Решение № 183 от 21.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Кристина Гюрова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Вероника А. Димитрова (СГП-София) като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603423 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 29.03.2021 г. по НОХД № 12 600 по описа за 2019 г., СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия В. СТ. К. за невиновен за това, че в периода от 19.02.2014 г. до 14.05.2015 г., в гр.София, кв.“3ахарна фабрика“, ул.“*******, като пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - М. В. Д., родена на *******. и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК.

На следващо място и на осн. чл. 190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

От така постановената присъда е останал недоволен прокурор при СРП, който в подадения протест ( и допълнение към него) сочи основания за неправилност на присъдата - излагат се доводи за доказаност на престъплението и авторството на подсъдимия в неговото извършване. прокурорът счита, че от датата на пълнолетието му ( 19.02.2014г.) до навършването на 14-годишна възраст на св.Д. ( 14.05.2015г.) същият е осъществил състава на вмененото му деяние от обективна страна, а съгласно заключението на СПЕ- и от субективна. От въззивната инстанция се иска да отмени 1 присъдата и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение по чл. 191, ал.3, вр. ал.1 от НК и му наложи справедливо наказание.

Срещу така депозирания протест е постъпило възражение по реда на чл. 322 от НПК от упълномощения защитник на подс. К. – адв. Е.Б., в което се излагат съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда, като се прави искане за нейното потвърждаване.

В съдебно заседание прокурорът от СГП не поддържа протеста и счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Моли въззивния съд да потвърди присъдата на СРС.

Упълномощеният защитник на подс. К.– адв. Е. Б. пледира за потвърждаване на присъдата на СРС, като в тази насока се позовава на доводите, развити от нея в писмени вид в депозираното възражение срещу протеста.

Подсъдимият К. моли възззивната инстанция да потвърди първоинстанционната присъда.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.

Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното от фактическа страна:

Подс. К. е роден на *******., като и понастоящем живее на семейни начала с М.

В. Д., с която заедно полагат грижи за двете им деца, родени от съвместното им съжителство. Св. М. В. Д. е родена на *******. Последната до неустановена дата през 2013 г., последната живеела заедно с майка си – св. В. Д. в гр.София, район “Връбница“, ул. “******* През 2010 г., когато св. М. Д. била на 9 години, двамата с подс. К. се запознали. Те станали приятели, харесали се и на неустановена дата през месец юни 2013 г. решили да се оженят, според разбиранията на общия им етнос. По това време, св. М. Д. била на 12 години, а подс. К. - на 17 години. Считано от тогава, двамата заживели съпружески в дома на родителите на подсъдимия К., находящ се в гр.София, ул.“*******. Подс. К. знаел, че по това време св. Д. нямала навършени 14 години, но въпреки това заживял на съпружески начала с нея. Майката на св. М. Д. не била съгласна двамата да живеят като семейство, предвид ниската възраст на нейната дъщеря. Поради тази причина, още първият път, когато последната напуснала домът 2 им - през месец юни 2013 г., св. В. Д. се опитала да преустанови съвместното им съжителство с помощта на полицейски служители, но въпреки положените усилия от нейна страна да стори това, св. М. В. отново избягала от дома на майка си и отишла при подс.К., където двамата продължили да живеят заедно като семейство.

На 31.08.2015 г., в резултат на съвместното им съжителство се родило първото им дете. Съставен бил акт за раждане №0311 на 09.09.2015г.г., въз основа на удостоверение за раждане №1308150311, издадено от СО -район Връбница, съгласно който детето Й.М.Д. е роден на 31.08.2015 г. в гр.София, от майка М. В. Д., родена на *******., без данни за баща. На 29.09.2015 г. в СРП постъпил сигнал от АСП, Д“СП“Връбница, относно подадено съобщение за раждане от Първа САГБАЛ „Св.София“ ЕАД от непълнолетна майка - М. В. Д., живуща на територията, обслужвана от тази дирекция - в дома на своя законен представител В. А. Д. в гр.София, район Връбница, ул.*******, която родила дете от мъжки пол на 31.08.2015г. от първа нежелана бременност, с неизвестен баща. От служител на АСП, Д“СП“-Връбница при извършена проверка по случая бил изготвен социален доклад, съгласно който се касае за непълнолетната майка М. В. Д., единствено дете от връзката на В. А. Д. с мъж на име И.Я.Р.в, която ражда първата си рожба от мъжки пол на 31.08.2015г. г., записано с имена Й.М.Д., от връзката си с мъж, който към момента е в неизвестност; бременността не е планувана и желана, което заедно с крехката възраст на М., е причина за преживяване на силен стрес и емоционален дисбаланс, както и първоначално желание за премахване на плода, както и че биологичният баща на Й. прекратява контактите си с младото момиче и на този етап няма данни за него.

Констатиран е риск за емоционалното състояние на М., предвид ранната възраст, в която става майка. Във връзка с констатирания риск е препоръчано предприемане на мярка за закрила в семейна среда за 14- годишната майка, на основание чл.4, ал.1, във вр. с чл.23 от ЗЗД, като се изготви план за действие за срок от една година.

Поради раждането на първото им дете, св. М. Д. и подс. К., се преместили и заживели заедно в дома на свидетелката В. А. Д. в гр.София, район Връбница, ул.*******, където пребивават и понастоящем.

