Определение № 1588 от 27.05.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2796/2024
- Вид
- Определение № 1588
- Подписан
- 27.05.2025
- В сила
- 27.05.2025
- Състав
- Тотка Калчева, Диляна Господинова, Галина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (текст от значение за ЕИП)
- чл. 75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 7, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3, предл. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- § 1, т. 30 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- § 1, т. 34 · Закон за платежните услуги и платежните системи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1588 гр. София, 27.05.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове:
Галина И.а
Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20248002902796 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД срещу решение № 350 от 31.05.2024 г., постановено по т.д. № 993/ 2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, с което е потвърдено решение № 260326/ 30.08.2023 г., постановено по т.д. № 246/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав. С първоинстанционното решение „Банка ДСК“ АД е осъдено да заплати на „Близард Системс“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ сумата от 50 000 евро, представляваща стойността на неразрешената платежна операция, извършена с платежно нареждане от 11.09.2020 г. чрез наредено плащане във финансов център Бургас на „Банка ДСК“ АД от лицето И.К.Й. по разплащателна сметка с титуляр „Близард Системс“ ЕООД в полза на „НАТ Транс 80“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 857, 64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 50 000 евро, с левова равностойност 97 791, 50 лв., начислено за периода от 12.09.2020 г. до 31.01.2021 г.
В касационната жалба се излага оплакване за недопустимост на обжалваното решение, тъй като са били налице предпоставките за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на преюдициалното за него 1 наказателно дело, което не е направено от въззивния съд. Касаторът посочва, че въззивното решение е и неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа, че апелативният съд не е обсъдил представения в производството обвинителен акт, от който се установява, че неразрешената платежна операция е извършена в резултат на измамливи действия на две физически лица, което е основание за освобождаване на доставчика на платежната услуга от отговорност за причинените на платеца вреди съгласно чл. 80, ал. 3, предл. 1 ЗПУПС. Въззивният съд не е съобразил и това, че по делото е доказано, че управителката на ищцовото дружество „Близард Системс“ ЕООД е проявила груба небрежност при съхранение на личните си данни в документа за самоличност, като не е уведомила компетентните органи за неговото изгубване, кражба, повреждане или унищожаване, в резултат на което тези данни са използвани от други лица за изготвяне на неавтентично пълномощно, чрез което е направено нареждането на превода от 50 000 евро.
Касаторът счита, че това поведение следва да се квалифицира като неизпълнение на задължението на ползвателя на платежни услуги по чл. 75 ЗПУПС да запази персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент, което също е основание за освобождаване на доставчика на платежни услуги от отговорност съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. В касационната жалба е направено позоваване на практика на СЕС, като се сочи, че при съобразяване на тълкуването в нея трябва да се приеме, че пълномощното, с което титулярят на банкова сметка упълномощава трето лице да извърши разпореждане със средства от нея, представлява част от уговорената процедура, която се квалифицира като платежен инструмент. Ето защо, когато тази уговорена процедура е спазена, както е в случая, в който при нареждането на превода е представено валидно от формална страна пълномощно, е налице недвусмислено и обективно съгласие за извършване на платежната операция по чл. 70, ал. 3 ЗПУПС и тя следва да се определи като разрешена. Касаторът заявява, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалната норма на чл. 266, ал.3 ГПК, като е оставил без уважение направено във въззивното производство от тази страна доказателствено искане за изискване на данни за регистрация в регистъра на Нотариалната камара на Република България на пълномощното, което е използвано при нареждане на процесната платежна операция, с което се цели установяването на добросъвестността на банката при изпълнение на задълженията й във връзка с тази операция. Посочва, че апелативният съд неправилно е отказал да приложи правилата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД и чл.
422, ал. 3 ТЗ, в които са регламентирани предпоставките, при които длъжникът се освобождава от своето задължение, когато изпълни на привиден кредитор. Те намират приложение и при отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешена платежна операция. Доколкото в случая банката е изпълнила нареждането за плащане на лице, което с оглед представеното нотариално заверено пълномощно се е явявало 2 овластено да получи изпълнението по договора за разплащателна сметка, то при прилагане на тези норми се налага изводът, че нейната отговорност за това не може да бъде ангажирана.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Освен това той формулира и четири въпроса, по отношение на които твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация „Близард Системс“ ЕООД не е подал отговор на касационната жалба.
Третото лице помагач на страната на ответника – Д. С. Р., не е подало отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, предявен от „Близард Системс“ ЕООД, в качеството му на платец, срещу „Банка ДСК“ АД, като доставчик на платежни услуги, за присъждане на сума в размер на 50 000 евро, представляваща стойността на неразрешена платежна операция, която подлежи на възстановяване от доставчика на платежни услуги на платеца, както и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума 3 857, 64 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.
