Решение № 1651 от 07.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. Бургас, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120100633 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. ***, ул. „Ген.

Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 812115210, представлявано от Ц. В. М. - изпълнителен директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Р. В. против Щ. М. С. с ЕГН ********** и адрес в *** чрез назначения от съда особен представител адв. И. Д. И., с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми:

1. 209.60 лева, дължими по издадени фактури за периода от 27.09.2021г. до 25.10.2022г., с отчетен период по фактури от 28.07.2021г. до 27.09.2022 г.

2. 40.12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.10.2021г. до 28.11.2023 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, както и разноски по чгд №***/2023 г. на БРС.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на услугите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по силата на валидно възникнало облигационно правоотношение за водоснабдяване на обект с адмнистративен адрес:

*** и със заведена партида в базата данни с абонатен № ***. Качеството „потребител на ВиК услуги" възникнало за Щ. С. от момента на придобИ.е на правото на собственост върху посочения обект съгл. изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгл. чл. 8 от същата наредба възникналото между страните облигационно правоотношение се извършвало по 1 силата на публично известни Общи условия, които били общоизвестни и публикувани в интернет. Съгл. чл. 23, ал. 4, изр. 3 от въпросните ОУ и чл. 32, ал. 4, предл. 2 от Наредба №4 отчитането на водомера на абоната е било осъществявано за процесния период по електронен път чрез използване на мобилно устройство. ТВърди се, че консумиранта вода била определена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба №4. Сочи се, че начинът на електронно отчитане бил удостоверен от представеното заверено копие от справка извлечение, в които били отразени – състоянието на измервателното устройство, начина му на отчитане както и съответния режим на работа.Твърди се още, че за установяване правилното разпределение на доставеното количество вода, били поставени въпроси към СТЕ (каквото доказателствено искане не е релевирано).

След всяко отчитане по ел. път в законоустановения срок са били издавани фактури, в чиито реквизити фигурират : отчетените водни количества, отчетения период, за който се издава всяка фактура, както и единичните цени на всяка от предоставяните ВиК услуги – вода, канал и пречистване. Съгл чл. 33, ал. 2 от ОУ ответницата следвало в 30 дневен срок от издаването на фактурите да заплати задълженията по тях, което не било сторено. Неизпълнението по фактурата поставяло автоматично ответницата в забава с изтичането на 30 дневен срок от издаването на ДФ, поради което се дължала и лихва за забава. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Заявява в уточнението на отговора на исковата молба, че оспорва факта ответника да е потребител и длъжник, поради липса на договор с ищцовото дружество, както и документ за собственост на недвижимия имот. Оспорва партидата, както и извършено предоставяне на услуга от ищеца и потребление от ответника; оспорва представените фактури, т.к. не са доказателство за предоставена услуга и потребление. Оспорва дължимите суми, потреблението на съответстващото им количество вода, начина на отчитане, извършено в нарушение на реда за отчитане на водомерите. Твърди, че не е спазен реда за отчитане и документиране на показанията на водомера, както относно начина, така и относно реалния размер на потребената услуга. Не било спазено и изискването на Наредба 4 / 2004, като съгл. чл. 30. изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, поради което било невъзможно да се определи има ли потребление и ако има, какво е точното количество потребена вода.

Счита представените ДФ за частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 във вр. с чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти, които и м а т само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. С тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Не релевира доказателствени искания В открито съдебно заседание, ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете. Особеният представител поддържа оспорването на исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. счл. 410 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 203 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Към първоинстанционното производство е приложено чгд № ***/2023 г., в рамките на което с разпореждане от №*** от 12.12.2023 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на 2 парично задължение за сумата 231, 54 лв. представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода с отчетен период по фактури от 28.07.2021г. до 27.09.2022 г., ведно със законната лихва за период от 11.12.2023 г. до изплащане на вземането и 40.12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.10.2021г. до 28.11.2023 г.

Издадена е заповед със същият номер и дата, връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление., като съдът на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Пред БРС в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство. Предявената за установяване в рамките на чл. 422 от ГПК главница по ДФ е в размер по-малък от заявеното в заповедното производство, поради което за остатъкът от 21, 94 лв. заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от заповедния съд. Последното обуславя допустимостта в останалата част на настоящото производство, поради което съдът дължи произнасяне по основателността на исковете.

Видно от представените от ищеца фактури от 27.09.2021 г. до 25.10.2022 г. /л.

19-31/, които са издадени за с отчетен период от 28.07.2021 г. до 27.09.2022 г., за посочения обект била открита партида на клиент с аб. № *** към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.

