Определение № 333 от 05.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Враца, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261400500234 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпили частни жалби вх. № 4616 от 04.03.2026г. на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор И.К., чрез юрисконсулт В. Т., и вх. № 4641 от 04.03.2026г. на „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", представлявано от управителя И.М.Ш., чрез юрисконсулт С.С., против определение № 244 от 02.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1691/2025 г. на РС-Враца, с което са отхвърлени като неоснователни молбите им с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 786 от 04.12.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК175330437 счита, че присъденият с решението в негова тежест адвокатски хонорар от 500,00 лева е прекомерен, предвид ниската правна и фактическата сложност на делото.

Твърди, че е наличен голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, поради което за процесуалния представител на ищеца не е било трудно да организира защитата си по настоящото дело; че защитата и за двата иска за нищожност се е съсредоточила върху неправилно посочения в договора за кредит ГПР, като 1 нищожността на договора за предоставяне на поръчителство е функция от нищожността на договора за кредит. Като важно обстоятелство, свидетелстващо за ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство, посочва, че съдът следи служебно за нищожността на процесните договори, когато са приложени като доказателство по делото.

Отбелязва също, че производството по делото е разгледано срочно, проведено е едно-единствено открито съдебно заседание, на което процесуалния представител на ищеца не е присъствал, с оглед на което счита, че и той самият не е преценил производството като сложно. Поддържа, че по делото са били безспорни редица обстоятелства между страните, в това число и сключването на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, поради което на процесуалния представител на ищеца не се е наложило да ангажира прилагането на многобройни и сложни доказателствени средства. Моли съда да отмени, като неправилно и незаконосъобразно, обжалваното определение и вместо него да постанови определение, с което да измени решението по делото в частта с разноските като намали разноските за адвокатско възнаграждение в тежест на „Кредисимо“ ЕАД от 500,00 лева на 250,00 лева.

Жалбоподателят „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК 203508899 също счита, че присъденият с решението в негова тежест адвокатски хонорар от 500,00 лева за предявения срещу дружеството отрицателен установителен иск е прекомерно. Твърди, че делото се ползва с ниска правна и фактическа сложност, предвид наличието на голям обем еднозначна съдебна практика, разглеждаща искове за нищожност на договори за кредит и свързани с тях договори за предоставяне на поръчителство, че са налице редица безспорни обстоятелства между страните, като, например, сключването и параметрите на процесните договори, че делото е разгледано в рамките на едно открито съдебно заседание, на което не е присъствал процесуалният представител на ищеца. Моли съда да отмени, като неправилно и незаконосъобразно, обжалваното определение и вместо него да постанови определение, с което да измени постановеното по делото решение в частта с присъдените в полза на ищеца и в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение, като намали същите от 500,00 лева на 250,00 лева.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от А. Н. В., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М. С., в който твърди, че частните жалби са неоснователни и незаконосъобразни, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение от 500 лева не е прекомерно; че съда правилно е приел, че предвид изхода на спора поисканото адвокатско възнаграждение е разумно, пропорционално и справедливо. Поддържа, че делото е с предмет отрицателен установителен иск със значителен материален интерес; че за да упражни успешно правна защита на клиента си адвокатът се е запознал със значителни по обем и вид документи и с отговора на ответниците и е изготвил подробно писмено становище, в което е изложил доводи в подкрепа на иска, което предполага отделяне на време и средства. Дори да се приеме, че делото 2 не се отличава с изключителна правна сложност, същото е изисквало отделяне на време и средства за анализиране на доказателства и изготвяне на искова молба. Всички тези действия изискват не само юридическа компетентност, но и лично ангажиране и организация от страна на процесуалния представител на ищеца. Счита, че делото не е с рутинен характер, а ниската правна сложност не може да обезценява вложения адвокатски труд. Посочва, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е формиран в съответствие с действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която служи за ориентир, че е съобразен с материалния интерес по казуса и е под минимално предвиденото за такъв тип дейност, че кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, и категорично не следва да се намалява под предлог прекомерност. Изтъква, че са предявени четири отделни иска - два оценяеми и два неоценяеми, че се касае за различни правоотношения, тъй като са изследвани договори с отделни дружества поради което няма идентичност между тях, поради което минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, е 2 800 лева и именно тази сума следва да служи за ориентир. Моли съда да потвърди, като правилно и законосъобразно, обжалваното определение.

