Решение № 5415 от 24.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5415 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100506983 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение №7703 от 26.04.2024 год., постановено по гр.д. №60377/2023 год. по описа на СРС, 65 –ти състав е ЧАСТИЧНО УВАЖЕН предявен осъдителен иск , с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 срещу Столична Община, и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумата в размер на 1259,28 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 210400064 ,с включени 15лв. ликвидационни разноски, за увреждания по л.а. „Тойота Ленд Крузер“ с рег.

№********,причинени при ПТП на 22.10.2018год. в гр.София, ведно със законна лихва от 03.11.2023год. до окончателното й заплащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от уважения размер от 1259,28лв. до пълния предявен размер от 1393,10лв. , представляваща регресно вземане по щета № 210400064, с включени 15лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от 03.11.2023год. до окончателното й заплащане ,като неоснователен и недоказан. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК ответникът Столична Община подава въззивна жалба срещу решението в частта, с която претенциите на ищеца са уважени, като неправилно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и необосновано. Основното възражение на въззивника, във връзка с което излага подробни съображения, е относно липсата на събрани по делото доказателства, които по несъмнен 1 начин да установят настъпването на твърдяното ПТП, респ. претърпяване на щетите от застрахования при ищеца лек автомобил. Изводите на първоинстанционния съд, посочва въззивника, почиват на документи, в които са изложени единствено субективни твърдения на водача на лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП, които не са подкрепени от други доказателства. Липсата на официални документи по делото, какъвто се явява протокола от ПТП, какъвто в случая не е съставен, тъй като мястото на произшествието не е посещавано от служител на МВР, имат за последица неизпълнение на разпределената на ищеца доказателствена тежест по доказване елементите от фактическия състав, реализирането на който е необходим за ангажиране отговорността на въззивника. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и необоснована. Оспорва като недопустимо възражението относно липсата на съставен констативен протокол от ПТП, доколкото, предвид фактическата обстановка по делото, настоящата хипотеза не изисква посещение на местопроизшествието от служители на МВР, тъй като инцидентът е с един участник и автомобилът е в състояние да се придвижи сам на собствен ход. Въззиваемият излага съображения, че липсата на събрани гласни доказателствени средства по делото не може да се въведе като процесуално нарушение, респ. неизпълнение на задължението на съда да изясни фактическата обстановка по делото, доколкото са предприети всички възможни действия за явяването му в съдебно заседание, но са останали безуспешни.

Оспорва въззивникът да е доказал възраженията си в хода на първоинстанционното производство, в частност относно съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил.

Моли съда да отхвърли въззивната жалба, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 против Столична Община, с която е предявен осъдителен иск , с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1393,10лв., представляваща регресно вземане по щета № 210400064 ,с включени 15лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от 03.11.2023год. до окончателното й заплащане. Ищецът твърди, че на 22.10.2018год. около 09,40часа по време на движение в кв.Горна баня ,гр.София е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил „Тойота Ленд Крузер“ с рег. № ********. Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена 2 неравност /дупка/ на пътното платно, в следствие на което са нанесени щети на автомобила.

Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 1378,10лв. на 09.11.2018год. на застрахованото лице. Претендира от ответника заплащането на тази сума ,ведно с ликвидационни разноски от 15лв. или сумата в общ размер от 1393,10лв.Претендира деловодни разноски. Ответникът Столична Община в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва ,че увреждането на автомобила ,застрахован при ищеца е в резултат на покрит риск.Оспорва механизма на ПТП, тъй като твърди, че не е доказано, че причина за процесното ПТП е несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, тъй като произшествието е настъпило поради това, че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост.Оспорва и размера на иска ,като завишен. Ето защо моли съдът да отхвърли иска като недоказан и неоснователен.Претендира деловодни разноски.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд правилно е приел, че за за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Спорни между страните остават въпросите относно действителното настъпване на твърдяното ПТП при обстановката, описана от ищеца – въззивник в исковата молба, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените щети, както и техния размер.

На 22.10.2018 г., около 09:40 часа, лек автомобил "Тойота Ланд Крузър" с рег.

№********, управляван от И.Е.Л., на кръстовището между ул."Дъга" и ул.“Равнище“ в кв.

Горна Баня, превозното средство попада в дупка на пътното платно - необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, в резултат на което върху автомобила са нанесени видими материални щети върху предна дясна гума и задна дясна гума.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети върху автомобилната гума се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.

Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла 3 на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.

Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно въззивника /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА пътищата, обслужващи съответната община, са нейна собственост. По делото не е спорно, че улицата, на която се намира пътя, на който е реализирано произшествието, е общински път, който е публична общинска собственост, по смисъла на чл. 8 от ЗП, чл. 3, ал. 3 ЗП. Собствеността на Общината се разпростира върху всички елементи, включително и пътните съоръжения по аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗП, пътни съоръжения са и пречиствателните съоръжения, а по смисъла на § 1 от ДР на ППЗП, пречиствателно съоръжение е утаителна шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното платно.

Предвид изложеното, безсъмнено Столична община е задълженото лице във връзка с поддържането и стопанисването на процесния общински път, като осигурява тяхната изправност и състояние, което не е опасно за преминаващите по платното автомобили и пешеходци. Задължението на Общината за ремонт и поддръжка обхваща не само общинските пътища, а и подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, като тези им задължения за вменени съобразно разпоредбата на чл. 31 и чл. 30, ал. 4 ЗП.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна норма, която да го задължава да извършва дейности по поддържане на пътното платно в гр. София.

В конкретния случай това задължение е уредено в законодателството посредством множество разпоредби, закрепени в различни нормативни актове.

На първо място, това е разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, съгласно която ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до 4 извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. На второ място, това е разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата, съгласно която изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. На трето място, разпоредбите на § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП, от една страна, предвиждат характера на грижите, които следва да бъдат полагани от всяка община при стопанисване на пътищата нейна собственост, и от друга страна, очертава начина, по който следва да се осъществява тази грижа. Задължението на Общината включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията. На четвърто място, релевантната за спора разпоредба на чл.167, ал.1 ЗДвП вменява на лицата, стопанисващи пътя да сигнализират незабавно препятствията по пътя, респ. да ги отстраняват в най – кратък срок. Легално определение на понятието „препятствие на пътя“ предоставя разпоредбата на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, съгласно която това е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Изводът от цитираните разпоредби е че дължимата грижа изисква задълженото лице да осигури обезопасяване на участъци с компрометирана и поради това опасна за движение, вкл. за пешеходци, пътна настилка. Целеният краен резултат е безпрепятствено и безопасно използване на пътя съобразно неговото предназначение, както от преминаващите пешеходци, така и от движещите се превозни средства.