Решение № 6752 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6752 гр. *************, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110144813 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и еобразувано по искова молба, подадена от „************“ АД срещу „******************“ АД.

Ищецът „************“ АД твърди, че на 29.12.2020 г. в гр. *************, на ул. „**********“ № 15, било настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. „**************”, м. “********“, рег. № *********, управляван от Д. М. и л.а. м. „*************”, м. “ *********“, с рег. № ************** собственост на М.

З. Д., в резултат на което на л.а. м. “*************" били нанесени вреди. За процесното ПТП бил съставен двустранен протокол за ПТП, попълнен от участниците в него, съгласно изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ Закона за движение по пътищата и чл. 5, ал. 1 от Наредба I3- 41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към гаранционния фонд. Според ищеца процесният инцидент бил настъпил по вина на водача на л.а. м. „**************“, с рег. № *********, Д. М., който, преминавайки покрай паркирания л.а. м. „*************”, поради неправилна преценка за местоположението му и разстоянието, което трябва да остави между двата автомобила, ударил същия. Към момента на настъпване на процесното ПТП увреденият л.а.

„*************” е бил предмет на договор за застраховка „Каско на МПС“, скл. между ищеца и собственика на автомобила, за което е съставена полица № ***********, а гражданската отговорност на водача на л.а. м. „**************” била застрахована от ответното дружество. Въз основа на подадено от собственика на л.а. м.

1

“*************” уведомление при ищеца била образувана ликвидационна преписка № 210763808. С възлагателно писмо увреденият автомобил бил изпратен за извършване на ремонт в доверен сервиз на застрахователя, за което на 11.03.2021г. от ищеца била заплатена сумата 2895,10 лева. В исковата молба са развити съображения, че с плащане на обезщетението ищецът се суброгирал в правата, които собственикът на увредения автомобил имал към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите. Освен заплатеното обезщетение в размер на 2895,10 лева, ищецът бил направил и ликвидационни разноски за определяне на размера на обезщетението в размер на 15,00 лева. Ответникът заплатил на ищеца сумата 1504,66 лева, като остатъкът в размер на 1405,44 лева не бил платен.

Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 500 лева – частична претенция от сумата 1405,44 лева, представляваща разликата между изплатеното от „************“ АД застрахователно обезщетение по преписка №210763808, ведно с обичайните ликвидационни разноски и доброволно възстановената от ответника ЗАД „Далл Богг *********“ АД сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба29.07.2021г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „******************“ АД в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът признава за безспорно наличието на застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка, с предмет гражданската отговорност на собственика на л.а. м.

„**************“, с рег. № *********, плащането на сумата 2895,10 лева от ищеца като застрахователно обезщетение по щета № 210763808, както и плащането на сумата 1405,66 лева по процесната щета, представляваща 1390,66 лева- главница и 15 лева-ликвидационни разноски. В отговора на исковата молба се оспорва наличието на противоправно поведение на водача на л.а. м. „**************“, като се развиват доводи, че същият бил заел правилно дясната лента за движение на ул. „**********“.

Твърди, че описаната щета по греда- заден мост на л.а. „*************“ не се намира в причинно- следствена връзка с процесното ПТП, тъй като л.а. „**************“ се е движил със скорост не по- висока от 10 км/ч. Ударът бил настъпил в задната лява част на л.а. „************* *********“, като било констатирано само ожулване на заден ляв панел и задна броня. Оспорва предявеният иск по размер. Поддържа, че увредените части на л.а. „*************“ могат да бъдат възстановени със сумата, изплатена от ответника в размер на 1405,66 лева. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 17.09.2020г. между “************” АД и М. З. Д. е сключен договор за застраховка “Каско на МПС”, за което е съставена застрахователна полица № 2

***********, с предмет л.а. м. “*************” и период на застрахователно покритие 29.09.2020г.- 28.09.2020г.

От представените Общи условия за застраховки Каско на МПС се установява, че покритите рискове при клауза “Пълно Каско” включва вреди по автомобила, настъпили в паркирано състояние. Отговорността на застрахователя е до застрахователната стойност, но не повече от действителната стойност на МПС. В Общите условия е посочено, че действителната стойност на ново МПС е цената на закупуваното му в ново състояние от производител или официален представител.

