 5 см върху предната част на тялото на долна челюст от лявата страна. Не може да се определи дали този ръбец ще избледнява занапред или ще се пигментира.

Травмата на долна челюст не се отразява на физическата активност на ищеца. Според експертизата не се очакват бъдещи усложнения от получената травма.

По отношение на ищцата Ф. С. Р. заключението на СМЕ е изготвено само въз основа на медицинската документация, тъй като същата не се е явила на преглед. Според заключението, причината за настъпилите увреждания на Ф. Р. е претърпяното ПТП на 02.01.2022 г. При ПТП от 02.01.2022 г. Ф. Р. е получила: счупване на тялото на втори шиен прешлен /С2/ и сублуксация на ставата на втори-трети шиен прешлен /С2-СЗ/ в дясно; голяма разкъсно-контузна рана в париеталната /теменна/ област на окосмената част на главата по срединната линия. В хода на хоспитализациите се проявява животозастрашаващо обостряне на предхождащо заболяване - Захарен диабет, манифестирано с кетоацидозно състояние. Травматичните увреждания на ищцата са й причинили силна болка и страдание, но в медицинската наука не съществува обективен критерии за оценка на техния интензитет и продължителност. Метод на избор за лечение на фрактурата на шиен прешлен е оперативно стабилизиране с метална остеосинтеза, която обичайно не се отстранява, но при индикации и по преценка на лекуващия лекар - с нова оперативна интервенция. Двукратното остро настъпилото усложнение на заболяването Захарен диабет - кетоацидоза изисква незабавна лекарска намеса за овладяване на състоянието и спасяване живота на пациента.