Решение № 5589 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5589 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100513363 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 12355 от 12.07.2023 г. постановено по гр.дело № 59965/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 52 състав е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 вр. чл.188, т.3 от КТ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново, ул.****, извършено със Заповед № 448/29.08.2022 г. на М.У-Ц.- старши директор, направление „Човешки ресурси“ при „А1 Б.“ ЕАД; възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново, ул.****, на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър магазин“ при ответника „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.****; осъдено е „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.**** да заплати на А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново, ул.****, на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, сумата от 12542,40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 03.11.2022 г. до окончателното изплащане, като е 1 отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 17 474,04 лева. С решението на съда е осъдено „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати на А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново, ул.****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1135,04 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. С решението на съда е осъден А. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново, ул.****, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от 101,60 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете. С решението на съда е осъдено „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, да заплати на Софийския районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в общ размер на 1147,70 лева, от които 501,68лева, представляваща дължимата държавна такса по делото и сумата от 646 лева, представляваща дължими разноски за назначени експертизи и разпит на свидетели, съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу решението на СРС, 52 с-в е постъпила въззивна жалба от „А1 Б.“ ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Я.З. с искане същото да бъде отменено в частта, с която са уважени предявените искове и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалноправни и материалноправни разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна-ищец А. М. М., чрез пълномощника си адв.Д. К., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищеца А. М. М. срещу ответника „А1 Б.“ ЕАД, гр.София при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл.

2

225, ал.1 от КТ.

Със заповед № 448/29.08.2022 г., издадена от М.У-Ц.-Старши директор направление “Човешки ресурси“ при „А1 Б.“ ЕАД, гр.София, относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.186 и на основание чл.330, ал.2, т.6, във връзка с чл.190, ал.1, т.3 от КТ“ системни нарушения на трудовата дисциплина“, т.4, предложение първо от КТ „ злоупотреба с доверието на работодателя“ и т.7 от КТ “други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, във връзка с чл.187, ал.1, т.3, предложение първо от КТ“ „неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила“, във връзка с чл.187, ал.1, т.8, предложения първо и второ от КТ, „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“, във връзка с чл.187, ал.1, т.10 от КТ „ неизпълнение на други трудови задължения“ предвидени в чл.126, т.3 и т.4 от КТ, трудовия договор, длъжностната характеристика и Наръчник за работа на управител на А1 Магазин, във връзка с чл.188, т.3 от КТ, както и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1, чл.194, ал.1 и чл.333 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“ и е прекратен трудовия договор на А. М. М. на длъжност „Мениджър магазин“, А1 магазин Велико Търново, Васил Левски 6, регион „Велико Търново“, зона“Изток“, „Продажби- магазинна и партньорска мрежа“, направление“Продажба на частни клиенти“, считано от датата на връчване на настоящата заповед. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца са изложени подробни мотиви, като от същите е прието за безспорно установено обстоятелството, че в процесния случай се касаело за извършени множество нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца А. М., в рамките на един период от 01.12.2021 г.09.06.2022 г., като същите били извършени в условията на системност. В мотивите на заповедта е прието за установено, че в процесния случай се касаело за нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.3, предложение първо и второ КТ „ неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила“, както и нарушение по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, предложение първо „ злоупотреба с доверието на работодателя“ и предложение второ от КТ „уронване доброто име на предприятието“ от Кодекса на труда, и е налице нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ „ неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникването на трудовото правоотношение“ от Кодекса на труда.

Прието е за установено, че с оглед допуснатото извършване в магазина много на брой злоупотреби, подвеждане на множество абонати от рискова група спрямо възрастта им и липсата на проверка на действията на своите подчинени служители и ефективен контрол от страна на мениджъра, както и потенциалните санкции за работодателя в тази връзка, е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина извършено системно в периода 01.12.2021 г.-09.06.2022 г., което давало основание за налагане на 3 дисциплинарно наказание „уволнение“.

Предвид на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от ищеца А. М. М. срещу ответника „А1 Б.“ ЕАД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.

Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В исковата молба по делото, като основни доводи на ищеца по иска му по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за незаконосъобразност на наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение", са изложени съображения за издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание“ уволнение“ в нарушение на разпоредбите на чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ, а именно: че ответникът-работодател не е предоставил на ищеца разумен срок за даване на писмени обяснения, както и че процесната заповед не е надлежно мотивирана - същата била необоснована, като в мотивите й били налице съществени противоречия, които възпрепятстват правото на защита на ищеца.

В настоящия случай, въззивният съд намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на ищеца е мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. В нея са посочени нарушителят, мястото и датата на извършване на нарушението, нарушените разпоредби и наложеното наказание. Посочените законови текстове съответстват на въведените в заповедта фактически твърдения за неизпълнението на задълженията на ищеца. Освен това според установената съдебна практика, релевантни са фактическите основания за издаване на заповедта. Дори при несъответствие между тях и посочените като нарушени законови разпоредби, това не опорочава уволнителната заповед. Достатъчно е в нея извършените нарушения и наложеното наказание да са посочени по разбираем за работника начин. Съгласно 4 разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение е въведено с цел преценка на изискването по чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно, поради което когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. В настоящия случай процесната заповед за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 КТ- отразените в нея дисциплинарни нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и подробно, с посочване на време и място на извършването им и в какво се изразяват, по начин, който дава възможност на работника да узнае за конкретните факти, които са причина за наказването му.

Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения.

На следващо място, съдът намира, че спазено е и изискването на чл.193, ал.1 от КТ, като изложените в този смисъл възражения от ищеца са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина /решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.дело № 826/2009 г./. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, тъй като такава процедура, като динамичен фактически състав, с отделни фази в хронологична последователност, не е предвидена и уредена в КТ/ решение № 629 от 01.11.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.дело № 279/2009 г. и решение № 8 от 1.04.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.дело № 1035/2009 г./. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника или служителя по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. В процесната хипотеза от съдържанието на дадените от ищеца обяснения е видно, че те са дадени именно във връзка с обстоятелствата, които са счетени от работодателя за нарушения на трудовата дисциплина, констатирани при извършена проверка. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция 5 по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. Предвид на изложеното съдът намира, че в процесния случай е спазено и другото формално изискване на закона, обуславящо законността на уволнението- работодателят надлежно е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да изиска писмените обяснения на ищеца преди да му наложи дисциплинарното наказание. С оглед данните по делото настоящия въззивен състав приема, че преди налагането на дисциплинарното наказание на ищеца е спазена процедурата по чл.193 от КТ. Въпреки искането на работодателя обясненията да бъдат дадени незабавно, А. М. М. не е бил поставен в невъзможност да даде такива. Ищецът е дал обяснения на 22.08.2022 г. и те са били взети предвид от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са сроковете по чл.194 от КТ, в които може да бъде наложено дисциплинарното наказание. Дисциплинарното нарушение е било открито на 10.08.2022 година, когато е бил съставен констативен протокол от К.Н.К.-старши мениджър в отдел „Предотвратяване на измами“ в „А1 Б.“ ЕАД, гр.София и от В.М.-Д.- супервайзор предотвратяване на вътрешни злоупотреби в отдел “Предотвратяване на измами“ в „А1 Б.“ ЕАД, гр.София, в който са описани действията на ищеца А. М. М. довели до налагане на дисциплинарното му наказание.