Въззивният съдебен състав намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което са допустими.

За да се произнесе по основателността на частните жалби, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д. № 1691/2025 г. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на А. Н. В., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М. С., с която са предявени кумулативно субективно съединени искове, както следва: против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437 - иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване, че сключеният между страните договор за заем № 2989354/07.06.2024 г. е нищожен поради противоречието му със закона; и против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК: 203508899 - иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване, че сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство от 07.06.2024г., сключен във връзка с договор за заем №

2989354/07.06.2024 г., сключен между А. Н. В. и „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен поради противоречието му със закона. Ответникът 3

„Кредисимо“ ЕАД е предявил при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК срещу А. В. за връщане на дължимата главница по договора за кредит, в случай че съдът обяви последния за недействителен съобразно чл.22 ЗПК.

С исковата молба е представено пълномощно, с което ищецът А. Н. В. е упълномощил адв. М. С. да го представлява по делото, както и договор за правна помощ и съдействие от 25.04.2025г., от който е видно, че за оказаната правна защита и съдействие по делото е договорено адвокатско възнаграждение 1000 лева, платено изцяло към момента на подписване на договора.

С отговорите на исковата молба, наред с оспорването на исковете, ответниците „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД са направили възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК и са поискали, в случай, че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски, да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който да бъде под определения в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа размер, както и са поискали при определянето на размера на възнаграждението съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което ищецът и процесуалния му представител не са се явили лично, а е депозирано становище от 11.11.2025г., в която са изразени становища по хода на делото и по същество на спора. По делото са събрани само писмени доказателства, представени от страните с исковата молба и с отговорите.

С решението по делото са уважени предявените срещу двамата ответници установителни искове, като с а прогласени за недействителни сключеният между ищеца и „Кредисимо” ЕАД договор за заем № 2989354/07.06.2024 г. и сключеният между ищеца и „Ай Тръст” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за заем № 2989354/07.06.2024 г.

С решението, на основание чл.78, ал.1 ГПК, е осъдено, „Кредисимо” ЕАД, да заплати на А. Н. В. съдебно-деловодни разноски в размер на 550.00 4 лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение; осъдено е също, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и „Ай Тръст” ЕООД да заплати на А. Н. В. съдебно-деловодни разноски в размер на 550.09 лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В мотивите на решението в частта за разноските районният съд е приел, че наред с разноски за държавна такса, ищецът е доказал и разноски в размер на 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски за държавна такса, а също и по 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Районният съд е приел за неоснователни възраженията на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед извършената от адвоката работа, съобразно и наредбата за възнагражденията за адвокатската работа.

В срока за обжалване на решението са постъпили молби по чл. 248 ГПК от всеки от двамата ответници за неговото изменение в частта за присъдените разноски, с искане за намаляване на присъдените на ищеца разноски за адвокатски възнаграждения до размер 250 лв. В молбите са развити подробни съображения, обосноваващи исканията за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор от А. Н. В., чрез пълномощника му адв. М. С., с който се оспорват твърденията в молбите и се иска от съда да не ги уважава и да не изменя постановеното по делото решение в частта за разноските.

По молбите по чл.248 ГПК Районен съд - Враца се е произнесъл с обжалваното определение, в което е приел, че като ориентир за присъждане на адвокатското възнаграждение, в решението е взел предвид чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, като минималния размер, съгласно посочената разпоредба е 438.00 лева по иска срещу „Кредисимо“ и 425.20 лева по иска срещу „Ай Тръст“, тоест присъдено е възнаграждение около минималния размер. Съдът е приел също, че не е задължен да присъжда разноски в минимален или под този размер, че присъжданите съдебни разноски са резултат от изхода на делото и от реализиране отговорността на ответника по чл.78, ал.1 ГПК. Дори и да са предявени с обща искова молба, отделните искове запазват самостоятелния си характер, тъй като 5 правопораждащите факти са различни, т.е. налице е хипотеза, в която ищеца, с оглед чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, има право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, съединени за общо разглеждане. Приел е, че съдът е отчел и процесуалната дейност на адвоката от една страна - изготвяне на искова молба, изготвяне на становище за първото по делото заседание, както и изготвяне отговор на насрещната искова молба, а от друга страна, че не може да бъде възприето становището на ответниците, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. Предвид изложеното, съдът е приел, че молбите по чл. 248 от ГПК се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.