Решение № 167 от 22.07.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. ЛЕВСКИ, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н.а при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело № 20264410100463 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Д. Н. Ч. от гр.Б. против „***“ ЕООД, гр.Плевен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заемана преди незаконно уволнение работа.

Ищецът твърди, че със Заповед №248/04.07.2025г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което довело до прекратяване на трудовия му договор с ответника работодател. С влязло в сила съдебно решение заповедта за уволнение била отменена като незаконосъобразна.

Твърди, че неволно с подаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ пропуснал да подаде иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Навежда довод, че двумесечният срок за подаване на иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ е давностен, а не преклузивен и за него съдът не следи служебно. Позовава се на липса на възражение относно изтичане на давностния срок от ответника. Моли съда да възстанови ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението, признато за незаконно.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Навежда довод, че влязлото в сила решение по иска за отмяна на уволнението не води автоматично до фактическо заемане на длъжността като счита, че следва да е налице фактическият състав на чл.345, ал.1 от КТ. Излага 1 аргументи, че посоченият фактически състав на чл.345, ал.1 от КТ не е осъществен като липсват доказателства за явяване на работника на работа в двуседмичен срок и отказ на работодателя да го допусне до работа. Твърди искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ да е недоказан относно съществуването към настоящия момент на длъжността, заемана преди прекратяването на трудовото правоотношение, дали съществуваща към момента длъжност е идентична с длъжността, заемана преди уволнението. Поради изложеното счита, че не е доказано наличието на предпоставките за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението работа. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от Заповед №248/04.07.2025г. на управителя на „***“ ЕООД, гр.Плевен, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжността „работник поддръжка пречиствателна станция за отпадни води Б., регионално обособено звено Б.. Установява се, че с посочената заповед на работника Д. Н. Ч. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение е било прекратено.

Установява се, че с Решение №62 от 19.02.2026г. по в.гр.д.№1071/2025г. по описа на Плевенски окръжен съд, влязло в законна сила на 25.03.2026г., е уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като е отменена като незаконосъобразна Заповед №248/04.07.2025г. на управителя на „***“ ЕООД, гр.Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д. Н.

Ч., работник поддръжка пречиствателна станция за отпадни води Б., регионално обособено звено Б..

Предмет на настоящото дело е иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа. Същият има конститутивен характер и с него се упражнява субективно преобразуващо право да се възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между работника и работодателя.

Съгласно Тълкувателно решение №1/2014 от 12.05.2015г. по т.д.

№1/2014г. на ОСГК на ВКС, давностният срок за предявяване на иск по 2 чл.344, ал.1, т.2 КТ е двумесечен, по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Задължителното за съдилищата тълкуване налага извод, че посоченият срок е давностен, а не преклузивен, т.е. не се прилага служебно от съда, а се съобразява само при релевирано от ответника възражение. В процесния случай възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска не е направено от ответника с отговора на исковата молба.

Уважаването на иска за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност е обусловен от уважаването на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. В процесния случай е безспорно установено, че с влязло в сила решение заповедта за уволнение е призната за незаконна и отменена, което обуславя основателност и на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.2 КТ.

Константна е съдебната практика, че искът за възстановяване на работа следва се уважава, щом се установи неговата допустимост и основателност, винаги когато се признае уволнението за незаконно. Незаконно уволненият работник се възстановява от съда на заеманата преди уволнението работа независимо от това дали към момента на постановяване на решението длъжността съществува или е съкратена, закрита е обособена част от предприятието и др. Възстановяването на трудовото правоотношение е такова, каквото е било преди уволнението и има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и т.н., с което работодателят следва да се съобрази. Правото на възстановяване е обусловено единствено от незаконността на уволнението.

Предвид изложеното са ирелевантни посочените в отговора на исковата молба обстоятелства какво е актуалното щатно разписание, съществува ли към момента длъжност, идентичност със заеманата преди уволнението, липса на организационни промени, липса на трансформация или закриване на длъжността.

Изложеното по-горе принципно разрешение, че незаконно уволненият работник се възстановява от съда на заеманата преди уволнението работа, независимо дали към момента на постановяване на решението длъжността съществува, в практиката търпи изключение само при специалните хипотези на незаконно уволнение по срочен трудов договор и изтичане на срока му в хода на процеса, както и когато работник или служител е отправил 3 предизвестие до работодателя си за прекратяване трудовия договор и в срока на предизвестието е бил дисциплинарно уволнен. В процесния случай посочените хипотези не са налице. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответника, както и не са навеждани твърдения и представяни доказателства за отправяно от работника предизвестие, чиито срок да е изтекъл.

Неоснователни са и възраженията на ответника, че не са налице основания за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като не е изпълнен фактическият състав на чл.345, ал.1 КТ.

Съгласно посочената разпоредба при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

Фактическият състав на чл.345, ал.1 КТ не е условие за уважаване на иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на работа, а обратното - последица от влязло в сила решение, с което такъв иск е уважен. Изискването на чл.345, ал.1 КТ за заемане на длъжността в двуседмичен срок е предпоставено от влязло в сила съдебно решение по чл.344, ал.1, т.2 КТ /или акт на работодателя, с който отменя по свой почин заповедта за уволнение - чл.344, ал.2 КТ/. Именно поради горното и в подкрепа на изложените съображения, с Тълкувателно решение №3/2019г. на ОСГК на ВКС е прието, че първоинстанционният съд следва да изпрати нарочно съобщение до работника за възстановяването му на работа след влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, от получаването на което съобщение започва да тече двуседмичният срок за явяване на работника на работа.

Поради изложеното изискванията на чл.345, ал.1 КТ не са основание за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, предмет на настоящото дело, а биха възникнали при влизане в сила на решение, с което този иск е уважен.

Предвид горните доводи и признатото уволнение за незаконно с влязло в сила решение, е настъпил фактическият състав за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - работник поддръжка пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) Б., регионално обособено звено (РОЗ) Б..

4

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.83, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Левски държавна такса в размер на 25,56 евро (50 лв.).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, Д.

Н. Ч., ЕГН:**********, адрес: ***, на заеманата от него длъжност преди уволнение, признато за незаконно с Решение №62 от 19.02.2026г. по в.гр.д.

№1071/2025г. по описа на Плевенски окръжен съд, влязло в законна сила на 25.03.2026г., а именно длъжността „Работник поддръжка пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) Б., регионално обособено звено (РОЗ) Б.“ във „***“ ЕООД, гр.Плевен, ЕИК:***.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.83, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: г***, да заплати по сметка на Районен съд - Левски държавна такса в размер на 25,56 евро (50 лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от обявената в с.з. дата на постановяване на решението - 28.07.2026г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5