Действителната стойност на употребявано МПС се определя по средна пазарна цена или по ценови лисни, приети от застрахователя за оценка на употребявани МПС, с корекция след оглед от упълномощен представител на застрахователя.

На 24.12.2020г. на ул. “**********” № 15 в гр. ************* е настъпило ПТП между л.а. м. “*************” и л.а. м. “**************”, при което при движение в една и съща посока, л.а. м. “**************” се ударил в задната част на л.а. м.

“*************”. За настъпилото ПТП участниците съставили двустранен констативен протокол.

Въз основа на подадено уведомения от застрахования пред ищеца е образувана щета № 210763808.

С възлагателно писмо от 25.1.2021г.ищецът е възложил на “************* франк ауто ТСК ************* 2” АД да извърши ремонт на увредения л.а. м.

“*************”. За извършения ремонт последният е издал фактура № 0000252863/ 26.02.2021г. за сумата 2895,10 лева.

С ликвидационен акт № 985149/ 10.03.2021г. е взето решение по процесната застрахователна щета да бъде платено обезщетение в размер на 2895,10 лева, която сума е платена на 11.03.2021г.- платежно нареждане от 11.03.2021г.

За установяване на механизма на деянието и настъпилите вреди пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез свидетелски показания и е назначена съдебно- автотехническа експертиза.

От показанията на св. М. Д. се установява, че притежавания от нея л.а. м.

“*************” бил паркиран на ул. “**********”, в дясно, по посока на движението.

Свидетелката чула шум и когато излязла навън видяла, че колата била ударена в задната част от микробус на “Еконт”. Св. Мурафчиев твърди в показанията си, че преминавайки покрай процесния л.а. м. “*************” с управлявания от него микробус, ударил паркирания в дясно на пътното платно л.а. м. “*************”.

Съгласно заключението на съдебно- автотехническата експертиза, механизмът на ПТП е следният: при преминаване покрай паркиралия в дясно на пътното платно л.а. м. “*************”, л.а. м. “**************” блъснал последния в задната част.

3

Причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. м.

“**************”. Извършените СМР са необходими за отстраняване на щетите по увредения автомобил. Вредите по същия се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Увреждането на греда заден мост се намира в пряка причинна връзка с механизма на ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са обстоятелството, че между ищеца и собственика на л.а. м. “*************”, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а.м.

“**************”. Плащането на застрахователно обезщетение на застрахования и плащането на сумата 1504,56 лева от ответника на ищеца.

На следващо място, безспорно е установено, че на 24.12.2020г. е настъпило ПТП между л. а. м. “*************" и л. а. м. "**************" . От събраните писмени доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП, се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на л. а. м. "*************", а именноводачът на л.а. м. "**************" не е спазил правилата, регламентиращи задължение на водачите да се уверят, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението преди да преди да предприеме маневра. Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол.

Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ и свидетелските показания. Установява се, че водачът на л.а. м. “**************” не е спазил задължението си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Неизпълнението на тези задължения са в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м . "**************" бе спазил тези задължения, до удар не би се стигнало.

Следва да се посочи и, че с плащане на сумата 1504,56 лева ответникът е направил извънсъдебно признание на иска по основание, поради което механизмът на деянието следва да се счете за изяснен.

Основният спор между страните е концентриран върху обстоятелството има ли причинна връзка между механизма на ПТП и уврежданията по греда заден мост.

4

Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди по автомобила, вкл. и по греда даден мост. Установява се, че водачът на л.а. м. “**************” не е спазил задължението си по чл. 25 ЗДвП. Неизпълнението на тези задължения са в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м. "**************" бе спазил тези задължения до удар не би се стигнало.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.); практика по решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.); застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика- решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК , II т. о. и др., е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите н а чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.); във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.); във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т. е. по пазарната му стойност.