Направил е извод, че от събраните в производството доказателства се установява, че на 11.09.2020 г. е извършена описаната в исковата молба платежна операция по нареждане на сума в размер на 50 000 евро от банковата сметка на ищеца „Близард Системс“ ЕООД по банкова сметка на дружеството „НАТ Транс 80“ ЕООД, както и че тя е наредена от лицето И.К.Й., който се е легитимирал с пълномощно като представител на дружеството-титуляр на сметката, от която се извършва разпореждането с парични средства. Счел е за установено по делото и че това пълномощно е неавтентичен документ, което означава, че от „Близард Системс“ ЕООД не е дадено съгласие за изпълнение на описаната платежна операция. С оглед на това и при прилагане на чл. 7, ал. 1 ЗПУПС въззивният съд е заключил, че тази операция е неразрешена и на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за ответника, като доставчик на 3 платежни услуги на платеца, е възникнало задължение да възстанови на последния сумата от 50 000 евро. В решението са изложени съображения, че отговорността на банката за възстановяване на средствата, предмет на неразрешената платежна операция, е обективна, не е обусловена от наличието на противоправни действия на неин служител или на трети лица, като за да бъде ангажирана, е необходимо единствено да се докаже, че платежната операция не е наредена от титуляря на платежната сметка, което се установява в случая. Освен това доставчикът на платежни услуги извършва дейност като професионалист и следва при това да използва всички средства да защити интересите на клиентите си, дори такива, надхвърлящи обичайните при полагане на грижата на добрия търговец. С оглед на тези особености е счетено, че общата норма на чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД не намира приложение при ангажиране на отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешена платежна операция.
Въззивният съд е достигнал до извода, че отговорността на банката отпада само при предпоставките на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която норма изисква вредите от неразрешената платежна операция да са причинени или чрез измама от платеца, а не от трети лица, или в резултат на неизпълнение от платеца на някое от задълженията му по чл. 75 ЗПУПС умишлено или при груба небрежност. Приел е, че по делото не се установява да е осъществен някой от тези факти. Посочил е и конкретно, че задължението за съхранение на личните данни в документ за самоличност, на неизпълнението на което се позовава ответникът, не може да се приравни на задължението на платеца по чл. 75 ЗПУПС за запазване на персонализираните средства на платежния инструмент, защото като такъв може да се квалифицира само този, който отговаря на легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 30 ДР ЗПУПС, какъвто не е документът за самоличност на едно физическо лице. Счел е също, че по делото не са представени никакви доказателства за установяване на твърденията на ответника, че управителят на ищцовото дружество е изгубил личната си карта или че този документ е бил обект на кражба. Предвид изложеното въззивният съд е заключил, че предявените осъдителни искове са изцяло основателни, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд.
На първо място, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на вероятна недопустимост на решението на Софийски апелативен съд, което представлява основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Наличието на този порок на решението е обосновано с това, че към момента на неговото постановяване е била налице отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, а именно висящ преюдициален спор по н.о.х.д. № 3839/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. Твърди се, че фактът на престъплението, което ще бъде установен в това наказателно производство, е от значение за основателността на заявеното от ответника в процеса възражение за наличие на обстоятелство, което съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС изключва отговорността 4 му за извършената неразрешена платежна операция и което е, че вредите от тази операция са причинени чрез измама.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Следователно соченият от касатора порок е от такова естество, че ако е налице, би довел до недопустимост на обжалваното решение, поради което настоящият съдебен състав трябва да се произнесе дали в случая са осъществени предпоставките за спиране на настоящото исково производство до приключване на наказателното дело, което се твърди да е преюдициално за него, и оттам дали има вероятност актът на въззивния съд да е недопустим.
Основанието за спиране на гражданското производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. В мотивите на Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Наред с това в константната практика на ВКС се приема, че спиране на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК е приложимо и при висящи гражданско и наказателно съдебни производства, като в тази насока са и мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прецени дали висящо наказателно дело е преюдициално за гражданско дело, трябва да се вземе предвид, от една страна, предметът на гражданското производство, а, от друга страна, да се съобразят обективните предели на задължителната сила на влязлата в сила присъда, която ще бъде постановена от наказателния съд и която гражданският съд е длъжен да зачете, които съгласно нормата на чл. 300 ГПК обхващат факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това едно наказателно дело би било от значение за изхода на спора по гражданското дело, когато извършването на същото противоправно деяние, което е предмет на повдигнато обвинение, е посочено от страната като правопораждащо обстоятелство на нейно субективно материално гражданско право, което е предявено в исковия процес.
Разпечатката съдържа 24 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aacb58f0-1c75-4817-8b05-83c562e6ab85