Решение № 332 от 21.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Ловеч, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20264310100163 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Б. С. Б., с наст.адрес: ***, представляван от В. М.

С. – САК, против „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ 146А, ет.4, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ УПРАВИТЕЛЯ Ива Шаламанова..

В ИМ са наведени твърдения, че на *** г. между „Кредисимо“ЕАД и ищеца е сключен Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно Приложение №1 към посочения ДПК общият размер на предоставения кредит е 1 000.00 лв, срокът на договора е 12 месеца, погасителните вноски са 12, ГЛП е в размер на 40,00%, а ГПР е в размер на 48,21%. Общият размер на всички дължими плащания е посочен като сумата от 1 233,14 лв.

Твърди се, че на същата дата (*** г.) ищецът е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ЕООС. Сочии, че в б.“а“ на стр.1 от Договора за поръчителство е посочен кой договор се обезпечава с така сключения Договор за поръчителство, а именно сключения между ищеца и „КРЕДИСИМ“ЕАД ДПК в размер на 1000.00лв. със срок за погасяване *** г.

Ищецът излага, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всеки договор, имащ за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожен. Посочва, че в Глава IV от ЗПК е уредено задължение на всеки кредитор, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Изтъква, че в този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредит. Счита, че разгледан в този аспект, цитираният по-горе 1 договор е в пряко противоречие с преследваната на транспонираната в ЗПК Директива.

Твърди се, че в случая посредством сключване на Договора за поръчителство се цели пряко заобикаляне на нормативно уредения максимален размер на ГПР, който декларативно е посочен в ДПК в размер от 48,21%. Поддържа, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Отбелязва, че в съдебната практика няма съмнение, че такива договори за „поръчителство“ следва да се включват в ГПР, а самият факт на невключване е достатъчен, за да бъде прогласен договора за поръчителство за нищожен.

Според ищеца, не може да се подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за свързаността между кредитодателя „Кредисимо“ЕАД и гаранта/поръчителя „Ай Тръст“ЕООД, доколкото при извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Ай Тръст“ЕООД е кредитодателят „Кредисимо“ЕАД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на §1, т.5 от ДР на ТЗ.

Счита, че Договора за поръчителство, обезпечаващ ДПК № ***от *** г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че действително в закона няма забрана ДПК да е обезпечен с поръчителство. Няма пречка също така за поръчителството да се уговори заплащането на възнаграждение. Такава уговорка обаче трябва да се съобразява с императивните норми на закона и с добрите нрави на общо основание. Посочва, че отпуснатият на ищеца кредит е в размер на 1 000 лева. От друга страна, по договора с поръчителя „Ай Тръст“ЕООД ищецът се е задължил да заплати възнаграждение от 605,48 лв. срещу това поръчителят да обезпечи задълженията по ДПК.

На следващо място посочва, че възнаграждението към гаранта се дължи изцяло, независимо от това дали изобщо е възникнала необходимост за това гарантът за погаси някаква част от задълженията по договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ЕАД. Счита, че предвид горното може да се заключи, че действително престациите на страните по договора за поръчителство са нееквивателнтни. За поръчителя се създава задължителен разход в размер почти колкото самия кредит, който разход не може да бъде избегнат, без да се изгуби възможността да се получи бързия кредит. Същевременно гарантът получава едно голямо по размер възнаграждение, с което се обогатява за сметка на потребителя, без да предоставя реална услуга. Отбелязва, че такива Договори за гаранция съдебната практика трайно прогласява за нищожни.

Отделно от гореизложеното, излага, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е въздигнато в задължително условие за получаването на кредита, предвид това, че сключвайки такъв договор, потребителят ще получи одобрение за кредита две седмици по-бързо. Счита, че кредиторът използва материалната затрудненост на потребителите и спешната им нужда от материални средства, като ги поставя в положение да предпочетат опцията за обезпечение, за да получат така неотложно необходимия им заемен ресурс, което само по себе си противоречи на добрите нрави.

2

МОЛИ съдът да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.21 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК да прогласи за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД и Б. С. Б..

Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, чрез пълномощника си – юрк. Сара Сталева, е депозирало писмен отговор. Счита предявения иск за неоснователен, като излага подробни съображения. Не оспорва сключването на ДПК № ***/*** г. между „Кредисимо“ЕАД и ищеца, както и че във връзка с обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. между ищеца и „Ай Тръст“ЕООД. Наведени са доводи, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК, респ. на Член3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Отбелязва, че в случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита.“ Сочи, че предоставянето на обезпечение, в т.ч. и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не е задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. На следващо място сочи, че §1, т.1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителства се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо“ЕАД, поради което последното не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ЕАД не е страна. Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“, като излага подробни аргументи. Счита също, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“и развива подробни съображения в тази насока. В заключение, моли съдът да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения иск за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство. Моли за присъждане на всички направени разноски в настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро, на осн. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Моли съдът да отхвърли претенцията на ищеца за разноски, като оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството. Моли да бъде съобразена актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 3

25.01.2024 г. по дело С 438/22, като счита, че хонорар в размер на 76.69 евро е справедлив.

В с.з. ищецът Б. С. Б. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по същество е постъпило писмено становище от упълномощения адв. В. С.. Заявява, че поддържа депозираната искова молба, като оспорва отговора на ИМ. Счита, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. между ищеца и „Ай Тръст“ЕООД е нищожен, за което е изложил подробни съображения в ИМ. Моли, съдът да се произнесе с решение, с което да уважи предявения установителен иск срещу „Ай Тръст“ЕООД и да присъди в полза на ищеца сторените съдебни и деловодни разноски. Намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за напълно бланкетно и счита, че цели единствено ищецът да не може да възстанови направените разноски за водене на делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на *** г. между „Кредисимо“ЕАД, от една страна като Кредитодател, и ищеца Б. С. Б., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът е получил заемната сума от 1000.00лв., със задължението да върне същата на Кредитодателя на 12 месечни погасителни вноски, при фиксиран ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48,21 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения погасителен план възлиза на сумата от 1233,14 лв, която включва главница договорна възнаградителна лихва.

Страните не спорят, че предоставената в заем сума е усвоена от ищеца по посочения в ДПК начин.

Установява се, че в същия ден (*** г.) между ищеца Б. С. Б. и „Ай Тръст“ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно ДПК, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на Потребителя по ДПК. В чл.4 е уговорено е, че за поемане на задълженията, посочени по-горе, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Съгласно чл.8 от Договора, възнаграждението за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК е в размер , определен в Приложение №1 – в общ размер на 605.48 лв, дължимо за период на действие на договора за кредит и платимо заедно с месечните вноски по кредита.

Правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в чл.138 и сл. от ЗЗД.

Договорът е уреден като съглашение за учредяване на обезпечение, по силата на което поръчителят се задължава спрямо кредиторът да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Въпреки че този договор има акцесорен характер, то същият представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно.

4

Същевременно, съгласно чл.138, ал.2, изр.1, поръчителството може да съществува само за действително задължение, като с оглед на тази регламентация, в случай, че договорът, за който се поръчителства е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Респективно, поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.

В конкретния случай, съдът приема, че само формално представлява самостоятелен договор, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Двата договора – този за кредит и този за поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител, сключването на договора за поръчителство същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка в чл.8, ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство, според която „Кредисимо“ е овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждението на поръчителя, както и всички други вземания на поръчителя по Договора за поръчителство. Целта, с която е сключена гаранционната сделка, е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.