На ******* г., в резултат на съвместното им съжителство се родило второто им дете. Издадено е удостоверение за раждане №*******, издадено от СО-район Връбница, съгласно който детето Б.М.Д. е роден на ******* г. в гр.София, от майка М.

В. Д., родена на *******., без данни за баща.

Подс. К. и св. М. Д. продължили да живеят като семейство в дома и на адреса на свидетелката В. Д., където заедно и с помощта на майката на М., полагали грижи за двете си родени деца.

3

Съгласно заключението на комплексна съдебно-психиатрична експертиза, касаеща освидетелстването на св. М. Д., същата е психически здрава; не са установени анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване /психоза/, което може да бъде приравнено на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието в юридическия смисъл на това понятие; липсва информация или медицинска документация за претърпян от нея психотичен епизод с качествено разстройство на съзнанието към инкриминирания период, който да наруши психичните й годности да разбира и да ръководи действията си. Интелектуалните й възможности са в норма за календарната й възраст, като няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. Същата е с правилно общо психическо развитие, има добра емоционална зрялост в рамките на възрастовия диапазон - непълнолетие, както и изработени критични и съпротивителни възможности. Не е повишено внушаема или достъпна за лесно и безкритично манипулиране от други лица и не е склонна към лъжа.

Въпреки малолетната си възраст през инкриминирания период, същата е могла правилно да възприема, осмисля и възпроизвежда обстоятелствата от значение за делото, да разбира и да ръководи постъпките си, както и че притежава свидетелска годност в настоящото наказателно производство, независимо от непълнолетната й възраст, а психичното й състояние позволява да участва пълноценно в наказателния процес и дава адекватни свидетелски показания.

Съгласно заключението комплексна съдебно-психиатрична експертиза, касаеща освидетелстването на подс. В.К., същият е психически здрав; не е установено същинско психично заболяване /психоза/, което може да бъде приравнено на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието в юридическия смисъл на това понятие. Няма данни за претърпян от него реактивен психотичен епизод с качествено разстройство на съзнанието към инкриминирания период, който да наруши годността му правилно да преценява своите действия и постъпки, както и да предвижда възможните негативни последици от тях, въпреки непълнолетната си възраст. При освидетелствания е установено интелектуално развитие нисък вариант на нормата, поради липса на целенасочени и последователни ограмотителни въздействия, но няма данни за вродена или придобита ителектуална инсуфициентност; личностовата му структура се характеризира с крайно елементарен психичен строеж, характерово се очертава активен, егонасочен, добре отстояващ позициите и интересите си, същият познава социалните норми, има формирана представа за недопустимост и наказуемост на действия, престъпващи закона; не са установени болестни нарушения на развитието и дефицити на личността, които да са обуславяли поведението му, както преди пълнолетие, така и към момента на освидетелстването.Той е могъл правилно да възприема обстоятелствата от значение за делото, да разбира и ръководи постъпките си, независимо от непълнолетната си възраст към инкриминирания период, като 4 неговото психично състояние му позволява пълноценно да участва във фазите на наказателното производство и да дава, ако желае, достоверни обяснения, относно обстоятелствата и факти, имащи значение за делото.

Тази фактическата обстановка, идентична с установената от районния съд, се налага от анализа на събраните и проверени по реда на НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени средства, като упрек в оценъчната дейност на контролираната инстанция по отношение на действителното информационно съдържание на източниците за интересуващите делото факти не може да бъде направен ( каквито доводи индиректно се съдържат в протеста на СРП).

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълна съпоставка и преценка на събраните по делото доказателства, съобразена със собствената им убедителност и съотнасянето им с останалите събрани чрез способите, предвидени в НПК, данни по делото – дадените в хода на първоинстанционното съдебно следствие обяснения на подс. К., показанията на св. М. Д. ( вкл. приобщените и от д.п. на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК нейни показания) на В. Д., на св.

С. К.а и на св. Й.И.; неоспорените заключения на КСППЕ , както и от писмените доказателства, събрани по делото.

Следва да бъде посочено, че по делото не са спорни обстоятелствата, свързани със съвместното съжителство между подс. К. и св. М. Д., като единствено отдалечеността във времето на събитията е довело до липса на конкретика и еднозначност в гласните доказателствени средства и които са отстранени от проверяваната инстанция вкл. със способа, визиран в чл. 281 от НПК и чрез посочване от свидетелите на възрастта на М.

Д.. Еднопосочно от гласните доказателствени средства се установява, че въпреки липсата на документно отразяване и двете родени от св. М. Д. деца са от съжителството й с подс.К.. Експертните заключения са обосновани, а събраните писмени доказателства допълват картината на включените в предмета на доказване обстоятелства и хронолично я изясняват. В този смисъл събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие източници на интересуваща делото информация обективно са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, което предпоставя липсата на необходимост от аналитичното им съпоставяне с оглед преценка на достоверността им. Предвид изложеното и след самостоятелен анализ на наличната доказателствена съвкупност въззивната инстанция не намери причина да упражни правомощията си, визирани в чл. 316 НПК да приема нови фактически обстоятелства, тъй като фактическата обстановката по делото е правилно и законосъобразно изяснена от първоинстанционния съд и са установени по безспорен начин обстоятелствата, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, 5 т.т.1- 3 от НПК.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aaca9369-ef8c-42d6-918d-8d54a716b8fd