От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 10 от делото/ е видно, че отчитането от 28.07.2021 г. до 27.09.2022 г. на потребеното количество вода било „служебно“, като са начислявани служебно по 5 кубика. От фактурите и справката се установява, че общото количество (70.00 куб. м.) било остойностено, като били начислени общо 209, 60 лева за потребена вода.

Приложени са по делото и Протоколи, датиращи за периода от 25.08.2021 г. до 27.09.2022 г. (л. 67-81), съставени от Ж. Г. К., отчетник водомери при ВиК-Бургас и подписани от М. П. А., водомайстор, от които също се установява, че от 27.09.2021 г. до 25.10.2022 г. на аб. №*** на *** са начислявани служебно по 5 кубика, тъй като къщата била обитавана от един човек.

Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2021 г. била без ДДС: -1,248 лв. за доставяне на вода, 0,467 лв. – за отвеждане и 0,586 лв. за пречистване, а към 2022 г. -2, 140 лв. за доставяне на вода, 0,542 лв. – за отвеждане и 0,973 лв. за пречистване, съгласно Решение № БП-Ц-17от 29.07.2022 г. на КЕВР. Видно от фактурите различната цена през процесния период, в рамките на който са били приети и решенията на комисията, са съобразени, което се потвърждава и от отговор на въпрос 1.6. по назначената и приета по делото съдебно техническа експертиза.

В открито съдебно заседание от 08.07.2024 г. е разпитана свидетелката Ж. Г. К. отчетник на измервателни уреди при ищеца, чиито показания съдът кредитира с повишено внимание с оглед чл. 172 от ГПК. Пред съда, свидетелят заявява, че тя отчита улица „***“ в кв. „***“, като процесният имот представлявал къща, където никога не е виждала измервателен уред считано от 2019 г. Виждала е в имота да живее една жена, разговаряла е с нея и при зададен въпрос дали ползва вода, последната е отговаряла, че ползва, поради което инкасаторът отчитал служебно по 5 кубика месечно вода, за което съставял протоколи, на които се подписвал и водомайсторът, т.к. пребиваващата в имота отказвала. Свидетелката е посочила, че Щ. М. С. е титуляр по партидата на къщата на ул. ‚***“ №5 и това е било така поне от пет години. Към момента обаче имотът по думи на свидетелката бил необитаем от около година и 3 половина, т.к. обитателката заминала за Германия, за което било уведомено надлежно ищцовото дружество

Съгласно приетото без възражения по делото експертно заключение по допуснатата от съда техническа експертиза на вещото лице Д., което съдът кредитира с доверие, като компетентно изготвено, за процесния обект нямало регистрирано измервателно устройство и не може да се отчита електронно от служителите на водния оператор с ползването на мобилен промишлен компютър. Посочил е, че в електронния карнет на абонатния номер ***, записите били „Служебни" и са направени съгласно изискванията на чл.39,ал.5 от Наредба №4/2004г. Посочено е, че от съставения електронен карнет, съгл. данни от програмата на водния оператор, се разбирало, че за процесния период служителите на водния оператор не са отчитали измервателно устройство, а са съставяли необходимите Протоколи, чрез които са начислявали „Служебни", количества. Експертът заключил, че всички цени в издадените фактури за процесния период отговарят на съответните одобрени с решения на КЕВР, а именно Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР и Решение № БП-Ц-17от 29.07.2022 г. на КЕВР. Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които експертът е достигнал.

В ОСЗ от 08.07.2024 г. вещото лице Д. е пояснило, че има основания да счита, че имотът е имал водомер преди, поради което му била открита и партида, т.к. имало кампания В и К да монтира служебни водомери на всички обекти в кв. ***, но те започнали да се развалят и останали партиди без измервателни устройства. Вещото лице споделя, че когато посетил имота на място съседите го информирали, че собственикът работи зад граница и към момента не пребивава на адреса. Вещото лице е пояснило на особения представител на ответната страна, че ВиК оператотът няма задължение да поддържа самото измервателно устройство, а магистралата по пътя, както и водопроводното отклонение до измервателното устройство.

От ищцовото дружество са представени заявление за временно преустановяване отчитането на водомери с вх. №П-3128 от 06.10.2022 г. от Щ. М. С. с посочен постоянен адрес гр. Бургас, ***, с което последната е посочила, че желае временно дапреустанови отчитането на водомера за питейна вода на имот с адрес в гр. Бургас, *** с аб. №***. Към заявлението е приложено нотариално заверено от консулската служба при Франкфурт пълномощно от 15.03.2022 г., с което Щ. М. С. е упълномощила З. М. З. да я представлява пред ВиК Бургас във връзка със спиране на водата на жилище, находящо се в гр. Бургас, ***.